Ръководителят на Първа клиника по инфекциозни болести към ВМА, проф. д-р
Камен Плочев прави равносметка на едногодишната битка с К-19 и отговаря на актуални въпроси в интервю за "Монитор". 

- Проф. Плочев, вече една година сме изправени срещу COVID-19. Какви изводи си направихте?

- Сериозно време е една година. Първо да почна с изводите от философска гледна точка. Природата и планетата си вървят по своя естествен еволюционен път и ние можем само да попречим, но не и да променим този път.

С какво пречим - с нашите „цивилизовани“ действия, например - изсичането на джунглите и максималното доближаване на човека до прилепите и оттам 4-5 нови болести, като хендравирус, COVID, SARS, MERS.

Това са няколко нови болести, които дойдоха от животните, преди това не бяха познати. Трябва да сме много внимателни по отношение на това как посягаме на природата и какви вреди причиняваме. Наистина това има значение.

Вторият извод, който можем да си направим, е, че има болни хора и здравната система трябва да е подготвена така, че да може да обърне внимание на всеки поотделно, което изисква съответни ресурси.

Допреди 5-6 години имах лични неприятности с министъра на здравеопазването, защото искаше да закрие инфекциозните болници и отделения и да оставят по един консултант в болница, който да консултира инфекциозно болните.

Слава богу, че не го направиха тогава, защото сега можеше да разкриваме инфекциозни отделения в цялата страна. Това беше много голяма заслуга на Българското дружество на инфекционистите.

Това е все едно да сме нямали 3 години пожар и да затворим пожарните, разбирате. Ние стоим не защото има болест, а защото може да дойде такава болест и тази болест дойде.

Няма друга специалност с толкова много нововъзникнали болести. За всяка нововъзникнала болест трябва някой да я изучи, да я опознае и да е готов да се срещне с нея.

- Какво научи медицинската общност за COVID-19 за тази една година?

- Медицинската общност научи първо колко е важен комплексният подход и да се работи екипно. Аз съм много доволен, че се разкриха COVID отделения в хирургии, в акушерство и гинекология, в ендокринологии...

Заедно с колегите обменяхме информация и взаимно се научихме на един комплексен колективен метод на работа, който според мен е много полезен. Второто нещо е, че медицинските екипи най-после се научиха да използват предпазни облекла.

- Научихме ли се как да се предпазваме от COVID-19?

- Мисля, че се научихме. Не е въпросът само да носиш маска и костюми. Въпросът е колко дълго време трябва да се престои при болния.

Престой при болния разбираме визитация и след това оставане - в началото 5 дни един екип стоеше затворен в сградата и обслужваше болните, след това се сменяха. В резултат на този график при нас се разболяха около 14 медицински работници – лекари, сестри и санитари.

Тогава разбрахме, че не трябва да има дълъг престой при болния. Много по-здравословната система, която пази медицинския персонал, е да се работи 12 часа и да се почива след това два дни. По този начин експозицията е много по-малка, защото не се стои толкова дълго време, да се спи и яде в такава заразна среда.

Второто нещо, което научихме, е да направим така медицинските визитации, че те да бъдат максимално кратки и практични. Да не се стои дълго в стаята и по този начин да се излага на инфекция.

Много е важна така наречената инфектираща доза. Инфектираща доза са брой микроорганизми, които попадат за единица време в човешкия организъм. Ако попаднат 100 микроорганизма, нищо няма да ти стане, напротив, полезно е, защото развиваш микроимунитет.

Обаче ако попаднат 100 хиляди, тоест ти си стоял 1 час в стая, която не е проветрявана, болният диша вътре и т.н., това значи 100 хиляди микроорганизма и ето болестта ти е готова. На това се научихме.

- Научиха ли се лекарите да лекуват COVID-19?

- Да, научиха се. По принцип никой не може да ограничи лекаря какво да изписва, но принципната схема и алгоритъм, които са приети като матрица за лечение на COVID-19, включва: задължително антикоагулантни медикаменти, задължително противовъзпалителен компонент, задължително антивирусен препарат и задължително антибактериален препарат, тоест антибиотик. Всяка рецепта трябва да съдържа по едно от тези лекарства.

По този начин ние се научихме и наистина вече имаме доста успехи и в амбулаторното лечение, и лечението в болнични условия.

- Може ли хората да се заразят повторно с COVID-19?

- Мутантите не се влияят много от това, че си преболедувал и от това, че си ваксиниран. Самите ваксини и самият имунитет след боледуване не стерилизират организма, тоест не прави недопустимо проникването на този микроб в човешкия организъм.

Имунитетът след преболедуване или след ваксиниране помага да се преболедува по-леко, да няма тежки случаи, да няма смъртоносни случаи. Възможно е след имунизация отново да се заразиш от друг вид коронавирус и пак да имаш клиника, но тя ще бъде много по-лека и овладяема.

- Трябва ли преболедувалите да се ваксинират и с колко дози?

- Това много зависи от нивото на антителата. Вирусът го наблюдаваме от една година, доказано е, че нивото на антителата са в състояние да вършат работа между 6 и 10 месеца. След това започват постепенно да спадат.

Ние не знаем дали това спадане може да бъде преодоляно при нова атака и съответно много бързо да реагира имунната система и да не допусне разболяване.

Например, ако са ти паднали антителата, давам пример с цифрата 100, защото лесно се смята, и паднат на 50, по-добре да сложиш една доза и отново да станат 100 и да си сигурен, че дори и да те нападне този микроб, организмът ще отвърне.

Науката препоръчва да се правят ваксини след преболедуване. Аз съм преболедувал, но си направих ваксина на 4-тия месец от края на болестта.


- Трите ваксини, с които се имунизира у нас - Pfizer, Moderna, AstraZeneca, предпазват ли от новите варианти на вируса - бразилски, южноафрикански и британски?

- Това е един много интересен въпрос. Още от средата на миналата година вирусът мутира и знаем, че има 15 хиляди мутации. Институтът „Рокфелер“ направи едно проучване точно за това преди един месец.

Данните показват, че при различните мутации ефективността на ваксините е от 40 до 80%. Това са данни от научни доказателства, които нямат за цел да оплюят едната или другата ваксина.

Може би мутациите ще продължат да засягат спайка на вируса, тоест този шипов протеин, и това занапред ще наложи да се актуализират ваксините. Много е вероятно те да се актуализират всеки сезон, защото явно, че тази ваксина действа на сега циркулиращия щам.

Ако дойде да речем бразилският щам, и знаем, че много трудно ваксината, която използваме може да го укроти, тогава може да се наложи или допълнителна доза ваксина, или да се използва нов вид ваксина. Учените вече разработват нови варианти на ваксина.

Това се прави всяка година с грипа. Предполагам, че науката ще се справи, ако вирусът тръгне по този път. Ние не сме сигурни, че вирусът ще тръгне по този път.

Може да стане условно патогенен, тоест да се присвои към нашето тяло и да си живеем като добри комшии и да не се закачаме един друг, но може да стане и като грипа. Грипът не е приел тази форма на съжителство.

Над 200 са респираторните вируси, много от тях са приели възможността да си живеем в мирно съвместно съществуване, без да се закачаме един друг.

- Колко време след поставянето на втората доза човек е защитен и ако има забавяне при поставянето на втората доза, това намалява ли придобития имунитет?

- Започвам отзад напред. Първата игла представя и обучава организма, че има такъв микроб, антиген, т.е. да го разпознава. Тоест казва на радарите - видят ли такова нещо, трябва да алармират.

Втората игла активизира имунитета и се пробва дали ще действа при проникване на такъв антиген. Това се нарича ефективност. Ако между първата и втората игла, образно казано, фирмата производител препоръчва 30 дена разлика, не е фатално, но не е желателно да се направи преди 30-ия ден, защото още не е приключило обучението на организма да разпознава вируса.

Ако обаче се удължи и се постави на 40-ия или 50-ия ден, това не е фатално, защото организмът вече е обучен и когато му се постави втората доза, дори и по-късно, имунната система ще стартира и ще може да покаже нагледно, че вече работи.

Това е целта на ваксинацията. Не трябва да се скъсява срокът, защото някои хора бързат да ходят на работа или в чужбина и това не е правилно. По-добре да се забави втората доза, отколкото да се постави, преди да е приключило обучаването на имунната система.

- Много хора вярват на конспиративни теории, че ваксините отключват заболявания и т.н. Вие какво им казвате на тези хора, за да ги убедите да се ваксинират?

- Казвам им, че такова нещо няма. Прословутата статия от преди години за ваксината за морбили, която един колега публикува в nature, че ваксиналният вирус предизвиква аутизъм, при ваксината срещу морбили се оказа, че той е спекулирал и му отнеха правото да лекува.

Досега няма доказателства или научна статия, че ваксинацията може да предизвика онкозаболяване, хематологично или карциномно заболяване или някакви други увреди в човешкия организъм. Наистина не може да има такова нещо, защото е много строг контролът.

Ваксините се проверяват хиляди, хиляди пъти за такива усложнения. Практически е невъзможно това да стане.

- Кога ще свърши всичко това и ще се върнем към нормалния начин и ритъм на живот?

- Няма да е скоро. В началото казах, че това е еволюция. Вече 70 години се любуваме на еволюцията на грипния вирус.

Може би ще свикнем да ходим с маски, но не вярвам в близките 3-4 години проблемът COVID да изчезне, защото се появява нов проблем – постковид синдром. Хора, които са преболедували и нямат вирус, имат симптоми, които ги правят нетрудоспособни.

Някои от тях се нуждаят дори от болнично лечение и болните ще се увеличават. Това е ново предизвикателство за здравеопазването.

Вече се обмислят решения на този проблем – хората с постковид синдром да се настаняват в санаториуми, заведения за продължително лечение и максимално бързо да се върнат тези хора към нормалния живот. Аз лично считам, че в рамките на 3-4 години ще имаме проблем с този вирус.

Дори може би ще трябва в определени сезони да си ходим с тези маски и да не се виждаме накуп с много хора.

- Ще стигнем ли колективен имунитет и кога?

- В играта имаме двама играчи. Единият играч сме ние и да речем постигаме колективен имунитет, но ако другият играч така се промени и създаде нов вирус, тогава какво правим? Тук имаме изправени гени срещу интелект.

Интелектът съумява да неутрализира гените, но гените са повече, освен това са еволюционно перспективни. Тяхната цел е да създадат нова форма на живот. Трябва и философски да разсъждаваме и да не прибързваме.

Визитка:
-Проф. д-р Камен Плочев завършва медицина през 1976 г. в МУ-София. Има придобита медицинска специалност по инфекциозни болести
-От 2012 г. заема академичната длъжност „Професор”
-Ръководител на Първа клиника по инфекциозни болести към ВМА
-Преминава следдипломно обучение по инфекциозни болести в Белгия, Германия и Нидерландия. Самостоятелен автор на два монографични труда – „СПИН” и „Биотероризмът: скритата война”, съавтор на монографията „Грип от птиците към хората”
-Автор и съавтор на над 120 реални пълнотекстови научни публикации, на над 15 глави в колективни монографии и на над 150 научни съобщения.

Източник: Монитор