От най-обикновена гъсеница, а не от копринена буба се роди свободата на Джок Полфрийман. Още докато рижавият австралиец се репчеше в съда преди години колко е невинен за убийството на 20-годишно момче в центъра на София, стана ясно че яростта на този буен младеж няма да остане незабелязана и постепенно ще бъде трансформирана в определена посока, пише "Монитор".

Така и стана. Полека, зад стените на пандиза Полфрийман бе „опитомен”, но не от затворническите власти. Те до края на делото за условното му предсрочно освобождаване твърдяха, че неговото превъзпитание не е приключило.

Енергията на Полфрийман бе канализирана от грантаджиите в посоката от личен бунт към „громене” на слабостите в системата. И той стана един знаменосец срещу „неправди”, които едва ли познава, но за сметка на това явно добре осребрява борбата си срещу тях.

7 месеца бяха необходими, за да стихне гневът на хората, че Софийския апелативен съд му опрости 6,5 г. от присъдата. 7 месеца бяха стратегическо време за изчакване хората да преглътнат, че един убиец излезе на свобода, след което Върховният касационен съд удари последното чукче на Темида в полза на Полфрийман.

Но той не иска да се върне в родната си Австралия. Остана тук, с офис в пресечка на бул. „Витоша” в сърцето на София, за да си изплаща парите, които получава да е „борец”.