През юли американската армия участва във военни учения в Румъния. И дислоцираните в Германия подразделения и досега чакат кога ще се върнат пренасочените там въоръжения. Поради недостига на възможности за железопътна връзка, този товар заседна там. Логистиката често изглежда скучна работа, но без нея в супермаркетите нямаше да има никакви продукти. Без нея и войските на НАТО няма да могат да отидат там, където има нужда от тях.коментира Елизабет Брав, във в. „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, цитиран от БГНЕС.

„Способността на въоръжените сили свободно и без препятствия да се преместват из Европа“има огромно стратегическо значение“, каза генерал-лейтенант Бен Ходжис. „Ние сме длъжни да се придвижваме бързо или още по-бързо от руските въоръжени сили. Тогава политиците ще имат повече варианти за действие, отколкото, да речем, освободителна война в Прибалтика.“

В качеството си на командващ американските сухопътни войски в Европа, ген. Ходжис носи голяма отговорност за това НАТО да успее да отрази нападение на Русия, стига това да се случи. Върховен главнокомандващ въоръжените сили на НАТО в Европа е американският колега на Ходжис ген. Къртис Скапароти. Само че Ходжис е на острието на европейската отбрана с 30 000 войници и внушително въоръжение.

Но войниците на Ходжис и техните колеги от други държави от НАТО могат само ограничено да се придвижват из Европа. В периода на студената война въоръжените сили на НАТО редовно провеждаха мащабни военни учения, по време на които войскови подразделения се предислоцираха на големи разстояния, включително и през границите на други държави. Командирите знаеха точно по какви пътища и мостове и с какъв товар е възможно бързо движение, кои тунели имат подходящи параметри за танковете. Те знаеха къде има готови железопътни вагони за транспортиране.

Днес никой не знае нищо точно. „Натовските батальони с предно базиране в Прибалтика и Полша - eFP(Enhanced Forward Presence) — са сигнал, не заплаха“, казва ген. Сър Ричард Барънс, който до миналата година беше командир на британските войски Joint Forces Command. „За заплаха ни трябва мобилизационен план. Трябва да знаем къде се намират войската и въоръженията, и как мога да ги мобилизирам“. През 90-те години НАТО престана да събира сведения за инфраструктурата, т.е. за мостовете, пътищата и тунелите на територията на съюза.

Днес алиансът отново събира тези данни. Само че това трябва да се прави доста бързо, за да може да бъде извършен и ремонт, ако на командирите не им достига достатъчно надеждно функционираща инфраструктура. Само един мост в германия може да издържи голяма военна колона. А другите страни от НАТО въобще нямат нито един такъв мост. Отсъствието на подходящи мостове не е банален проблем, тъй като за да попаднат в Прибалтика, въоръжените сили на НАТО трябва да пресекат няколко големи реки. Иначе няма как да бъдат използвани бойните подразде3ления, дори и да се намират в готовност.

НАТО изостава от Русия и в провеждането на военни учения: от началото на 2015 г. Русия проведе три пъти по-големи военни учения, отколкото НАТО в Европа. Днес не е необходимо НАТО редовно да предислоцира десетки хиляди войници от Съединените щати в Европа и да провежда със седмици учения, както се правеше по време на студената война. Само че в по-малки мащаби такива учения са необходими.

Предстои НАТО да реши много разнообразни проблеми: кой и за какво трябва да плаща? Колко големи трябва да бъдат въоръжените сили на страните от алианса и от какви системи едро въоръжение и оборудване се нуждаят те? Въобще трябва ли американските въоръжени сили да помагат на европейците?

Ако не, то как трябва да се организира европейската отбрана? Как ще се борим срещу кибератаките и другите хибридни заплахи? А как ще се борим с тероризма? В отбранителния алианс вече има червено ниво на опасност: според един секретен доклад съюзът не може да се противопостави на руско нападение. На войските за бързо реагиране на НАТО ще са необходими от три до четири седмици, за да пристигнат например в Прибалтика, да не говорим за основните въоръжени сили.

При това логистиката играе главната роля. Днес ахилесовата пета на въоръжените сили на НАТО са мостовете, железопътните вагони и бюрокрацията, доколкото, независимо от съкращенията в почти всяка държава от съюза, на подчинение в НАТОнсе още има почти 3 млн. войници. Именно в логистиката може много бързо да се направи много – и това даже няма да струва много скъпо. Събирането на данни от алианса за транспортната инфраструктура във всяка държава-член на НАТО би могло да се ускори, а изоставащите би трябвало да бъдат призовани към въвеждане на ред.

Още по-бърза и евтина би била реформата в канцеларския сектор. Сега например за преминаването на военна колона в Германия, Румъния или Словакия трябва да се подаде заявление десет работни дни преди пристигането й. В Чехия са необходими даже 14 работни дни. И дори ако конвоят е заявен навреме, митническият чиновник на границата може да се захване с контрола на всички документи, както това се случи неотдавна с един американски полк на границата между Румъния и България.

В случай на непосредствена атака съществуващите бюрократични бариери падат. Само че без надеждна инфраструктура въоръжените сили на НАТО няма да могат да се придвижват толкова бързо, както например доставчиците на ябълки. АО без редовни военни учения може да настъпи хаос. Създаването на „Шенгенска зона на НАТО“, в която въоръжените сили да могат да се придвижват толкова лесно, колкото и туристите в Европа или камионите с ябълки, също е една от целите на обсъжданата инициатива за отбрана в ЕС в рамките на т. нар. постоянно структурно сътрудничество (PESCO).

През този месец министрите на отбраната на страните от НАТО се договориха, освен всичко друго, и за създаване на командване на логистиката. Това е важна крачка, само че командирът на новия екип няма да се занимава с ремонта на мостове и реформите в бюрокрацията. Поради това националните правителства са длъжни преди всичко сами да се погрижат за това, при това колкото е възможно по-бързо. Надежда вдъхва и разработената този месец инициатива на ЕС, според която до март идната година трябва да бъде представен план за ефективни военни превози вътре в рамките на ЕС.

Източна Европа отдавна не представлява неизвестна територия за НАТО. Войските на алианса провеждат военни учения от Прибалтика до Румъния по суша, въздух и вода. Освен това редица съюзници държат в Естония, Латвия, Литва и Полша военни батальони с предно базиране в качеството на символично присъствие. Само че в случай на отбранителни действия ще е необходимо нещо повече. В това число – бързи пътища за комуникации със Запада.

Защото противникът няма да чака никакви закрити преговори на НАТО или ЕС. В края на краищата руснаците прекрасно знаят как стоят работите с преместването, а това значи, с с бойната мощ на нашите въоръжени сили. С такива проекти като PESCO не можеш да уплашиш сега нито един противник. Но това може да се направи с готови за бой войници, които в рамките на няколко дни да бъдат готови да се противопоставят на въоръжените сили на врага. При това на Германия се отрежда главната роля. „Германия е незаменим съюзник на САЩ в Европа и тя представлява сама по себе си решаваща транзитна зона“, каза Ходжис.

Още отсега американците редовно изпращат военни в Европа за съвместни учения с войниците на Ходжис. Тези сили пристигат първо в Германия. Освен това бундесверът от 2016 г. е разположил един батальон в Литва. В близките години бундесверът няма да може да ръководи отбраната на Европа, за което няма необходимите възможности. Само че в качеството на ръководител по логистиката Германия би могла бързо да играе една много важна роля.

От това би спечелило и цивилното население, доколкото голяма част от немската инфраструктура не изглежда по най-добрия начин. Остарели са преди всичко автомобилните и ж.п. мостове, а също така цялата мрежа от железни пътища. През август се наложи за няколко седмици да б де затворена най-важната ж.п. връзка с Швейцария. Министерството на отбраната също така трябва да настоява за провеждането на голямо количество съвместни военни учения с НАТО, доколкото „ученията дават сигнал не само за това, че можем да се защитаваме, но и че искаме това“, каза сър Ричард.

„Опасността се състои в това, че няма да можем да пристигнем навреме в Литва, за да поддържаме германците и техните международни съюзници“, каза Ходжис. Независимо дали става дума за отбранителна интеграция или за разпределяне на задачите, НАТО трябва да реши всички централни проблеми. С относително малко количество пари алиансът би могъл, концентрирайки се върху логистиката, бързо да превключи сигналът за степента на опасност от „червен“ на “жълт“.