Покрай еуфорията от победата, кандидатът за премиер на „Продължаваме Промяната“ Кирил Петков обяви намерения не просто да сменя главния прокурор, а въобще да ликвидира институцията обвинител №1, както и скоростно да подмени ръководителя на антикорупционната комисия, като успоредно с това щял да разширява правомощията й. Това пише в свой анализ "Труд".

Само така, обяснява ведро Петков от телевизора на забързаните за работа българи, щяло да се постигне управление с „нулева корупция“. За да засили ефекта, „новият спасител“ гордо декларира, че нямало човек на планетата, който да му вдигне телефона и да му нарежда какво да прави. Поне 666 хиляди българи му повярваха.

Докато Кирил Петков действа тонизиращо като силно сутрешно кафе на тези десетина процента от българите, поредните 300 наши сънародници, болни от коронавирус, загубиха живота си. Близките им могат да благодарят за това и на „успешното“ управление на здравната криза от служебния кабинет на едноличния властелин в държавата Румен Радев.

Тези дни най-масовият бензин вече е 2,50, като се очаква да продължи да расте, поне докато стигне 3 лева за литър. Сметките за ток и парно постколедно ще са тройни. Инфлацията гони невиждани размери. Само в рамките на последната предизборна кампания, докато слушаха лозунговото говорене на Кирил Петков, българите задлъжняха с още 3,8 милиарда, като скоро може да станат и 4,5 милиарда. България вече е на дъното по икономически растеж в Европейския съюз, но „всичко е точно“, биха казали Харвардските политици.

Макар това да е само част от реалността, Петков успешно избягва да я коментира, като вместо това, усмихнато обещава на избирателите да „чегърта“ Иван Гешев и Сотир Цацаров. 666 хиляди смятат, че това е приоритет и за всички 6,6 милиона българи, които очакват от политиците да им решат проблемите.

Това обаче може да е приоритет само на неколцина олигарси, на които Кирил Петков не само, че вдига телефона на мига, когато го потърсят, но изпълнява и всичко което му наредят. А в случая то е много просто – да им разреши един път и завинаги проблемите с правосъдието.
 
Смяната на пешките

Появата на Кирил Петков на политическата сцена за мнозина бе изненадваща, но всъщност това е дълго подготвян олигархичен инженеринг. Успехът, макар и силно надценен с оглед на скромния резултат, с който „Продължаваме Промяната“ спечели извънредния парламентарен вот, дава възможност за символична смяна на пешките, с които олигархичният кръг около Иво Прокопиев ще продължи да преследва постигането на заветната цел №1 – овладяване на правосъдната система и най-вече на прокуратурата.

Подмяната на персоните, които кръгът „Капитал“ ползва като щит срещу наказателни разследвания, стартира още преди повече от две години. Тогава медиите около Прокопиев започнаха да фаворизират президента, а Румен Радев започна да изговаря опорките за съдебна реформа на мрежата от лобистки неправителствени организации.

Така се разбра, че олигархията у нас ще търси начин да овладее държавното управление не само чрез лансирания като десен проект „Демократична България“, но и чрез инженеринг на ляво-центриско политическо ГМО, каквато несъмнено се явява президентската партия „Продължаваме Промяната“.

Първо прашлясалите идеи за кардинална съдебна реформа влязоха в риториката на Румен Радев, който преди повече от година обеща свой проект за Конституция. А вече над половин година основните остриета на активните мероприятия за овладяването на държавното обвинения станаха служебните министри Бойко Рашков и Кирил Петков, измествайки от сцената доскорошния монополист на темата Христо Иванов.

На практика провалилата се „съдебна реформа“ на Иванов бе преопакована и вече се предлага под формата на „зачистване на правосъдието“, както обяви Асен Василев. Всичко това е съпътствано с гръмка маркетингова стратегия, налагана през мейнстрийм медиите, контролирани от олигархичния кръг „Капитал“.

Видно е, че залогът е много голям, което обяснява и агресивното отношение към всеки, който дръзне да изрази собствено мнение, за справка – разжалването от медиите на Прокопиев на провалилия се като кандидат за президент председател на Върховния съд Лозан Панов и общинския съветник и бивш съдия Методи Лалов.

Днес те са непотребни, защото олигархичният октопод „Капитал“ има нови пешки - изпълнители – Румен Радев, Бойко Рашков, Кирил Петков, Асен Василев. Случилото се с Панов и Лалов е знак и към всеки друг, който дръзне да не приеме налагания модел за управление, а Слави Трифонов и Корнелия Нинова най-добре осъзнават това, защото са следващите, които ще се окажат излишни.

Защо КПКОНПИ?

От няколко седмици има нов нюанс в риториката на захаросаното лице на олигарсите. Освен обичайните атаки срещу главния прокурор, Кирил Петков целенасочено се зае да фокусира вниманието върху смяната на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно имущество и успоредно с това разширяване правомощията на органа.

Тези, които звънят на Петков и му казват какво да говори, са напълно наясно, че превземането на прокуратурата е дълъг процес, който дори и да избегне конституционна реформа, ще продължи поне година. Докато овладяването на антикорупционната комисия може да се случи в рамките на един-два месеца, за какъвто период от време може да се приемат, очевидно, вече готови законодателни изменения.

По всичко изглежда планът не е просто смяната на Сотир Цацаров с Георги Атанасов, а превръщането на КПКОНПИ в институционална бухалка на олигархичния кръг „Капитал“. Наистина е забележителна арогантността, с която точно тези, които години наред твърдяха, че са обект на държавна репресия, сега през лустросаното си поредно политическо ГМО искат да превземат антикорупционния орган, като му дадат и разследващи правомощия, за да се разправят с политическите си опоненти и икономически конкуренти.

Може да очакваме съвсем скоро обществото да бъде залято със сладки обещания как „новата“ КПКОНПИ скоростно ще започне да разследва и отнема престъпно богатство на всички онези, които „Капитал“ посочи. И докато това се случва, наложени от съда по искане на антикорупционната комисия запори, на обща стойност около 3 милиарда лева, ще бъдат вдигнати.

Сред тях са активи за 200 милиона на фамилията Галя и Иво Прокопиев, представлявани по делата срещу КПКОНПИ от техния адвокат Георги Атанасов, който ще бъде предложен за председател на комисията от коалицията „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“.

Планът за овладяване на прокуратурата

След като Румен Радев представи своя проект за конституционна промяна пред новото Народно събрание, същите партии или той самият ще отправят искане до Конституционния съд за преразглеждане на Решение №3 от 2003 г., според което единствено Велико Народно събрание може да решава за модела на прокуратурата.

С новите ротации сред конституционните съдии, особено предстоящото влизане там на съдружника на Георги Атанасов – адвокат Даниела Доковска, може да се очаква бързо преразглеждане и „стесняване“ на решението, което да осигури ликвидиране на прокурорската независимост чрез конституционна поправка, приета и от обикновен парламент. Това би отнело около година време, а и крайният резултат не е гарантиран.

Все пак трудно може да се осигури конституционно мнозинство в толкова сегментиран парламент; нищо, че един от гаулайтерите на войната срещу държавното обвинение Михаил Екимджиев зове за антипрокурорски съюз на „Продължаваме Промяната“ с „Възраждане“.

Заради това задкулисието има и друг план, който минава през подмяната на състава на Висшия съдебен съвет. Дори и да не се стигне до предсрочно разпускане на настоящите съдебни кадровици, след по-малко от половин година на дневен ред ще е изборът на нови членове на ВСС.

Чрез промяна на Закона за съдебната власт, менторите на Кирил Петков, Христо Иванов и компания ще направят всичко възможно, за да осигурят такъв състав на съдебния съвет, който да им гарантира, че още с встъпването си през есента на 2022-ра ще поискат отстраняването на обвинител №1. Дотогава може да се очаква актуализираният състав на Конституционния съд да е дал „зелена светлина“ на възможността оставката на главния прокурор да се иска от правосъдния министър.

Парадоксално е, че новият конституционен съдия Янаки Стоилов дори побърза да заяви, че нямало пречка и той да участва в решаването на това дело, нищо, че то бе инициирано по неговата инициатива през служебния кабинет на Румен Радев.

А, за да гарантира оставането си като министър на правосъдието и в редовното правителство, малко известният пловдивски адвокат Иван Демерджиев, вече активно води кампания срещу обвинител №1 и дава заявки, как само да се произнесе КС, веднага ще внесе ново искане за импийчмънт на главния прокурор.

Арогантността на Демерджиев стига дотам, че да оправдава провала на служебното правителство по забавеното внасяне в Европейската комисия на Плана за възстановяване, с измислените аргументи, че Брюксел щял да ни отпусне финансова помощ, само, ако уредим въпроса с търсенето на отговорност от главния прокурор.

Всичките тези процеси гарантират единствено, че в България в следващите месеци ще продължат деструктивните процеси в правоприлагането. Полицейските служби ще продължат да се ползват за саморазправа с опонентите на Румен Радев и конкурентите на олигархичния кръг около Иво Прокопиев.

А, ако се стигне до овладяването на КПКОНПИ и репресиите ще ескалират. Знак за това вече бе даден с фабрикуването от служебните министри Асен Василев и Бойко Рашков на санкционни списъци спрямо лица, които понесоха сериозни имиджови щети, без каквото и да е правно основание.

Фактът, че задкулисието залага овладяването на правосъдието да се осъществи чрез фигури като Румен Радев и Кирил Петков, за които нарушаването на Конституция и закони се превръща в закономерност, показва тотално самозабравяне и усещане за безнаказаност, присъщи единствено на управляващи хунти, завземащи властта в държави от Третия свят чрез военен преврат.

Все по-осезаемо е, че действията на олигархичния кръг „Капитал“, който пряко участва във властта чрез служебните кабинети на президента, нарушават основни принципи на върховенството на правото и разделението на властите, които са задължителни за страна член на Европейския съюз.

И колкото и медийният монопол на същия този кръг да прикрива това, потъпкването на жалоните на съвременната демокрация, все повече ще засилва процесът на разделение в обществото, а това от своя страна ще доведе до неговата радикализация, чийто краен резултат ще е пагубен за държавата или за това, което е останало от нея.