Малко са страните, които полагат усилия, колкото Швеция, за да защитят своите граждани от евентуална опасност по всяко време и навсякъде. Скоро там не бива вече да има фатални автокатастрофи („Vision Zero“). А алкохолът може да се продава само в държавните магазини Systembolaget, с изключение на леката бира, пише Дитмар Пипер в германския седмичник Der Spiegel.

Koгато пандемията от коронавирусна инфекция достигна страната, повечето жители почувстваха, както обикновено, че са в добри ръце. Те считат шведския специален път за маневриране през кризата - без карантина, за безопасен и разумен. Държавният епидемиолог Андерс Тегнел и правителството подчертаха, че рисковите групи, особено възрастните хора, ще бъдат отлично защитени, допълва "Дарик".

Но след това вирусът проникна в домовете за възрастни и се разпространи почти неконтролируемо в някои заведения. Това е основната причина смъртността от коронавируса в Швеция да е около десет пъти по-висока, отколкото в съседните страни Финландия и Норвегия. Оказа се, че Тегнел многото смъртни случаи са „наистина изненада“.

"Шведския модел" и съседите

Швеция - 278 912 заразени, 7067 смъртни случая;
Дания - 90 603 заразени, 885 смъртни случая;
Норвегия - 38 323 заразени, 354 смъртни случая;
Финландия - 27 631 заразени, 415 смъртни случая (данните са от Университета "Джонс Хопкинс" към 7 декември 2020 г.)

При по-внимателен поглед, обаче, изненадата е особено изумителна. Опазването на възрастните хора е отделна, недостатъчно осветена глава от продължаващата коронавирусна криза. Извън семейния кръг рядко се говори за грешките, допуснати от лекари, медицински сестри и други отговорни лица, при които липсвали медицински ресурси, и изпитанията на болните и техните роднини. Но техните истории разкриват много за вътрешното състояние и ценностите на едно общество.

Имаше ли "активна евтаназия" в старческите домове?

Когато гледат към Швеция, германците едновременно съзерцават една чужда държава, но и себе си донякъде. „Икеа“, АББА, Пипи Дългото чорапче - това, което идва от скандинавците, не изглежда проблем да се направи и вкъщи.

На митинги срещу ограниченията за коронавируса в Германия синьо-жълтото знаме на Швеция се вее като своеобразен символ на свободата. Тези, които го развяват, са сигурни, че в Стокхолм са взети по-умни решения, отколкото в Берлин.

В Швеция, както и другаде, жертвите на вируса са предимно възрастните хора. Андерс Тегнел многократно говори за "по-възрастните стари хора". Какво точно има предвид с това?

Очевидният отговор води до една доста тъмна зона на обществото. Това, което се случва там, не е хубаво. Разкази от роднини и изследвания показват, че много от шведските жертви на Covid-19 все още можеха да са живи.

„Никой не се опита да спаси живота й“, казва Андерс Валне, почетен професор по вирусология в института „Каролинска“ близо до Стокхолм. Старша медицинска сестра предупреди в доклад до органа за социално подпомагане в началото на пандемията, че може би са налице случаи на "активна евтаназия".

Лекарят от Стокхолм Бенгт Хилдебранд успя с големи усилия да спаси 78-годишния си баща, който беше заразен с Covid-19 в старческия дом: "Вие му изписахте морфин, той щеше да си отиде неусетно“. Баща му все пак бе приет болницата и оцеля.

78-годишната Рита Хемсен от Евле е получила морфин в общежитието и е починала, тъй като се твърди, че нямало болнично легло. След телевизионно проучване, тази информация се оказа невярна и роднините разбраха, че е имало няколко безплатни болнични легла в Евле.

72-годишният Моузес Нтанда почина от Covid-19 в старчески дом близо до Стокхолм. „Лекарят каза, че спазват указанията за лечение на възрастни пациенти, а той не бил болничен случай“, припомня племенницата му.

Официалната информация предполага, че това не са били отделни и изолирани случаи. Дори в разгара на пандемията в клиниките на страната имаше достатъчно безплатни легла за интензивно лечение, каза шведският социален министър Лена Халенгрен. Тя обяви това като успешна стъпка, като доказателство за интелигентно управление на здравеопазването.

Тяхната гледна точка не е напълно абсурдна. „Изравняване на кривата“ беше глобалната мантра за контрол на вирусите през пролетта. На всяка цена политиците и лекарите искаха да предотвратят претоварването на болниците, когато броят на инфекциите нарасна рязко. Тези, които имаха безплатни легла за интензивно лечение, поне бяха спечелили тази битка.

Без лечение са оставяни пациенти на определена възраст и странични заболявания

В същото време част от предпазните мерки при извънредното положение при коронакризата беше изготвянето на план в случай на евентуално претоварване на системата. Кой ще бъде лекуван първи, кой ще бъде лекуван след това, кой няма да бъде лекуван? Терминът „триаж“ е използван за това във военната медицина.

Шведските насоки за "приоритизиране" определят няколко групи, които не трябва да получават интензивно лечение, ако здравната система достигне своята граница. Един критерий е прогнозната "биологична възраст", а вторият - предишни заболявания.

Тези, които според мнението на лекарите са биологично на възраст между 60 и 70 години и имат две допълнителни заболявания, например в сърцето и в бъбреците, не са приоритет. Тези, които са биологично между 70 и 80 и имат едно допълнително заболяване - без приоритет. Тези, които нямат сериозни допълнителни заболявания, но са биологично над 80 години - без приоритет.

Тъй като шведските клиники никога не се оказаха претоварени, тази инструкция можеше да остане в чекмеджето. Но явно не беше така.

Болничен лекар призна, че не са лекувани подходящо някои от пациентите, приети с Covid. Пред вестник Dagens Nyheter той разкри: „Ние бяхме принудени да оставим хората да умират пред очите ни, въпреки че знаехме, че те имат добри шансове за оцеляване при прием в интензивно лечение“. Друг лекар потвърди: "Това се случваше по няколко пъти на ден."

Отговорните фактори отхвърлиха твърденията. Започнато е разследване и резултатите се очакват.

Но вече става очевидно, че смъртта беше направо поканена в Швеция. Започна със сериозните недостатъци в домовете за стари хора. Тогава често се взема решение да се предписва палиативна терминална помощ, вместо да се изпращат болните в клиниката. И дори в болницата лекарите очевидно трябваше да отказват обещаващи лечения.

В Швеция само 20% от обществото уважава хората над 70 г.

Швеция е на няколко крачки пред страни като Германия. Средната продължителност на живота там вече е достигнала 85 години за жените и 81 години за мъжете (в Германия тя е съответно 83,6 и 78,9 години). 60 процента от шведите на възраст между 65 и 84 години смятат, че са в добро здраве; през 2002 г. този дял е бил само 53%.

Което е повод за задоволство и радост. Но старият образ на болното старо доминира сред обществеността. Авторът от Стокхолм Маркус Прифтис, който е написал книга за „супер възрастните хора“, казва: „Ние живеем в култура на Питър Пан, в която младостта се прославя и възрастта се разглежда като влошаване с нарастваща деменция“.

Според изследването на световните ценности, международно изследване на социалните науки, Швеция е една от страните, в които възрастните хора са склонни да бъдат подценявани. Според него едва ли повече от 20% в страната гледат на тези над седемдесет години с уважение, а това е по-малко, отколкото в повечето от другите изследвани държави.

Известната история в Швеция за скалите, където се твърди, че се е провеждал кървав древен ритуал, сякаш съответства на тази констатация. През епохата на викингите възрастни хора, за които е преценено, че са безполезни, са били хвърляли от извисяващи се скали в пропастта. Дори ако сега се смята за малко вероятно легендата за Атеступа – страховитите скали в Швеция, Норвегия и Исландия, да се основава на исторически факти, тя охотно се припомня.

Историите за сеницид, социално предизвикано убиване на стари хора, също са част от културното наследство и на други места, например в Русия или Япония. Въпреки че днес изследователите вече поставят под съмнение нейната истинност, тя отдавна се смята за висока. Етнолозите четат легендите като популярна историография: в различни части на света преди е имало обичай да се освободи общността от бреме чрез социално приемливо убийство.

Най-страшното в него е може би, че сеницидът, макар и архаичен и брутален, в същото време може да изглежда технологично рационален.

В Германия също се водят дискусии, както в Швеция, относно факта, че обществото трябва да се концентрира върху запазването на свободата на младите и защитата на възрастните хора, доколкото е възможно. Ако не е възможно, те просто трябва да умрат.

Въпросът колко дълго могат да живеят възрастните хора и кога е по-добре да умрат не е само проблем по време на пандемията на коронавируса. В бъдеще с него ще се сблъскваме още повече.

Икономическите модели на здравеопазването, с които се изчислява капацитетът на здравната система, в крайна сметка не са свързани с нищо друго: на кого са разпределени медицинските ресурси? И на кого – не?

За да не бъдем изненадани, струва си да разгледаме шведския начин за справяне със възрастните хора през коронавирусната пандемия 2020 г. Повечето трябва да видят това като страшен пример, като отклонение.