САЩ се стремят да запазят господството в международната политика, затова засилват натиска върху Русия и Китай, провокирайки политически кризи в тези страни, заяви журналистът от Global Times Цуй Хен.

Според него в епохата на глобални промени Москва и Пекин трябва да развият двустранно сътрудничество, за да устоят на външните влияния.

На протестните акции в Хонконг и Москва могат да бъдат видени признаци на западна намеса. „Изпълнените със злоба лозунги на плакатите, уличната политика и знаците на външен контрол“ наподобяват „цветните революции“, които разтърсиха няколко европейски държави.

На този фон политическото сътрудничество между страни като Китай и Русия придобива още по-голямо значение, пише на страниците на Global Times изследователят от Източно-китайския университет Цуи Хен, пише "Поглединфо".

Според него срещите на официални представители на САЩ с хонконгски политици и активисти, които провокират безредиците, са заснети с камера и разкрити. Но Вашингтон нарече това разобличение нарушение на неприкосновеността на личния живот от "бандитския режим".

Когато московската полиция арестува протестиращите, които участваха в неправомерно проведен митинг, западните медии нападнаха руското правителство за това, че уж "задушава свободата на политическото изразяване на гражданите".

Официалните лица, медиите и академичните среди в Китай и Русия критикуват САЩ и техните съюзници за намеса, но те не приемат тези аргументи. Много вероятно е в бъдеще Западът да се възползва от всяка възникнала възможност да повлияе на вътрешните работи на Китай и Русия, като по този начин застраши политическата им сигурност, разсъждава Хан.

„От началото на XXI век Китай и Русия поддържат тесни връзки и непрекъснато изграждат сътрудничество. Една от основните причини е, че Западът е отправил предизвикателство и към двете държави, и те трябва да си помагат.", смята авторът на статията.

„В епохата на велики промени в международната политика Съединените щати, като единствената свръх държава, не искат да загубят своето господство в международната политика.

Затова, те все по-силно потискат набиращите мощ държави. От това страдат Китай и Русия. Справедливо е да се каже, че американският натиск върху двете страни ще продължи да нараства. Разминаванията между САЩ и Китай и Русия имат структурен характер и не могат да бъдат разрешени.“, подчертава експертът.

Според него Западът, обект на комплекс за превъзходство, все повече разглежда какво се случва в незападния свят от идеологическа гледна точка. Въпреки че повечето проблеми, пред които са изправени Китай и Русия, са типични противоречия в изграждането на държавата.

„Представата на Китай за управлението на Хонконг и идеите на Русия за политическото развитие няма да се появят в главните медии на Запада. В същото време информацията, която западната общественост получава, се филтрира и обработва от елитите.“, обръща внимание Хан.

„Конфронтацията в световната политика се разраства и западните страни все още са наясно с доминирането на международния дискурс. В този контекст Китай, Русия и други незападни страни трябва да засилят сътрудничеството си в областта на политиката и сигурността, да поддържат вътрешна стабилност и политическа сигурност и да поемат инициатива в медиите и академичните среди.“, смята изследователят.

На неотдавнашна среща китайският лидер Си Цзинпин и президентът Владимир Путин се договориха да разширят двустранните връзки за създаване на цялостно стратегическо партньорство. Сегашните външни предизвикателства, с които се сблъскват двете страни, свидетелстват за важността на китайско-руските отношения, сигурен е Хан.

Според автора на статията Москва и Пекин имат общи позиции и принципи, базирани на общия опит и минало. Те лесно могат да разберат как Западът оказва натиск върху тях. Това им дава възможност да си осигурят взаимно стратегическа подкрепа в борбата с външните заплахи.

„Китайско-руското цялостно стратегическо партньорство за координиране на действията в новата ера е широко. За двете страни е много важно да поддържат стабилност и да избират своя собствен път на развитие.“, заключава Цуй Хан.