Правителства и официални представители изразяват надежда, че ваксините срещу COVID-19 ще могат да изградят "стаден имунитет", а някои изчисляват, че имунизирането само на две трети от населението може да спре пандемията и да помогне да се защитят цели общности или държави.

Тази концепция обаче води до предупреждения, че тя е твърде пожелателна що се отнася до ползата от ваксините. Някои експерти казват, че подобни очаквания са погрешни.
 
За начало, за да се разбере какво е необходимо за постигане на стаден имунитет чрез ваксините срещу COVID-19, трябва да се вземат предвид редица фактори, някои от които са неизвестни.

Какво е темпото на разпространение на причиняващия заболяването COVID-19 вирус? Дали първите налични ваксини ще могат да спрат предаването на вируса или само ще помогнат на хората да не се разболяват? Колко хора от дадено население ще приемат да се ваксинират? Ще осигурят ли ваксините еднаква защита за всички?

"Стадният имунитет понякога е разбиран погрешно като индивидуална защита", каза Йосеп Янша, експерт в областта на подготвеността и реакцията на спешната помощ в базирания в Стокхолм Европейски център за превенция и контрол на заболяванията (ЕЦПКЗ).

"Неуместно е да се смята: "Самият аз няма да се заразя, защото има стаден имунитет". Стадният имунитет е свързан със защитата на общността, а не с това доколко е защитен отделният човек", каза експертът.

Центърът използва изчислен праг за стадния имунитет от 67 процента за моделите си, въпреки че германският канцлер Ангела Меркел заяви този месец, че рестрикциите в Германия, свързани с COVID-19, може да бъдат вдигнати, ако между 60 и 70 процента от населението получи имунитет, било то чрез ваксини за COVID-19 или след заразяване.

Експерти на Световната здравна организация (СЗО) също посочват стойности за покриване от ваксините на 65-70 процента от населението като начин да се достигне масов имунитет чрез ваксинация.

"Смисълът на стадния имунитет е да се защитят уязвимите", каза Елинор Райли преподавател по имунология и заразни болести в Университета в Единбург. "Смисълът на това е, ако да кажем, 98 процента от населението са били ваксинирани, ще останат толкова малко заразени в една общност, че останалите 2 процента ще бъдат защитени. Това е целта", допълни тя.

Индексът на репродукция е решаващ

Главна роля в изчисленията при тази концепция за COVID-19 играе индексът на репродукция на вируса. Той представлява показател средно на колко други хора един заразен предава патогена при обичайни условия без ограничителни мерки.

Ако се предположи, че ваксините имат пълна ефикасност, праговете в проценти на стадния имунитет за заразни заболявания се пресмятат по специална формула: 1 се разделя на индекса на репродукция, резултатът се вади от 1 и полученото число се умножава по 100.

Например, стадният имунитет към силно заразната болест морбили с изчислен индекс на репродукция от 12 или по-висок ще се прояви само ако 92 процента или повече в определена група са имунизирани. За сезонния грип стойността на индекса е 1,3, а прагът би бил само 23 процента.

"Проблемът е, че засега не знаем с точност колко бързо се разпространява вирусът без предпазни мерки и при нормални пътувания и социални дейности, каквито сме имали преди година", каза Винфред Пикъл, преподавател по имунология в Медицинския университет във Виена.

При толкова много страни, живеещи в условия, далеч от нормалните, предположението би трябвало да е, че стойността на индекса за COVID-19 ще бъде "по-близо до 4, отколкото до 2", каза той, при положение че дори с мерките за частична или пълна карантина стойността на индекса е близо 1,5.

Освен това, всичко по-малко от 100-процентова ефективност на ваксината, като 90 процента или друга, каквато се предполага според ранните данни за ваксините на Пфайзер-Бионтек (Pfizer-BioNTech) и Модърна (Moderna) срещу COVID-19, би изисквало достатъчен ръст на процента на покритие, за да бъде достигнат прагът на стадния имунинет.

Амеш Адалджа, учен от Центъра за здравна сигурност "Джонс Хопкинс", каза, че добра цел за имунитет в САЩ би била повече от 70 процента от населението да бъдат ваксинирани. Той обаче направи уговорката, че може да е необходим по-голям дял, ако ваксините са по-малко ефективни.
Ще се спре ли предаването в "стадото"?

Експерти казват, че друг важен фактор е дали ваксините срещу COVID-19, които дадено правителство избере да приложи, могат да спрат предаването на вируса.

Досегашните данни показват, че първите ваксини срещу COVID-19, които излязат на пазара, най-малкото ще предотвратяват развиването на болестта. Не може обаче да се изключи, че хората ще продължат да се заразяват с вируса и да го предават незабелязано на други.

"Въпреки че защитата от вируса има ценност за индивида, това няма да предотврати циркулацията на вируса и риска от болестта за неваксинираните (хора)", каза Пени Уорд, гост-преподавател по фармацевтична медицина в Кингс колидж в Лондон.

Бодо Плахтер, преподавател и заместник-директор на учебната болница на Института по вирусология към Унивирситета на Майнц, Германия, каза, че респираторните инфекции, в частност, трудно могат да бъдат възпрени напълно чрез ваксини, макар че ваксинациите ще допринесат за намаляване на циркулацията на вируса.

"Може да се окаже, че ваксинираните ще разпространяват вируса по-малко", заяви той и добави: "Но би било грешка да смятаме, че единствено ваксинацията може да потисне пандемията."

Дали да се фокусираме върху защитата на уязвимите?

Преподавателката от Единбург Райли каза, че това предполага, че засега преследването на целта за стаден имунитет чрез ваксинация срещу COVID-19 е безполезно.

Един по-добър подход, според нея, може да бъде "да се направи точно обратното на стадния имунитет", и да се използват първите ограничени дози от ваксината за защита на най-нуждаещите се, без да се безпокоим за по-здравите членове на "стадото", които могат да живеят относително добре с вируса.
"Нека забравим за защитата на масите, за да защитим уязвимите", каза тя и призова: "Нека защитим директно уязвимите."
(БТА)