Помните ли - трима Тодоровци разсмиваха България по празниците преди години

Известният режисьор и автор на едни от най-популярните празнични телевизионни програми Хачо Бояджиев разказва, че по Нова година е нямал време за купони, понеже непрекъснато бил на работа. Въпреки че части от шоуто започвали да се снимат веднага след края на &quot;Златният Орфей&quot; през лятото, работата приключвала часове преди да удари 12-ият час на 31 декември. Тежката дума обаче имала комисията, която заседавала на шефския 10-и етаж на медията. <br /> <br /> Една новогодишна програма - &quot;Яйцето&quot;, по сценарий на Йордан Радичков не могла да види бял свят през 1979 г., а едва след идването на демокрацията. Изготвянето на самото яйце в студията на телевизията до Окръжна болница си било истинско приключение, защото то било високо 10 метра и широко 6. Наетият специален влекач не могъл да го изнесе извън територията на студиото, защото бариерата на входа се оказала тясна. Придвижването по &quot;Цариградско шосе&quot; си било истински екшън, огромният макет бил охраняван от пожарна, милиция и всички внимавали да не се скъсат жиците на тролеите. &quot;Тъкмо наближавахме Орлов мост, когато две патрулки ни наредиха да спрем снимките, защото идвала важна делегация. Прекъснахме работа, видяхме почетния ескорт и изведнъж първата лимузина спря и от нея излезе тогавашният външен министър Петър Младенов, който бе близък с Йордан Радичков и искаше да види яйцето. <br /> <br /> Една от най-успешните телевизионни новогодишни програми на Хачо Бояджиев е &quot;Криворазбраната цивилизация&quot; през 1974 г. Мюзикълът струвал 35 хиляди лева и се е изплатил многократно, защото е повтарян непрекъснато през годините. Бил заснет за десет дни.<br /> <br /> Телевизионерът Георги Лозанов прави ретроспекция: &ldquo;Ако кажа, че новогодишните телевизионни програми бяха тъпи, няма как да сбъркам, защото в първите дни на януари всички се превръщахме в техни сърдити медия критици &ndash; и преди, и сега. Като интересното е, че един от основните доводи сега е, че програмите са по-лоши от преди, когато тя впрочем беше само една. <br /> <br /> Георги Парцалев, Георги Калоянчев, Емил Димитров, Стефан Данаилов и прочее в новогодишната нощ се превръщаха в образи на възможната ни свобода, без да е необходимо да правят нещо специално по въпроса &ndash; чист подарък от разпусналата се за кратко държава и лично от нейния Първи.<br /> <br /> Красноречив изразител на колективно разочарование в последните години например стана създателят на Пловдивската обществена телевизия Евгени Тодоров. Той, не без доза ирония и при подчертан интерес, написа в своя блог: &quot;Положението стана направо нетърпимо, другарят Живков, изглежда, се обиди и в края на 1989-а си събра багажа и каза: &quot;А сега да ви видя каква програма ще направите за тази Нова година без мен?&quot; <br /> <br /> Та видяхме каква стана. Появиха се толкова телевизии, че човек не знае какво да гледа. Освен това сега в новогодишната нощ хората вместо да се радват, да слушат държавния глава и след това да тропат Дунавското хорце, хвърлят пиратки и псуват властта.&rdquo;<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Много ми липсват новогодишните поздрави на другаря Живков,</strong></span><br /> <br /> споделя създателят на Пловдивска обществена телевизия Евгени Тодоров. 5 минути преди да дойде Новата година, всички ставахме прави с чаши в ръка, слушахме чинно и чакахме нашият пръв партиен и държавен ръководител да извиси глас и тържествено да ни пожелае:<br /> <br /> <strong>- Да ни е честита новата еди-коя си година!</strong><br /> <br /> В този момент даже ми ставаше малко мъчно, че другарят Живков вместо да вдига наздравица и да играе хоро със семейството си, трябва да изпълнява своя дълг към своите съотечественици.<br /> <br /> ... Никога не съм допускал, че може да мисля за Хачовите програми с такава носталгия. Па като дойдеше и балетът на телевизията на ГДР... Ама на кой му пука днес! Ветър вее, кон пърди и парата да върви.<br /> <br /> Цар на новогодишните програми беше Хачо Бояджиев. Не трябва да забравяме и един друг режисьор - Младен Младенов - Доктора. Светла му памет. Спомняте ли си &bdquo;Експрес танго&quot;?<br /> Колеги разправяха как на записа на една новогодишна програма Доктора предупредил изпълнителите и публиката да не се мяркат пред камерата с обички, бради и шалвари. Такива бяха законите на тогавашното шоу.<br /> <br /> Първото изпълнение било на Васил Найденов, наближавал вече краят на песента, когато изведнъж плейбекът спрял и в настъпилата тишина от колоните екнал гневният глас на Доктора:<br /> <br /> <strong>- Абе, Василе, нали казах никакви обички! Какво си се нагиздил - пък после се обиждаш, като ти викат педераст!<br /> <br /> </strong>Хачо се прочу с мюзикълите. Още се върти &bdquo;Криворазбраната цивилизация&quot;. Имаше и &bdquo;Михал Мишкоед&quot;. Култова реплика беше <strong>&bdquo;Въх, убих та!&quot;<br /> </strong><br /> <span style="color: #800000"><strong>Други незабравими реплики:</strong></span><br /> <br /> <strong>&bdquo;Мамка му и прасе!&quot; - </strong>от някаква драматизация по Радичков. &bdquo;Юнаци с умни калпаци&quot; или нещо подобно.<br /> <strong><br /> &bdquo;Чичо, защо кашляш?&quot; </strong>- телефонна реплика от сценка, в която Тодор Колев играеше ролята на наивен наркотрафикант, изпратен да мине границата от някакъв тайнствен чичо.<br /> <br /> <strong>&bdquo;Може ли един лемон?&quot;</strong> - това май беше реплика на Григор Вачков.<br /> <br /> <strong>&bdquo;Хусоната самонехейхост&quot; </strong>- става дума за &bdquo;художествената самодейност&quot;, обяснена в сценка с Хиндо Касимов и Васил Попов, които играят африканци, изучили се в България.<br /> <br /> Имаше и серия с &bdquo;Кънчо&quot;, но нещо ми бягат спомените, дали тя не е била от програмата от 1977-а - единствената година, когато за Нова година не бях пред телевизора.<br /> <br /> Държавата отделяше за тези програми баснословни суми, които позволяваха да се канят и прочути чужди певци и актьори. Някой път обаче наши съседи като Мия Алексич и Любиша Самарджич оставяха по-незабравими следи от тези на гости, дошли отвъд океана.<br /> <br /> Кой не помни <strong>&bdquo;Дай, рибо, рибо, рибо, дай&quot;?<br /> </strong><br /> От всички програми обаче номер 1 поне за мен си остават изпълненията на &bdquo;Иръпшъните&quot; начело с Тодор Колев.<br /> <br /> Помните ли <strong>&bdquo;Сто кила ракия давам, само да те притежавам...&quot;?<br /> </strong><br /> Или песента за детенцето с меченцето в ръце, която свършва с трогателното<strong> &bdquo;Не плачи, дете, баща ти е невинен&quot;?<br /> </strong><br /> Новогодишните програми бяха толкова неотразими, че през първата седмица на януари хората почти не работеха, а по цял ден коментираха.<br /> <br /> Започна обаче да става нещо странно. Творците трупаха опит, държавата не пестеше пари, а зрителите твърдяха, че от година на година програмите стават все по-лоши.<br /> <br /> <strong>Да ни е честита новата 2011-а!</strong><br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><span style="color: #800000"><strong>Министерските заповеди <br /> <hr /> </strong></span></span><br /> Виолета Георгиева, която е била лична фризьорка на Мара Малеева, а след това работи в БНТ, разказва пикантни истории при подготовката на някои новогодишни програми:<br /> <br /> <em>- Когато Емил Димитров идваше, винаги ни гонеше от гримьорната. Сам си се оправяше, сам си слагаше перуките. Може би не искаше никой да разбере, че носи перука. Веднъж беше дошъл на снимки на новогодишна програма с един лъскав костюм. И Младен Младенов го видя, защото облеклото трябваше да се одобри предварително. Тогава обаче се обади някакъв министър, че не можело да снимат в такива костюми и Емил го наказаха 6 месеца да не се явява на екран и да не прави записи в радиото. </em>