ВМРО – Българско национално движение се обяви през изминалите дни против скандалните опити за легализиране на педофилията. Реакцията идва като отговор на станалите публично достояние чернови на новите класификации на диагнозите на Световната здравна организация и на американския класификатор на диагнозите.

Според тях, освен предложението трансджендърите да не бъдат третирани като психичноболни, педофилията ще започне да се разглежда като безобидно психическо разстройство, а не като тежка диагноза, която изисква лечение и е несъвместима с обществото. Тези заключения са направени на 11-ата Международна класификация на болестите, която ще влезе в сила от 2022 г. Тези данни се потвърждават и от специализирани сайтове, цитирани от пресата у нас.
 


Редица родни медии обаче определиха инициативата на ВМРО като "хибридна операция и разпространяване на т.нар. фалшиви новини". Във връзка с това безотговорно и тенденциозно поведение на така наречените средства за масова информация авторитетният писател Александър Урумов излезе със своя позиция. 

Ето какво написа той в своя блог: 




Когато ви кажат „няма страшно“ и „няма проблем“ – и разбирате, че има и страшно, има и проблем. И няма никакво значение дали тези, които ви успокояват сами си вярват.

Или сами не си вярват, както джендър-медиите у нас, които незнайно защо реагираха на позицията на ВМРО срещу педофилията.

Една джендър-медия обяснява как нямало страшно, даже било много смешно, понеже така. Единственият аргумент е познатото либерално хихикане под наслов „Ей, много сте прости, нищо не разбирате от педофилия“.

Ми прости сме. Ние и от кръвосмешение не разбираме, и от трансджеризъм не разбираме, и от педофилия не разбираме.

Даже сме толкова прости, че не искаме и да разбираме.

Но за сметка на това разбираме, когато някой ни баламосва, за да може да ни излъже. Пък и понеже сме грамотни и – напук на джендър-либералното папагалстване – сме запазили критичното си мислене, това ни помага да стигаме до някои логични изводи. Аргументирани изводи, за разлика от умотворенията на джендър-либералните папагали.

И какво толкова им пречи на тези пъстроцветни птици следното изречение от позицията на ВМРО:

„Педофилията ще започне да се разглежда като безобидно психическо разстройство, а не като тежка диагноза, която изисква лечение и е несъвместима с обществото“.

Ясно е, че ВМРО и конкретно вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов им пречи, защото категорично застана срещу Истанбулската конвенция от самото начало. Включително с гласуване в МС, когато правителството се раздели при гласуването 11 на 8 гласа. Включително с публичното си изявление, че правителството ще падне, ако ИК бъде ратифицирана от парламента.

Ясно е, че с това много им пречи на джендър-либералите, храненици на джедър-либералната фондация „Америка за България“. Защото много милиони от ментора им Сорос и много милиони от собствения ни джоб под формата на бюджетно съфинансиране отлетяха пред очите им. Кой знае дали вече не са си ги разпределили помежду си. Ама това е – няма.

Но защо тези пъстроцветни птици толкова възбудено запляскаха с крила срещу една напълно естествена позиция срещу педофилията?

Срещу предупреждението, че има опасност педофилията да се класифицира от СЗО като безобидно психическо заболяване.

Приятели, Обърнете внимание какъв е джендър-либералният аргумент, с който ни успокояват, че „няма страшно“. „Парафилиите (към които спада и педофилията) не застрашават никого до момент, в който се превърнат в парафилно разстройство, т.е. доведат до в психическо разстройство, личностна дисфункция или сексуална практика без съгласието на другата страна. Това е моментът, в който се поставя диагноза за заболяване или законът започва да преследва извършени престъпления.“

Искате ли да прочетем този текст още веднъж, което ни се налага, понеже вече ни обясниха, че сме прости.

„Парафилиите (към които спада и педофилията) не застрашават никого до момент, в който се превърнат в парафилно разстройство, т.е. доведат до в психическо разстройство, личностна дисфункция или сексуална практика БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА ДРУГАТА СТРАНА.“

Очевидно тук едната страна е педофилът. Нали? Колкото и да сме прости, това го уточнихме.

А коя е другата страна?

Да помислим малко. Това е, нали?

Другата страна е детето! И ето това е лукавщината в този текст!

Същата лукавщина, както в Истанбулските текстове!

Обърнете внимание!

Кога се поставя диагноза или законът започва преследване?

Поставя се диагноза или законът започва преследване само когато е налице „сексуална практика БЕЗ СЪГЛАСИЕТО НА ДРУГАТА СТРАНА“.

А ако има съгласие на другата страна?

Ами тогава няма проблем със закона, няма диагноза и няма преследване.

Ама чакай, чакай малко – ще каже някой – това е чудовищно!!!

Чудовищно е, разбира се.

Джендър-идеологията е чудовищна като цяло. А очевидно е чудовищна и поотделно – във всичките й компоненти и проявления. Като педофилията например.

Но как така едно дете може да бъде съгласно на такова извращение?

Реално погледнато, никак.

Но реалността, която джендър-либералите ни приготвят изглежда по друг начин.

В тази джендър-либерална действителност в Германия вече се провежда сексуално образование за деца. Да знаят децата как да мастурбират, как да поставят презервативи… Изобщо, как да бъдат секс-играчки.

В тази джендър-либерална действителност в Норвегия на децата отдавна са предоставени права. Които ако се нарушат – според властите – и родителите се разделят с децата си.

А когато – ако им бъде позволено! – джендър-либералите наложат закони за правата на детето, тогава вече на едно 8-годишно дете, обучено сексуално, ще бъде дадено правото само да реши дали не иска да опита нещо с някой чичко.

И тогава вече ще е налице СЪГЛАСИЕТО НА ДРУГАТА СТРАНА!

Педофилите вече са го измислили. И не само са го измислили, ами приготвят образователната и правната рамка за постигането на този кошмар.
Което е кошмар за нас, нормалните хора, „простите“, то е рай за джендър-либералите, „сложните“.

И за педофилите, разбира се.

Защото целта на джендър-извращенията не е борба с някаква дискриминация.

И не е равенство и равни права.

Целта на джендър-извращенията е господство!

Целта на джендър-извращенията е налагане на психичните болести като обществена и правна! норма, като социален модел.

Тези психари не просто искат да не ги преследват.

Все по-ясно става, че самите те искат да преследват и да господстват!

И всичко случващо се – от бесовските хомо-манифестации през джендър-конвенциите на Съвета на Европа до педофилската загриженост за правата на детето – всичко случващо се води натам.

Впрочем, току-що /20 часа на 29 юни 2018/ стана ясно, че Конституционният съд на Австрия – ратифицирала Истанбулската – е признал третия пол. По информация на Асошиейтед прес, „съдът взе решение, че властите трябва да позволяват на хората, които не се определят като мъж или жена, да се регистрират в официалните документи като друг пол“.

Разбира се, „това решение е в отговор на искане на гражданин на Австрия, който неуспешно се опитваше да бъде приет с интерсексуална идентичност“.

Вярвахте ли преди 20 години, че някой ден това може да се случи?

Не, нали?

А сега вярвате ли, че след по-малко от 20 години в отговор на жалбата на някой педофил някой съд ще узакони педофилията?

А вярвате ли на тези, които днес джендър-либерално хихикат и ни убеждават как няма смисъл от декларацията на ВМРО срещу педофилията и колко сме прости всички ние, които заставаме срещу джендър-идеологията, и включително срещу педофилията?

Хайде, де, голяма работа станало.

„Педофилия ли? Няма страшно“.