Недоброжелатели не й прощават красотата и таланта
<em>Случайно попаднах на една книга от Яна Язова &ndash; &bdquo;Левски&rdquo;, и съм изненадана, че досега даже не съм й чувала името, а е толкова талантлива. Защо не са я публикували досега, каква е историята около живота, творчеството и смъртта й? Има ли нещо сигурно в мълвата, че е била убита заради апартамента си в центъра на София &ndash; за да го вземе един приближен на властта?<br /> <strong><br /> Стояна СЛАВОВА, Берковица<br /> <br /> <br /> </strong>&ldquo;Пробих си път с желязна броня. Направиха ми я от калено желязо тия, които ме въведоха в тоя литературен свят, защото от постоянен опит знаеха какъв град от недоброжелателство и злоба, и интриги се изсипват върху новодошлия...&rdquo; (Из единственото интервю с Яна Язова преди 1944 г., в. &ldquo;Литературен глас&rdquo;)<br /> </em><br /> Недоброжелателство и злоба, и интриги я придружават до края на живота й. Нищо не й е спестено &ndash; умират един след друг любимите й хора, вече в печатница изгаря романът й &ldquo;Александър Македонски&rdquo;, романът й за Левски е на косъм да излезе под чуждо име, не я приемат в Съюза на писателите, а след мистериозната й смърт изчезват ръкописи, картини, дневници, писма... Даже гробът й е заличен след 1989 г. Но коя е все пак Яна Язова? <br /> <br /> Днешните млади читатели едва ли са чували нейното име, а училищните и университетските учебници не я споменават дори. През 1932 г. обаче американският вестник &ldquo;Крисчън Сайънс Монитор&rdquo; съобщава, че тя е едно от двете или трите имена в българската литература, които трябва да се запомнят. Бранислав Нушич си кореспондира с нея. Кирил Христов е покорен от хубостта и таланта й. Още през 1936 г. (след две стихосбирки и един роман) тя фигурира в обзорна статия за българската литература в Голямата енциклопедия на Ларус. Андрей Николов й прави бронзов бюст. Десанка Максимович я превежда. Д. Б. Митов и Петър Динеков пишат за нея, че има &ldquo;страшно въображение&rdquo; и &ldquo;непознато шесто чувство&rdquo;. <br /> <br /> Яна Язова, литературен псевдоним на Люба Тодорова Ганчева, е родена в Лом през 1912 г. Майка й Рада е от виден калоферски род, а баща й д-р Тодор Ганчев е потомък на болярски род, спасил се в Сухиндол след падането на Търново под турска власт. Той е завършил философия в Цюрих, и двамата са учители. През 1930 г. семейството на Яна се премества в София и тя завършва Първа девическа гимназия в столицата. През същата тази година, още ученичка, тя занася на проф. Александър Балабанов пет тетрадки със стихове и животът й в близките месеци коренно се променя, заедно с името й. Дебютната й стихосбирка с името &ldquo;Язове&rdquo;, редактирана прецизно от Балабанов, предизвиква сензация, <br /> <br /> <u><em><strong>тя е наречена детето - чудо на българската литература <br /> <br /> </strong></em></u>Завършва славянска филология в Софийския университет. Любовният й роман с професора, трийсет години по-възрастен от нея, семеен и с големи дъщери, полага драматичен отпечатък както върху творчеството й, така и върху личната й съдба. Много популярен, но и конфликтен, любимец на студентите, приятел на царя и на Елин Пелин, но с много врагове, нерядко подлаган на остра критика, обсипван с хули и въвличан в политически и литературни разпри и интриги, професорът естествено въвежда в тези среди и младата си обаятелна приятелка. Пътуванията й в Чехия, Германия и Югославия, пътешествието й до Египет, Палестина, Сирия, Турция, Гърция и остров Родос оставят впечатлението за бърза и успешна кариера, организирана от влюбения Балабанов. Малцина са тези, които обективно отчитат нейния безспорен талант и изключителна работоспособност &ndash; тя пише и стихове, и проза, и детска поезия, и драматургия, и публицистика, превежда. През 1937 г. заминава за Париж да учи френски в Сорбоната и там преживява любовно приключение с милионера индустриалец Джон Табаков, който й предлага веднага брак.<br /> <br /> По това време отношенията й с Балабанов търпят криза поради нежеланието му да се разведе, затова Яна Язова е склонна да се омъжи за Табаков. Дългогодишният й любовник проваля обаче сватбата й, като изкусно успява да я убеди, че ситият живот на богата съпруга не е за нея, че по този начин ще съсипе таланта и бъдещето си на писател. По същия начин, година по-късно, с грозен скандал, а според някои - и с побой над съперника &ndash; той ще осуети в Созопол зараждащата се любов между Яна и художника Марио Жеков. <br /> <br /> Едва през 1943 г., почти тайно от Балабанов, 31-годишната поетеса ще сключи брак с инж. Христо Йорданов. И макар бракът да е видимо добър, оттук нататък в живота на някогашното &ldquo;гениално дете&rdquo; липсват радостите. <br /> <br /> <u><em><strong>Умират сестра й, родителите й, умира проф. Балабанов, когото тя продължава да обича &ndash; с горчива и нежна обич, докрай, умира съпругът й <br /> <br /> </strong></em></u>Настъпват години на пълна изолация. Яна Язова не е човек, който ще преклони глава и ще се покае пред новата власт за грешки и грехове, каквито всъщност няма. Не я печатат, не я издават, не я канят на литературни четения. В почти пълна самота тя създава трилогията &ldquo;Балкани&rdquo;, включваща романите &ldquo;Левски&rdquo;, &ldquo;Бенковски&rdquo; и &ldquo;Шипка&rdquo; &ndash; колосален труд, заради който години наред прекарва в библиотеки и архиви, броди по манастири. Въпреки ласкавите отзиви на тези, които са чели откъси от него &ndash; сред тях са Димитър Талев и Георги Томалевски, &ndash; тя не успява да ги публикува приживе. Не успява да издаде и събраните афоризми и карикатури на Александър Балабанов. Тайната около смъртта й и досега смущава и тревожи сърцето и съвестта на някои хора. <br /> <br /> Намират я в началото на август 1974 г. в малкия апартамент, останал наследство от родителите й, на ул. &ldquo;Раковска&rdquo; 161, вх. Б &ndash; <br /> <br /> <em><u><strong>измъчвана и после удушена с колана на халата си, навярно тровена преди това <br /> </strong></u></em><br /> Трупът в горещините вече е полуразложен. Плячкосани са картините й, бижутата й, мебелите са разпродадени на общински търг. Ръкописите й са отнесени от Творческия фонд на Съюза на писателите (съюз, който така и не я приема и признава за писател) и според новоизлязлата книга на литературния историк Петър Величков &ldquo;Яна Язова: проклятието на дарбата&rdquo;, в смъртта на писателката &ldquo;имат пръст&rdquo; заинтересувани хора на властта, които дълго време преди това са я тормозили с телефонни заплахи. И пак според Петър Величков изгубените и неоткрити и досега ръкописи и архиви на писателката са прибрани с користна цел лично от Николай Хайтов, който тогава е председател на творческия фонд на Съюза на писателите. <br /> <br /> Фактът, че досието на Яна Язова, пълно с доноси против нея и материали по убийството й и разграбването на имуществото й, не е намерено и досега, е красноречиво доказателство, че не крадци и изнудвачи са влезли в дома на писателката. Именно благодарение на Петър Величков биват издирени копия от непубликуваните й романи и те излизат един по един. През 1996 г. излиза от печат книгата &ldquo;Мойра&rdquo;, съдържаща част от писмата между писателката и проф. Александър Балабанов. <br /> <em><strong><br /> <br /> Петя АЛЕКСАНДРОВА</strong></em>