Задкулисието в лицето на Иво Прокопиеви и присъдружните му политици, медии и „експерти“ от няколко месеца са в постоянен стрес. Уплашени, че връщането на Делян Пеевски в политиката ще изкара наяве истинската им роля в налагането на санкциите по „Магнитски“, хората от кръга „Капитал“ спешно търсят все нови и нови поводи да вкарат в публичното пространство мантрата „Пеевски“.

След като в началото на тази година депутатът от ДПС продаде медиите си и така лиши Прокопиев от една от най-старите му манипулации (прокарвана и в чужбина през НПО-то „Репортери без граници“), а именно, че Пеевски е медиен магнат, контролиращ вестници, телевизии и разпространението на печатни издания, „капиталци“ безочливо решиха, че това няма никакво значение и могат безпрепятствено да продължават да лъжат по темата.

Така на нарочно „събитие“ - „Медиите и политиката след протестите през 2020 г.“, проведено от друго грантово НПО - фондация „Медийна демокрация“ и, разбира се, напоително отразено от сайта „Дневник“ на Прокопиев, отново цъфна лъжата, че Пеевски „запазвал влиянието си върху медийната среда в България“.

Болката на „експертите“ от рода на Георги Лозанов и Орлин Спасов се заключава в това, че истинският медиен монополист в България – Прокопиев, контролиращ според самия него (помним стенограмите „Арго“) целия мейнстрийм, все още не е овладял няколкото останали свободни медии, чиято редакционна политика няма как да съвпадне с тази на задкулисието, забогатяло от бандитската приватизация по време на Прехода.

Тези медии естествено са трън в очите на кръга „Капитал“ и на неговите говорители, защото продължават да имат собствено мнение, да провеждат журналистически разследвания и да изобличават далаверите на задкулисието, оплело в мрежите си властта и бизнеса в страната.

Именно затова на подобни измислени събития всякакви псевдоексперти, захранвани с тежки грантове, са недоволни, че „линията“ на тези медии съвпадала с тази на бившите медии на Пеевски. Ами съвпада просто защото има и независими от Прокопиев журналисти, които имат смелостта да пишат свободно.

Парадоксът е, че фалшивото 112-о място по „свобода на словото“ в България, присъдено именно от присвоилите си правото на единствено мнение гьобелсови пропагандатори, всъщност ясно показва, че медийната среда у нас действително е изкривена. Но изкривена не по вина на Пеевски, който никога не е притежавал други вестници или медии, освен тези, в които официално беше собственик (“Телеграф“, „Монитор“, „Политика“ и „Меридиан Мач“), а благодарение на фашизоидно-комунистическите „журналисти“, близки на Прокопиев. Които не търпят плурализма, заклеймяват и нарочват всеки, който си позволи да има собствен поглед върху обществения живот и който им опонира.

Тези възгледи твърде много напомнят тоталитарните режими, които преследваха всеки инакомислещ и репресираха, включително и физически, и това е обяснимо, защото всички „морални ментори“, включително самият Прокопиев, имат тежки зависимости и произход, свързани с мракобесната комунистическа
Държавна сигурност.

За съжаление обаче на Прокопиев и на кохортата му от неолиберални „експерти“ България е демократична страна и свободата на изразяване няма как да бъде стъпкана в калта, колкото и усилия да се полагат за това от кръга „Капитал“. И нито мантрите за Пеевски, нито лъжите по негов адрес, че продължавал да има влияние върху медийната среда, могат да скрият истинския проблем.
А той е, че задкулисието усърдно работи за това да се превърне в 100-процентов притежател на правото да определя „линията“ на медиите.

Но няма да им се получи.