Само със силата на мисълта човек може да накара организма си да произвежда аналгетични молекули, опиати, антибиотици! Тази дарба е дадена на всички и днес повече от всякога е обект на сериозни научни проучвания
Плацебо ефект

Произвежда го мозъкът в очакване на терапевтична полза от определено лекарство или от хирургическа операция. Всички медикаменти, дори най-скъпите и сложните, дължат около 30% от ефикасността си на плацебо ефекта. При лекарствата за ментални болести тези проценти нарастват до 60, пише Elle.

Плацебо ефектът е толкова убедителен, че може да предизвика алергия, дори продуктът да не съдържа никакъв алерген. Доколко ще подейства зависи от различни фактори като начина на прием /през устата или с инжекция/, цвета на хапчето, отношенията с лекаря, който го е предписал, личната убеденост в ползата от лекарството и пр.

Плацебо продуктът активира същите мозъчни зони като лекарството. Вярата в обезболяващия ефект на едно хапче води до освобождаване на ендорфини в мозъка. Така може да се повлияе не само на болката, но и на киселинността в стомаха, кръвното налягане, броя на белите кръвни телца, депресивните състояния, смущенията, свързани с болестта на Паркинсон, астмата, кашлицата и т.н.

Медитация

Техниките за медитация са многобройни, но една от тях – съзнателната медитация, е сред най-изследваните напоследък. Методът се състои в повишено внимание към настоящия момент и всичко, което участва в него – околната среда, личните усещания, емоциите, мислите, шумовете и миризмите. Медитиращият не дава оценка на това, което вижда, мисли и усеща, не отива в бъдещето, не се връща в миналото. Будистките монаси, които практикуват съзнателна медитация по няколко часа дневно, са идеалният пример за ползите от нея. Но няма нужда човек да е будист, за да изпълнява упражнението успешно. Необходима е обаче всекидневна практика, която ще позволи позитивна промяна в мозъчната дейност.

Съзнателната медитация освобождава духа, намалява негативните натрапчиви мисли, позволява по-добро овладяване на емоциите, но също на хроничните болки, намалява тревожността, подобрява капацитета за съсредоточаване, снижава рисковете от повторно изпадане в депресия.

Със своя ефект върху мозъчната дейност тя може да подсили имунната система, да доведе до нормализиране на кръвното налягане и да влияе на хроничните заболявания.

Физическа активност

Движението, физическата дейност са условието за правилното функциониране на мозъка. При липса на кардио-респираторни упражнения той започва да забравя, функционира забавено, появяват се депресивни състояния. Всеки е могъл сам да се увери в благоприятното действие на спорта и движението върху психиката и физическата форма. Настроението се подобрява, произведените ендорфини действат еуфоризиращо, съзнанието се „избистря”, освободено от стреса, който блокира нервните връзки. Само една обиколка пеша на квартала може да се окаже достатъчна, за да се роди гениална идея или да се намери разрешението на отдавнашен проблем! Редовното спортуване допринася за добрата форма на мрежата от кръвни капиляри – тези иригационни канали подхранват с енергия органите в човешкото тяло, сред които мозъкът има най-голяма нужда от „гориво”.

Благоприятният ефект на физическата дейност се усеща, когато тя стане редовна. Организмът се приспособява към повишените изисквания към него – всеки удар на сърцето изпомпва повече кръв, дишането става по-дълбоко и белите дробове усвояват повече кислород. Сърдечносъдовата система укрепва, гликемията е под контрол, настроението и умствените възможности се подобряват.

Световната здравна организация препоръчва поне два часа и половина седмично да се движим активно или да спортуваме. Най-подходящи са тези дейности, които ни действат добре, без да ни изтощават, например ходене пеша, колоездене, плуване.

Щастливите хора са по-здрави

Умората, тъгата и конфликтите намаляват имунната защита. Когато тези състояния са продължителни, ефектът им е още по-негативен. А доброто настроение предпазва от инфекциите. Щастието ни дарява с по-голяма резистентност към хроничните заболявания, които са последица от модерния начин на живот – стрес, преяждане и липса на движение. Тялото не е машина, която се разваля, когато някоя част покаже дефект, а цялостна балансирана система, чиито елементи комуникират чрез сложни връзки. В нея мозъкът играе главната роля и в неговата дейност трябва да се търсят причините за много заболявания, които до неотдавна бяха отдавани просто на висок холестерол, тютюнопушене или микроби. Душевното състояние може да намали силите на организма и да наруши крехкия баланс между отделните му системи.

И ако духът може да разболее тялото, то и обратното е вярно – нездравословното хранене и заседналият начин на живот са в основата на намалелите умствени способности и може би на болестта на Алцхаймер, която някои учени смятат за разновидност на диабета.