Двамата харвардски възпитаници Асен Василев и Кирил Петков, макар че единият се оказа полу-, ни се врекоха, че „за четири месеца са показали какво могат“ и да не се колебаем, да им поверим бъдещето си.

Добре, но блесна истината, че „почтеният“ Кирил е послъгал в своята декларация от 10 май, подадена при президента Радев, че е само български гражданин. Дали си е вярвал, че е финтирал закона като е написал „Български гражданин съм и нямам друго гражданство“? Три месеца по-късно този „почтен“ визионер на родното бъдеще признава, че не е канадски гражданин от 20 август. Предпоследно се оказва, че Кирил Петков май е с двойно гражданство и към 14 септември 2021 г.

Лъсна нова нагла лъжа на Кирил Петков, докато бил министър на Радев ДОКУМЕНТИ

Ей, гадна ни е конституцията! Заради изживял времето си член тормози кадърното момче и реже крилата на неговата мечта-цел - да бъде министър-председател и да поведе българите към богатите и без корупция бъднини, пише Светлана Тилкова - Алена в свой анализ, цитиран от "Труд".

Алена за "почтените" харвардци: Жадни за власт и пари мюрета!

Ето какво още пише Светлана Тилкова:

Кирчо иска цялата власт затова той „не се чувства виновен в себе си и няма да поеме отговорност“, че е лъгал и газил закона. След като и президентът не открива проблем в тази измама и поиска от Конституционния съд да прекрати делото за двойното му гражданство, защо „почтеният“ Петков да не направи движение и коалиция, да примами последователи.

Далавера, новото ти име е „почтеност“.

На мен Съдбата отреди честта да предложа на законотворците ни шеста поправка на българската конституция, без да си приписвам авторството на гениалното прозрение, решаващо от раз всичките съдебни неволи на клетото ни общество. Тридесет години съдебни реформи правят-недоправят и все се намира кой да протестира, че запъртъци снасят...

И прати ни Господ  „почтен“ спасител.

Върна се в България едно окумуш момче, вечно усмихнато, малко инфантилно, малко погазило българската конституция, но омайно и дръзновено говори. Е, приказките му една с една не се връзват, но България винаги е била богата с лапнишарани, провиждащи във всеки измамник девствен мицел за политически растеж и бързо забогатяване.

Предлагам Шестата поправка в българската Конституция да бъде със следния текст: „Всеки, който не се чувства виновен в себе си и отказва да поеме отговорност, дори при доказано закононарушение или престъпление, е невинен от нине и во веки веков“. Ясно, точно и без любимите на адвокатите вратички в законите. Благодаря ти, Кириле. С твоето прозрение ти превърна закононарушението в достойнство за подражание, а българската конституция в ненужна вехтория.

Ако Шестата поправка на родната конституция бъде приета, съдебната реформа е приключила успешно. Спецпрокуратурата и спецсъдът, те ще се споминат без платено насилие. И от редови съдии нямаме нужда. Само от едно гише с деловодство, за да може всеки престъпник да се позове на Шестата поправка и готово, невинен е! И от адвокати няма нужда, защото държавата удобно за престъпниците ще е подготвила формуляри с правилния текст, само личните данни да си напишат.

В България законът бил врата насред поле, само глупакът минава през нея, а Кирчо е умен и е разказал на глупците легендата за отказа си от канадско гражданство. И се намериха хора да му повярват, и в депутатските листи му влязоха.

Малцина се възмутиха. На множеството му е все тая. Инстинктът му за самосъхранение удобно припомня мъдрото прозрение на Тодор Живков: Ще се наведем като тръстика и ще дочакаме да отмине бурята. После пак ще се изправим.

Ако си роб, философията на тръстиката е вярна. Ако си свободна личност, с достойнство, защо ти е да живееш като тръстика, лашкана от словесния вятър на поредните Остап-Бендеровци в българската политика? 

Не бързайте да оплаквате злата си Съдба. Никой не ни натрапва насила беднотията, болестите, високата смъртност. Сами ги избираме, когато гласуваме и угаждаме на пристрастията си.