През последните няколко месеца в съзнанието на политическото и военното ръководство на Украйна до сигналът за бойна тревога с думата "Донбас" започна да пулсира по-ясно и сигнала "Спасявайте Харков!", пише Trud.bg

Просто някаква истерия! По някаква причина изведнъж Киев по всякакъв начин започна разгорещено да обсъжда кога и как точно Русия е в състояние да й отнеме този мегаполис. И изглежда, че тук става твърде горещо.

Първият, който изпя тази тъжна песен, беше този, който, логично, е длъжен да има цялата информация и това е самият Зеленски. На 20 януари тази година, в интервю за американския вестник Washington Post, той призна:

„Реално ще кажа: ако Русия реши да засили ескалацията, разбира се, тя ще го направи в онези територии, където исторически живеят хора, които са имали семейни връзки с Русия. Харков, който е под контрола на правителството на Украйна, може да бъде окупиран... Но не знам какво ще правят с него, защото е голям град. Над 1 млн. души живеят в Харков. Това няма да бъде просто окупация, това ще бъде началото на една мащабна война".

Ден по-късно, в интервю за американското списание Times, настоящият командир на Операциите на Съвместните сили на Украйна в Донбас генерал-лейтенант Александър Павлюк каза почти същото. Според него, ако ситуацията в страната се развие по сценария на ескалация, Русия е в състояние да атакува страната му едновременно от няколко посоки, пише още изданието.

Един от първите при подобно развитие на събитията, смята Павлюк, ще е Харков, който се намира близо до границата с Руската федерация. А след него - още седем региона на Украйна, включително Одеса и Днепър (бивш Днепропетровск). В този случай „Украйна ще загуби достъпа си до Черно море, а индустриалния и военния потенциал на страната също ще остане под въпрос“.

Тези граждани, които са загрижени пред подобна перспектива, се опитаха да успокоят кмета на Харков Игор Терехов. Но той не го направи много ловко, защото от думите му следваше, че по улиците на града наистина може да загърми: „Скъпи харковчани! Харков беше и ще бъде украински град, чиито жители са граждани на обединената и неделима Украйна. И всеки, който се опита да превземе Харков, трябва да разбере, че не само жителите на Харков, но и всички украинци ще се изправят, за да защитят своя любим град“.

И след това още от това. На 1 февруари генерал-лейтенант Михаил Заборски призна, че една непозната за широката публика, но определено много значителна част от населението на Харков (както и в някои други региони на страната му) наистина спи и вижда в себе си част от Русия. Човекът определено е изключително осведомен.

До 2017 г. той беше бивш командир на високомобилните въздушно-десантни войски на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), които воюваха много в Донбас. Но сега той е депутат във Върховната Рада.

Ето неговото мнение: „Имам предвид онази част от населението, която все още мечтае за някаква Новоросия. Относно това за да станете друга провинция или да станете част от Южния федерален окръг на Русия, но това е само лявобрежната Украйна. Условната посока е Харков, Днепър, Херсон. И право до Одеса“, каза бившият командир в ефира на местния телевизионен канал „Еспресo“.

Подчертаваме, че всички изброени длъжностни лица са измежду тези, за които се предполага, че са запознати с различни видове секретни аналитични книжа. Включително, и с тези, които попадат на официалните маси на ръководството с подписите „Напълно секретно“. Не се съмнявам, че днес такива знаци за секретност се поставят върху документите на Службата за сигурност на Украйна, които съдържат обективната оценка на истинските политически предпочитания на гражданите на тази страна. Съдейки по горните твърдения, в днешния Харков подобни настроения изглеждат особено обезпокоителни за Киев.

Всичко в този град изглежда толкова сериозно, че миналия петък, 11 февруари, президентът Владимир Зеленски многозначително реши за първи път в историята да премести гостуващо заседание на Съвета за национална сигурност и отбрана от столицата в Харков. Въпрос от секретен порядък, който беше обсъден на тайно заседание под размития текст:

„За външните и вътрешните рискове за Украйна“.

Но е ясно, че на първо място ставаше дума за единственото нещо: възможно ли е или не в следващите дни да бъде вдигнат руският трикольор над Харков? Както личи, според мен, от избора на главните говорители - ръководителите на военното разузнаване, и на армията. И, отделно!, на началника на Държавната гранична служба на Украйна Сергей Дейнеко. Е, как иначе, ако от залата, в която се проведе петъчното заседание на Съвета за национална сигурност и отбрана, до руския град Белгород са само 70 километра?

Тоест столът на Зеленски, който тревожно се оглеждаше този ден, беше например в зоната на унищожение на най-новата 152-мм руска самоходна гаубица 2С35 „Коалиция-СВ“. Ако, разбира се, Москва реши да инсталира такава артилерия там?

Не се знае как стои работата с „Коалиция-СВ“ край Белгород. Но точно по време на срещата на членовете на този съвет в самия център на Харков прозвуча друг алармен звънец за тази публика. В парка на младежта неизвестни недоброжелатели на днешна Украйна предизвикателно повредиха паметен знак, издигнат през 1992 г. от националистите в чест на бойците от т. нар. Украинска въстаническа армия (УПА). Освен това го направиха 38 (!) пъти. Поляха го с боя, мачкаха го с нещо тежко, разкъсаха го и отнесоха отделни фрагменти. А през 2014 г. дори го взривиха.

И въпреки това, че най-близкото полицейско управление е само на около 150 метра от този паметен знак. „Очевидно е, че украинофобската акция е извършена с цел да се унижат украинските правоохранителни органи и да се демонстрира принадлежността на Харков към „руския свят““, се казва в изявление на местния вестник Depo.ua.

В същото време нещо което беше запалено за Киев явно замириса и в съседния град Чугуев, от който бившата първа столица на бивша Съветска Украйна е само на 36 километра по права линия. Там, в няколко исторически сгради наведнъж, се появиха листовки със следното съдържание: „Грешите за мен, като се има предвид, че 
Пред нас, между другото, възпроизведен въпреки Киев един неизвестен цитат от кореспонденцията на човек роден в Чугуев, и това е великия руски художник Иля Репин в разговор с художествения и музикален критик Владимир Стасов. Листовките с този текст се появиха на всички исторически сгради на този древен руски град с 400-годишна военна история. Включително и върху изоставената сграда на Чугуевското пехотно юнкерско училище, което даде на Русия повече кавалери на ордена на „Свети Георги“ от всяко друго военно училище в Русия.

Но не е ли време да си зададем въпроса: защо Харков и регионът все по-очевидно се превръщат в третото най-слабо звено във веригата на националистическата власт в Украйна след Крим и Донбас?

Никой не спори със Зеленски, че тук живеят много етнически руснаци. Струва си да се обърне внимание, според мен, само на факта, че през последните десетилетия, като по магия, в официалната украинска социология има все по-малко от тях. И делът на украинците - в докладите расте като лавина. През 1939 г. броят им в Харков е 48,5%, през 1989 г. са 50,38%. А според преброяването от 2001 г. те са се увеличили до 60,99%.

Въпреки това, както се казва, хартията издържа на всичко. Особено ако е официално. Много по-важно е какво е в главите на хората, а не в паспортите им. И в съзнанието на по-голямата част от жителите на Харков от дълго време  няма нищо утешително за Киев. Както може би е и навсякъде в тази страна. Просто смазващият ятаган на деиндустриализацията от последните три десетилетия удари най-силно този град.

Ето фактите. По време на разпадането на СССР Харков е един от основните индустриални и научни центрове на огромната страна. Той даваше 15% от всички трактори, произведени в СССР, 60% от дизеловите двигатели за дизеловите локомотиви, 20% от големите електрически машини, 33% от парните турбини и много други. Авиация, космос, високоточни оръжия, електроника... Всичко това Харков произвеждаше в изобилие. Най-добрият в Съюза (и най-вероятно в света!) танкостроителен завод „Малишев“ работеше на пълен ход тук.

Сега остават само спомените за онези времена. Известните харковски фотоапарати FED потънаха в миналото. Харковският завод за тракторни самоходни шасита, легендарният завод „Сърп и чук“, заводът за климатици, който оборудваше всички подлези на страната с вентилация, Харковският завод за тракторни двигатели, заводът електроапаратура, Харковският домостроителен завод № 1, леярната Купянский, Первомайския „Химпром“, всичките те са разрушени.

Някога славният Харковски самолетен завод, в който работеха до 6000 граждани в най-добрите времена, пусна последния си самолет от цеха през 2014 г. През юни 2021 г. генералният директор на завода Александър Кривокон описа ситуацията около руините на повереното му предприятие по следния начин: „Днес не можем да построим нищо. Днес нямаме тези хора, броя им и квалификацията на хората, които да могат да строят самолети днес”.

Всичко! Това е финала! Как, кажете ми, обикновените работещи хора трябва да възприемат този формален погром? Какво ядат сега те, които някога са знаели своята цена? С какво ще нахранят децата си? Как и на какво ще ги научат?

Естествено, работническият Харков, почти поставен на колене от националистите, още през 2014 г., когато в Киев Евромайдана вече мрачно засъска с горящите гуми, и се опита заедно с Крим и Донбас заедно с тях да избяга от тази все по-страшна мъртва хватка. Но неуспешно. Въпреки че за месец и 6 дни можех отново да се почувствам като руснак. Нека ви припомня кратка хроника на тези събития.

На 1 март 2014 г. руското знаме беше издигнато над административната сграда в Харков. Но още на 6 април в Харков от Западна Украйна беше спешно прехвърлен отряда „Ягуар“, специално подразделение на Министерството на вътрешните работи на Украйна. Идеологически те бяха бандеровци, много от които изобщо не говореха на руски.

Ето какво по-късно си спомня Арсен Аваков, бъдещият министър на вътрешните работи на Украйна, който ръководеше тази операция: „Полицията и СБУ бяха парализирани, а много техни служители помагаха на „руската пролет“! В крайна сметка именно Харков, а не Крим и не Донецк беше основната движеща сила на Антимайдана... Нямаше никаква опозиция и спецслужбите не задържа никого, агентурата не работеше, а терористи т.е. на Аваков, противниците на националистическата власт, която се формираше в онези дни в Киев се чувстваха уверени и свободни. Можем наистина да загубим града - точно както се случи с Донбас“.

Какво стана след това? Нека отново се обърнем към Аваков: „6-8 април беше един от ключовите дни в борбата за Украйна. В Харков на 6 април добре управляваните групи от проруски привърженици обградиха сградата и прилежащия квартал, назначиха някои свои „алтернативни депутати“ в регионалния съвет от тълпата, проведоха „алтернативна сесия“ точно на стъпалата на Областна държавна администрация и провъзгласена „Харковската народна република“...

„Ако говорим за боеспособни и управляеми хора, на които можем да разчитаме по онова време на щурма, то общият им брой не надвишаваше 300 души. Бяхме подсилени с полк от армейски специални части от Хмелницки, но командирът отказа да изпълни заповедите за защитата на Конституцията на Украйна в града. Тогава сякаш ни убедиха, че има необявена война, и че трябва да действаме, иначе ще бъде късно.

Първоначално командирът се съгласи, но не изпрати бойци до сборния пункт и промени своето решение. Дадох заповед на всички структури – СБУ, Сокол, Беркут, но всички те не се явиха в уречения час, за да участват в щурма срещу местните“.

Сега става ясно, че Харков в онези решителни дни е нямал голям късмет с ръководството. За разлика от Донбас, на лидерите на региона Генадий Кернес и Михаил Добкин и отне твърде много време да изберат на коя страна на барикадите да застанат. И загубиха инициативата от националистите, водени от Аваков.

Само 200 "ягуара" през нощта внезапно нахлуха в сградата на областната администрация. И след това за последен път ще дадем думата на Аваков: „Когато Харков се събуди, той видя сградата на областната държавна администрация, изчистена от нашествениците, имаше ред в центъра на града, а патрулите с автомати бяха по улиците. Това охлади много добре жарта на сепаратистите”.

Разбираемо е, че не може да спори срещу автомати с голи ръце. Така за поне още 8 години Харков потъна в блатото на трайното опустошение. Но днес най-вероятно всичко това е твърде "уморително" от жителите на града. Което, разбира се, не може да не смущава официалния Киев. Защо всъщност Зеленски реши да завлече своя зловещ Съвет за национална сигурност и отбрана във все по-отчетливо запалимата провинция. Да демонстрира на непокорните нарастващата решителност на властите.

Тогава по какъв сценарий могат да се развият събитията в този град в близко бъдеще? Изводите от провалите през 2014 г., на поддръжниците на незапалените от национализма, а най-обикновената и скъпа за всички нас Украйна, също са длъжни да направят нещо. Освен това на петъчното заседание на Съвета за национална сигурност и отбрана в Харков самият Зеленски обяви, че им дава внезапен шанс.

Президентът каза, че счита за необходимо да се увеличи броят на подразделенията на Териториалната отбрана до 2 млн. души. Реално това означава, че всички ще бъдат записани там. И което е особено важно! ще им дадат оръжия.

Е, какво стана с вас, скъпи харковчани? Необходимо е да се регистрирате като членове на Териториалната отбрана. И в резултат на това да вземете картечници. Тогава, в такъв случай, някоя сутрин ще знаете какво да правите с патрулите на Аваков, дори и без помощта на Русия. И може никога да не получите друг шанс.