Четири грипни щама и от двете групи – А и Б, ще ни ударят тази зима. На тези от група А много по-ефикасно действат антивирусните лекарства, отколкото вирусите от Б група.

Бризбейн 2018 и Канзас (група А) удрят белите дробове, дихателната и централната нервна система.

Това съобщи за проф. Тодор Кантарджиев – директор на Националния център по заразни и паразитни заболявания и национален консултант по микробиология в интервю за Монитор.

За разлика от тях, при Пукет и Виктория (група Б), заболяването е по-продължително. Основната причина е, че при тях антивирусните лекарства действат много по-слабо.

От тези щамове много по-уязвими са хората с проблеми в дихателната система и диабетиците, те са и по-податливи към тях, стана ясно от думите на проф. Кантарджиев.

Специалистът уточни, че независимо дали грипът е от група А или Б на първо място опасността е за бременните, възрастните хора и тези с хронични заболявания.

Според прогнозата на доц. Ангел Кунчев – главен здравен инспектор се очакват повече случаи на заразени с Бризбейн и Виктория, тъй като те са сравнително нови и хората нямат създаден по-силен имунитет към тях.

Проф. Кантарджиев пък поясни, че на 10 000 болни от грип, един може да развие мозъчно възпаление. Сред 3 000 заразени един може да се прояви мълниеносно протичане на инфекцията, което за часове да доведе до дихателна недостатъчност. Грипът настъпва с различна степен всяка година.

Този епидемиологичен модел отразява променящия се характер на антигенните свойства на грипните вируси и последващото им разпространение зависи от множество фактори, включително предаване на вируса и чувствителността на населението.

Според прогнозата на специалистите за България се очаква епидемията да настъпи около Нова година. Той достига пикова честота през зимата, и тъй като Северното и Южното полукълба имат зимата по различно време на годината, всъщност съществуват два различни грипни сезони всяка година.

Ето защо Световната здравна организация отправя препоръки за две различни форми на ваксина всяка година - една за Северното и една Южното полукълбо.

Грипните вируси се разпространяват по въздушно-капков път чрез малки капчици, които се отделят при кихане, кашлица, говор от хора, които са заразени и се намират около нас.

Заразяване с грипен вирус става след инхалиране на тези капчици. Ако те не се неутрализират в горните дихателни пътища, навлизат в клетките на носа, гърлото и т.н., и започват бързо да се размножават.

Болният отделя вируса от началото на развитие на симптомите или 24 часа преди развитието им. Вируси продължават да се отделят в рамките на 5-10 дни. Малките деца отделят вируса по-продължително.

Пациенти с нарушен имунитет могат да отделят вируса няколко седмици до няколко месеца. Предаването на вирусите на грипа по контактен път (чрез допир) е доста по-рядко.

Започва ваксинирането на 120 000 възрастни хора с безплатно ваксинирани срещу грип в рамките на Националната програма, която се изпълнява повече от 10 години у нас. От тази възможност се възползват хората, които са над 65 години и са заявили желанието си пред своя общопрактикуващ лекар.

По данни на Министерството на здравеопазването тази есен има засилен интерес към имунизациите срещу заразата.

От внесени общо 280 000 дози по-голямата голяма част от тях вече са изчерпани. 160 000 от тях са били пуснати в аптеките, но и те са на привършване. За сравнение предишни години са се имунизирали средно по около 140 000 души на година.

Министерството на здравеопазването е препоръчало на личните лекари, ако останат неизползвани дози от противогрипните ваксини да сигнализират навреме, за да бъдат преразпределени от здравните власти и да не останат неусвоени дози.

По данни на Световната здравна организация всяка година от грип се разболяват 1 милиард души, като 650 хиляди умират от дихателни заболявания, свързани с инфекцията.

От там препоръчват противогрипна ваксина на възрастните хора над 65 години, на бременните, на страдащите от хронични заоблявания и на малките деца над 6-месечна възраст.

Алтернативна хипотеза за обяснение на сезонността в грипните инфекции е ефектът на нивата на витамин D върху имунитета към вируса. Тази идея е била предложена за първи път от Робърт Едгар Хоуп-Симпсън през 1965 г.

Той е предложил, че причината на грипната епидемия през зимата може да бъде свързана със сезонните колебания на витамин D, който се произвежда в кожата под влиянието на слънчевата (или изкуствена) UV радиация.

Това би могло да обясни защо грипът настъпва най-вече през зимата и по време на тропическия дъждовния сезон, когато хората прекарват повече време на закрито, далеч от слънцето, и техните нива на витамин D се понижават.