Вече е 2020-а, но се усеща като 1988-а. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от свидетелите на тези промени са си мислили, че ще дойде време, в което се налага хората да се убеждават, че държавните мегаструктури са вредни лош стопанин, а национализацията и изграждането на държавни монополи са пагубни както за насилствено превзетата компания, предприятие или цял сектор, но и за цялата национална икономика.Това пише в свой анализ Михаил Кръстев в свой анализ за в. "Труд".

И въпреки това, само в рамките на една седмица се налага да правим именно това – да поясняваме защо е вредно изграждането на държавен холдинг, който да обедини под една шапка всички ВиК дружества, пренасяйки по този начин проблемите от болната глава на здравата. И далеч по-шокиращото – да разясним защо е абсолютно недопустимо държавата, чрез законодателната си власт, да узурпира частен бизнес, бил той и лотариен.

Преди по-малко от две години имах удоволствието да напиша един текст, защитаващ правото на лотарийните игри да осъществяват реклама в рамките на съществуващото законодателство, така както всеки легален бизнес би могъл да прави. Тогава лотарийният сектор бе обект на вербална, а и нормативна атака от страна на вицепремиерът с ресор икономика Валери Симеонов.

През януари 2020 г. Валери Симеонов вече не е вицепремиер и икономиката не е негов ресор, но въпреки това секторът отново е на прицел, при това този път с далеч по-крайни мерки, включващи създаване на държавен монопол и национализация на бизнес модела, по който функционира този бранш.

Изключително важно е да бъде ясно, че предложеното от Симеонов не е просто отнемане на лиценза на една или друга компания, а именно национализация на бизнес модел, създаден и установен от частна компания. Ако утре България осъмне с една лотарийна компания с държавна собственост, само и единствено тя ще има възможност да запълни отворилата се ниша от заличаването на частните компании от пазара.

Само тя ще може да задоволи търсенето на потребителите на услугите, които доскоро частника е предлагал. Това е национализация на бизнес модел, гарантирана чрез създаване на нормативен монопол. При това успешен бизнес модел, който превръща лотарийните игри в един от най-големите данъкоплатци в държавата, наедно с най-големият рекламодател в медийния бизнес и най-големият спонсор на професионалният спорт.

В условията на нормално функционираща пазарна икономика, медиите, спортът и много други сектори би следвало да се финансират с постъпления именно от частни компании, а не от държавни дотации, което би останало единственият възможен вариант, ако държавата превзема частния бизнес. И въпросът далеч не се изчерпва със собствеността на един футболен клуб.

Напротив, футболът е само един от спортовете, чиято пряка издръжка зависи от рекламата на лотарийни и хазартни игри, наред с волейбола, баскетбола, борбата, фигурното пързаляне, ските и много други. Това е и установената европейска и световна практика в страните, към които уж държим да бъдем причислявани.

Нито едно от тези неща обаче не би трябвало да бъде определящо в конкретния случай. И това е така, тъй като въпросът е принципен. За разлика от много други науки, сред които и политологията, в икономиката сивото е рядкост и често събитията са черни или бели.

Национализирането на един бизнес и създаването на държавен монопол, независимо дали той е успешен или не, независимо дали има оборот в размер на два милиарда или две хиляди лева на година, независимо дали собственикът му е Васил Божков или Майка Тереза, е марка, прилагана от в тоталитарните модели на управление и най-вече в комунизма.

Още по-нелогични са мотивите, с които законодателят, в лицето на г-н Симеонов, се опитва да прокара комунистическото си предложение. Отново, както в случая със забраната на реклама на лотарийни игри, централна теза в мотивацията е защитата на доброто на нацията. Понеже, видите ли, българският гражданин не е способен да се контролира в решенията за какво да харчи парите си, то следва да не му се предоставя възможност да го прави свободно. Изначално нелепа теза.

В своя емблематичен труд „Законът“ френският икономист Фредерик Бастиа пише: „След като естествените склонности на човечеството са толкова лоши, че се налага да му бъде отнета свободата, как е възможно тогава организаторите да имат добри склонности?“

И действително, с какво законодателят Валери Симеонов или представителят на изпълнителната власт в лицето на финансовия министър Владислав Горанов са доказали, че като „организатори“ на нормативните ограничения имат по-голяма способност да изведат общественото благо на първо място? Не бих си позволил да ги коментирам като личности, затова ще акцентирам върху постовете, които заемат или са заемали.

Вече споменах, че Валери Симеонов в продължение на две години бе вицепремиер с ресор икономика, като по този начин дори финансовият министър се оказа негов подчинен. Двамата пък се явяват непреки ръководители както на Държавната комисия по хазарта, така и на Националната агенция по приходите.

За последните две се твърди, че погрешно не са изискали необходимата данъчна ставка от страна на организаторите на частните лотарийни игри и по този начин са ощетили бюджета. В продължение на 5 години! Само опитни юристи могат да определят дали действително лотариите е трябвало да плащат по-висок налог, но дори и да е така, държавата, в лицето включително и на бившият вицепремиер Валери Симеонов и финансовият министър Владислав Горанов, не са разбрали за грешката в продължение на пет години.

На този фон, препоръчително би било преди да се погрижат за моралното здраве на нацията, законотворците и представителите на изпълнителната власт да подсигурят финансовият ни просперитет чрез контрола, който са задължени да упражняват по закон. В противен случай съвсем скоро можем да се върнем към времена, в които дисиденти като Георги Марков в своите репортажи цитират държавни първенци като Георги Димитров с фрази като следната:

„Студентииии! Какво е това Монте Карло? Комарджиии! Картаджиии! Срам и позор! Затова ли народът ви е пратил тука! Играете карти с народните париии…“

Ако българските политици не искат да приличат на популярния с ироничното название Лъвът от Лайпциг, а с по-тих глас сред обществото с Гошо Тарабата, то е време за спешно самоосъзнаване.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от част от политическата класа и други шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини. Всъщност хазартът е бил забраняван 3 пъти в новата ни история – през 1896 г. (четири години след официалното му легализиране), през 1923 г. и през 1950 г. И трите пъти забраната претърпява катастрофален провал, а официалните хазартни дейности се заменят с нелегални такива. Това се оказва не просто вредно за хазната, но създава условия и за избуяване на организираната престъпност.

* Авторът е редактор в платформата за дясна политика “Консерваторъ”