Борисовата градина е опръскана с бунтарската кръв на шопите

<em>Само историците знаят, че през 1894 г. в Борисовата градина, позната на повечето като &bdquo;Парка на свободата&rdquo;, пристигнал ескадрон на Първи конен полк, за да спаси новата столична атракция от набезите на слатинските овчари, които искат това място за пасище. И още: че на 26 февруари 1903 г. в такова едно &ldquo;сражение&rdquo; са убити двама селяни, има и трима ранени. В крайна сметка паркът оцелява, за наша радост днес.<br /> </em><br /> Новата столица на България отначало има само една градина, наречена &ldquo;Александър ІІ&rdquo;. Тя е там, където днес се намират Градската художествена галерия в София (някога &ndash; Казиното) и споменът за съборения музей на Георги Димитров. Да, когато София е обявена за столица &ndash; на 3 април 1879 г., тя може да се похвали само с това зелено пространство в своя център, направено по инициатива на губернатора П. В. Алабин и градския архитект Антон Колар. Още в първите месеци на Освобождението там се прави ниска дървена ограда, засаждат се цветя и храсти, проправят се алеи, изгражда се &ldquo;кафене-кьошк&rdquo; за музиканти. Преди това тук се шири турски сарай, който се подпалва и изгаря преди Освобождението. <br /> <u><strong><br /> По-късно там слагат един стар топ, който гърми точно в 12 часа, за да знаят гражданите, че е вече пладне и да си хапнат и полегнат<br /> <br /> </strong></u>По това време и дълго след това градът има съвсем ориенталски облик и даже файтоните са повече за &ldquo;фасон&rdquo;, отколкото от нужда, защото градът почва с Шарения мост (&ldquo;Лъвов мост&rdquo;) и свършва с Корубаглар, т.е. Лозенец. На мястото на сегашния &ldquo;Парк на свободата&rdquo; се ширят ливади и дива растителност, търчат кози и пасат овце на жителите от Шоплука.<br /> <br /> През 1882 г. кмет на София е Иван Хаджиенов. Той има амбицията да направи София като другите европейски столици - гиздава. Именно той повиква от Букурещ известния швейцарски лесовъд Даниел Неф. Всъщност идеята на кмета е отначало да бъде създаден голям разсадник (пепиниера), за да се достави посадъчен материал за нуждите на двореца с неговите градини, а и на града - цветя, храсти и дръвчета. <br /> <u><strong><br /> Срещу българско злато от Румъния са внесени единадесет хиляди видове фиданки <br /> <br /> </strong></u>Част от тях са засадени в Градската градина, други &ndash; в градината при Докторския паметник, трети &ndash; в Пепиниерата. Още същата година работливият швейцарец построява разсадника в долния край, до самата река, после &ndash; къща за себе си. Две години по-късно в парк &ldquo;Княз Борис Търновски&rdquo; шумят с млади клонки първите дръвчета &ndash; акациеви, направени са лехи с цветя, всичко е заградено с жив плет от дъб и глог. Градината си има вече и езеро! Черници, платани, брястове са следващите по вид дръвчета. Предлагат се и за продан на гражданите. Наред с акациите се &ldquo;произвеждат&rdquo; айлантус, каталпа, японска софора. През 1886 г. градината има площ от 30 хектара с четири основни алеи в границите на Цариградско шосе, Перловската река, старите турски гробища и жилището на Неф. До края на същата година градината достига Детското игрище (там, където днес е Паметникът на свободата). Освен по протежение на Цариградското шосе паркът се разширява и в югозападна посока до мястото на старото игрище на &bdquo;Левски&quot;, засажда се гората над него и се създава голямото езеро (1889).<br /> <br /> Ама шопът няма да е шоп, ако така лесно се откаже от отнетото землище. Село Слатина се чувства ограбено и ощетено. Овчарите бойкотират новотията по своя си начин &ndash; просто пускат стадата си между младите дръвчета. Стотици фиданки загиват, изкършени и изскубнати. Стамболов пуска в печата наредба: <br /> <u><strong><br /> Който счупи дръвче, да му се счупят ръцете<br /> </strong></u><br /> И още: &ldquo;Който пуща стада в пепиниерата, да се глобява хиляда лева злато, като се конфискуват заловените в парка овце...&rdquo; <br /> Вярно е, че заплахата се оказва символична, никой не е глобен, ама и къде пари у бедните слатински люде... Те продължават своя мълчалив &ldquo;овчи&rdquo; протест. <br /> <br /> Геле Марков, един от организаторите на &ldquo;бунта&rdquo; срещу градината, се изправя един ден в кръчмата на селото с думите: <br /> <u><strong><br /> Мене гору ми не требе! Мене трева ми требе. Че утрепаме финансовио<br /> </strong></u><br /> Стефан Стамболов, вече разярен, дава право на горските пазачи да стрелят в нарушителите. Но градината е съсипана. Общината отделя още 250 хиляди златни лева за нови фиданки.<br /> <br /> Когато Стефан Стамболов пада от власт през 1894 г., слатинчани си отдъхват и масово се юрват, вече въоръжени, в пепиниерата с домашните си животни. Налага се министър Рачо Петров да прати ескадрон, за да се спаси зеленото богатство. На 26 януари 1903 г. в този сблъсък са убити Яни Стойнев и Танчо Конев, има и трима ранени. Това като че ли най-после има резултат. <br /> <br /> През 1888 г. по препоръка на княз Фердинанд повечето от акациевите дървета се заменят с горски дъб, явор, ясен, бреза и др. В следващите 3-4 г. масово се засаждат широколистни дървесни видове, докарани от Пасарелската и Кокалянската гора. Към 1890 г. от Рила планина са донесени и значителни количества иглолистни дървесни видове - черен бор и смърч. През 1906 г. за управител на градските градини и паркове в София е назначен елзасецът Йосиф Фрай. Той засажда в долната част на градината липовата и кестеновата алеи, а в горната част открива широката централна и двете странични алеи - от Детското игрище до Рибното езеро. <br /> <br /> <strong><u>Фрай бил изключителен любител на цветята - създал Розариума, <br /> </u></strong><br /> както и многобройни съвременни цветарници и парници. През времето на Фрай градината получава и ново териториално разширение на юг от дъбовата гора до бул. &bdquo;Княз Симеон Търновски&quot; (сега бул. &quot;Др. Цанков&quot;). На различни места в градината се засаждат много борове и смърчови култури. <br /> <br /> През 1940 г. се изгражда &ldquo;Японският кът&quot; над Рибното езеро към Цариградското шосе. Растенията (вишни) са изпратени чрез японския пълномощен министър в знак на приятелски чувства. При последната реконструкция на Борисовата градина е назначен българският специалист градинар Георги Духтев. Благодарение на него през пролетта на 1934 г. старият розариум се разширява и достига площ от 0,7 хектара, той засажда около 1400 нови облагородени сортове рози. <br /> <br /> Към 1942 г. Борисовата градина заема площ от 90,5 хектара. От тях 17,35 хектара са застроени територии и се заемат от Лятната къпалня, Университетската астрономическа обсерватория, Училището на открито, Голямото езеро, игрищата &bdquo;Юнак&quot;, &bdquo;Левски&quot;, Тенис клуба, Колодрума и др. За кореняците столичани Борисовата градина не е просто парк или територия за митинги и неделно шляене на чист въздух. Това е мястото, където под старите кестени или дъбове все още може да се чуе любовният шепот между Иван Вазов и Евгения Марс, между Мара Белчева и Пенчо Славейков, между Лора Каравелова и Яворов. Един зелен исторически паметник. <br /> <br /> <em><strong><br /> Петя АЛЕКСАНДРОВА</strong></em>