Пловдивският адвокат Иван Демерджиев, до онзи ден никому неизвестен, изведнъж беше инсталиран за служебен министър на правосъдието в двата кабинета на Стефан Янев. На какво се дължи скорострелното му израстване, стана ясно веднага, защото според медийни публикации Демерджиев членува в масонската ложа „Слънце Ориент“.

За цялото си „министерстване“ адвокатът обаче няма да бъде запомнен с нищо съществено, освен с прокарване на хибридните мероприятия на кръга „Капитал“, в услуга на олигарха Иво Прокопиев.

Така, вместо да се грижи за проблемите в подопечното му министерство, Демерджиев се захвана да сваля главния прокурор, да говори за закриването на специализираните прокуратура и съд, за нов Висш съдебен съвет и за разформироването на КПКОНПИ. Все мантри, налагани от хората на Прокопиев и целящи разбиване на съдебната система и инсталирани на удобни за разградския олигарх персони. Които да го отърват от запорите за 200 милиона лева и от проблемите му с правосъдието.  

Докато беше министър Демерджиев се прочу и с изтеклите в медиите негови чатове от които става ясно, че е получавал пари срещу обещания за услуги именно по време на министерстването си. Публичен стана и скандалът с рейдърските му атаки като адвокат, насочени към присвояване на фотоволтаични централи. А преди да напусне министерството, Демерджиев се опита да свърши и още една услуга на Прокопиев – да пробута мракобесния проект на „кръвен“ закон с който се целеше враговете на олигарха да бъдат набутани отново в „черен списък“ и не само те, но и роднините им до девето коляно.

Които без съд, без присъда и само въз основа на преценката на властимащите, щяха да бъдат лишени от достъп до администрацията и до банките. Недопустима гражданска смърт в демократична Европа. И само времето попречи на Демерджиев да финализира зловещото си отроче.

Но и след като се раздели със служебния си мерцедес, адвокатът очевидно не се е върнал към практиката си в Пловдив, а продължава да бъде използван като говорител и острие на кръга „Капитал“.

Така днес Демерджиев си заслужи поредната похвала на родното задкулисие, защото даде цели две интервюта – в Нова телевизия и пред сайта „Сега“, в които думичките „Пеевски“, „КТБ“ и „сваляне на Гешев“ бяха успешно забъркани от него в поредния тюрлюгювеч.

Какво измисли ли? Бившият министър и настоящ хибридчик заяви, че имало сигнали за това, че Гешев бил изгорил на вилата на баща си документи от делото КТБ,  от които излизала информация за голямо „влияние на Пеевски върху управлението на държавата“.

Ти да видиш! Чак си представихме картинката - гори Гешев документи в задния си двор по къси гащи и със запретнати ръкави, а докато ги гори, наоколо му обикалят като пеперудки хора, на които прокурорът задушевно споделя какво точно хвърля в огъня. Как какво хвърля? Естествено, че нещо свързано с Пеевски ще потулва господин прокурорът, няма да е свързано с бай Драган от съседното село я! И какво по-естествено от това, да сподели на всеослушание какво гори уж тайно.

Щеше да е смешно, ако не беше всъщност твърде показателно докъде са готови да стигнат в отчаянието си пионките на Прокопиев, само и само да сътворят поредната партенка във войната си с главния прокурор и Пеевски. Нищо, че отдавна стана ясно, че нито Пеевски, нито свързаните с него фирма са имали каквото и да било вземане-даване с КТБ.

Нито лев кредит, нито лев източен от тази банка, нито нищо! То не бяха доклади на Аликс партнърс и парламентарни комисии, то не бяха доклади от водещи одитори и списъци с непогасени кредити от синдици (където Пеевски пак го няма, напук на лъжците), то не бе чудо. Пеевски го няма в случая „КТБ“, колкото и да лъжат Цветан Василев и Иво Прокопиев и техните марионетки.

Вярно, все по-креативни са в измислянето на лъжите, щом стигнаха до горната описана абсурдна картинка. Да, Огнян Стефанов и Атанас Чобанов държат палмата на първенството и са ненадминати в манипулациите, но явно и новите „звезди“ като Демерджиев съвсем не им отстъпват. За тяхно съжаление, освен потупване по рамото (а може би и някой друг сребърник, подпъхнат под вратата им), друго едва ли ще получат.

Защото на лъжците кариерата е твърде къса, а носът им расте твърде бързо и така стават лесно разпознаваеми от обществото.