В момента, струва ми се, изживяваме своя златен век на политически анализи и прогнози от коментатори и експерти, от наблюдатели и изследователи, от универсални мъдреци и прости граждани, пише Иван Стамболов-Сула в анализ за Труд.

Ситуацията е толкова баснословна, толкова фантастична, тъй необяснима и обвита във воалите на догадките, че с жадни очи се оглеждаме във всички посоки за някакво обяснение.

И обясненията се трупат, трупат се теориите. Затрупали ли са ни под толкова висока купчина, че вече не помним откъде сме тръгнали.

А големият въпрос е: на какво сме свидетели – на сложна конспирация, на тънка властова игра, дирижирана отвътре и отвън, или пък на обикновена идиотщина и простотия, на чист инат и грандомания.

На какво сме свидетели, на задкулисна игра? Възможно е. Върлуват какви ли не слухове: Радев командва всичко, той е руски шпионин. Не, той е американски шпионин, защото е бил в Щатите. Бил е, обаче защото руснаците са го пратили. Глупости!

Американците няма да допуснат такова нещо! Хайде, стига! Радев е двоен шпионин, но не дърпа той конците, дърпат ги олигарсите, а Слави Трифонов е проект на ДПС. Нищо подобно! Слави Трифонов е проект на самия Бойко Борисов, който му плаща, за да отврати избирателите до такава степен, че вече всичко друго да им се стори приемливо.

На какво сме свидетели, на обикновена идиотщина? Ако приложим бръснача на Окам, ще приемем това обяснение, защото е най-просто и най-близо до ума. Слави Трифонов си вярва, че е специален, че е от друго тесто.

Той пълни стадионите с почитатели на квазифолклорното си творчеството, но това не му стига, иска нещо повече, иска да е Крали Марко, иска да е легенда като Бат’ Бойко, иска го отдавна.

Възприел амплоато на „мъжкар“, той бълнува за чест, кланя се като самурай и дори си е изработил нещо като личен герб – монограм във вид на меч.

Беше време, когато се надуваше колко е близък с Бойко Борисов – „подушвам, че сме от една порода“, както се казваше в една негова реклама преди много години, когато бе решил, че хората, които му пълнят стадионите, ще си купуват и парфюма му.

И наистина, въпреки че не са от една порода, има неща, в които Слави и Борисов наистина си приличат, например бабаитското поведение пред телевизионните камери.

Или пък този лек „разбойнически“ ореол като на Робин Худ, който ще вземе парите на богатите и ще ги раздаде на бедните. За много избиратели и Борисов, и Трифонов са Кралимарковци.

От години Трифонов се опитва да подражава на Борисов, а след последните избори, когато някои неща в политиката вече наистина зависят от него, направо се е превъзбудил. Но Слави Трифонов е трагически герой, защото си е избрал обект за подражание, който не може да бъде.