В световният ден за борба с рака - 4 февруари, засягам важна тема, която разболява телата ни не по-рядко от алкохола, цигарите, системните злоупотреби с вещества и нездравословния начин на живот.  А имено темата за потиснатите емоции и чувства.

"Ако не споделиш с другия как си се почувствал, то значи потискаш емоцията си и може да се разболееш..." Нищо не е по-далеч от истината! Да изразиш емоцията, когато си в състояние на афект (тоест, когато ти е бил натиснат емоционалния бутон и я изпитваш интензивно) е просто другата крайност на пълното потискане и игнориране на емоцията. А двете крайности са еднакво лоши...

Темата за реактивността или, казано по друг начин - емоционалната ни реакция, когато ни се натискат "бутони" - напоследък се появява често в разговорите ми с клиенти и приятели. Затова, в този текст ще ви споделя техника, която препоръчвам на всеки, който работи по тази тема. Реактивността и един любопитен факт около нея - да сме реактивни, импулсивни, е избор.

Можем да изберем дали да реагираме интензивно, да излеем емоцията върху другия, да я потиснем, да въртим негативни мисли с дни и дори с месеци, или да я преработим в себе си и да я трансформираме в резултатно действие. Да, избор е, който обичайно не осъзнаваме, че имаме.

Ако реагираме осъзнато, ако ИЗБЕРЕМ реакция от по-мъдрото си Аз, от по-висшата част на мозъка - то тогава можем да сътворим до-добра съдба. Преди да ви дам техниката, нека адресирам един много популярен мит за емоциите - той гласи следното: "Ако не споделиш с другия как си се почувствал, то значи потискаш емоцията си и може да се разболееш..."

Нищо не е по-далеч от истината! Да изразиш емоцията, когато си в състояние на афект (тоест, когато ти е бил натиснат емоционалния бутон и я изпитваш интензивно) е просто другата крайност на пълното потискане и игнориране на емоцията. А двете крайности са еднакво лоши.... Изразяването на емоцията, когато тя бушува в теб, е все едно да я "изплюеш" върху другия.

По този начин тя не преминава през теб, не я изпитваш (при истинското изпитване човек поема отговорност за емоциите си, а не вини друг човек за тях), не я трансформираш и не чуваш нейното послание.

Тоест, вредата от това действие върху самите нас е равносилна на потискането. А като се добави и това, че "изплюването" на емоциите често наранява другия и руши отношенията, вредата може би е и по-голяма. Ако сега се питате как така ще мълчите, когато понякога се случва явна несправедливост срещу вас или нарушаване на границите ви, не се тревожете, разбира се, че ще адресирате проблема, но ето в какъв ред трябва да се случи всичко.

1. Усетете емоцията, но, ако ви е възможно, бройте до 10 и замълчете.

2. Сама за себе си, на ум, валидирайте емоцията си - например, кажете си: Разбира се, че ще се ядосам, когато за пореден път ме прекъсват, всеки иска нещо от мен и не мога да се концентрирам върху работата си. Гневът ми в тази ситуация е съвсем нормален...

3. Отклонете вниманието от мислите си и го насочете към усещанията в тялото си. Например - умът ви върти: Никой не уважава работата ми, нито му пука, че и аз си имам срокове и бързам, толкова ли е сложно да се оправят без мен, омръзна ми да ме теглят в безброй посоки, изтощена съм, а времето сякаш лети.... Спрете всички тези мисли и се концентрирайте върху тялото си - къде усещате емоцията? Може да имате свит стомах или буца в гърлото, сгорещяване, ускорен пулс, леко гадене, изпотяване, олекване, иглички...

4. Дишайте през мястото в тялото, където усещате дискомфорта. Представяйте си, че въздухът влиза и излиза през това място.

5. До минути ще усетите как интензитета на емоцията спада.

Следващите  5 стъпки може да реализирате, когато имате повече време за себе си

6. Разпознайте какво става - това един от обичайните ви бутони ли е, напомня ли на нещо от миналото ви? Как вие допринасяте за подобни ситуации - например, как вие позволявате на другите да ви се качват на главата и да очакват постоянно от вас?

7. Какво действие ви кани да предприемете тази емоция? Може и да не е действие, а равносметка, нова перспектива, нова умствена нагласа.

8. Чак тук е моментът да поговорите с другия човек - ако това е посланието на емоцията. Възможно е, след работата с емоцията и анализа, да виждате решението и без участието на друг човек. Но ако няма друг начин, поговорете.

В идеалния случай планирайте разговора, когато и за другия е удобно. Говорете спокойно, за своите чувства, а не за поведението на другия. Кажете ясно какво конкретно го молите, за да може да коригира поведението си. Никой не би могъл да адресира едно безкрайно оплакване и обвинение! Говорейки спокойно, а и планирано, имате огромен шанс да бъдете чути. Така и двамата разговаряте през зрялото си Аз.

Ако разговаряме в състояние на афект, и ние "минаваме" през амигдалата си и през по-примитивните части от мозъка, и другия - защото нашият афект го кара да влезе в режим "бий се, бягай или замръзни". Всички стъпки са важни! Ако се научите да броите до 10 и да мълчите, но не предприемате следващите стъпки, наистина рискувате постоянното надигане на негативните емоции да ви разболее.

Човек би трябвало да направи всичко по силите си да разреши ситуациите, които го гневят, плашат, натъжават, просто не би трябвало да го прави докато е вътре в силната емоция! Дано тази техника внася яснота за вас, опитайте я. Ако не сте сигурни, че можете да се справите сами, потърсете помощ от специалист. Насреща съм!

Полина Василева, основател Психологически кът Полет