Когато завърших военното училище, ме разпределиха в танков полк. Трябваше да се представя на командира – в полева униформа, кубинки и препасан с пистолет, коментира о.з. полковник Евгени Генов пред "Труд".

Явих се, както беше по устав – отдадох чест и започнах да докладвам, но майор Маринов махна с ръка, прекъсна ме с досада и не на шега ме попита: „Лейтенат Генов, вие алкохол пиете ли?“. Отговорих: „Пия.“ „А по жени ходите ли?“, бе следващият въпрос. „Ходя“, отговорих лаконично. Лицето на майора светна и каза: „Е, тогава значи и работа ще вършиш“.

Такава философия изповядваше първият ми командир - офицер, който не посяга към чашката и не се обръща след жени, за нищо не става. От него работа не чакай. Или пък да поведе войниците в атака. Той обичаше харамиите с Ботевски дух. Този човек ми предаде такива ценни житейски уроци, които и в Кембридж не се усвояват. И беше прав.

Най-големите любовчии в полка бяха най-добрите офицери. Огън мъже. Виждал съм ги в тежки ситуации, в каквито не пожелавам на никой да попада. Защото службата на танкиста е изключително тежка и сурова. Офицери, които бяха готови свирне ли тръбата, да се хвърлят в бой, за да защитят отечеството. Без много да му мислят. Това е самата истина. Мъже, на които адреналинът отскачаше на макс при вида на красива жена.

За такива истински хора животът е пределно ясен. Той е разпънат между плюс и минус. Само двата противоположни полюса могат да заключат веригата, по която да премине високоволтовата дъга на живота. След която да се появи нов живот. А два еднакви полюса не раждат нищо. И сега изведнъж се появи третият пол.

Искам да попитам някой виждал ли го е? Пипал ли го е? Почувствал ли го е? Може ли да определи агрегатното му състояние? И чий болен мозък роди това понятие? Че дори се заговори за възможност да се бракосъчетава мъж да се гушка с мъж, жена да се гушка с жена, за да създадат семейство. А както са ни учили - то е основна клетка на всяко общество. От робовладелското та до днес.

Ето тук трябва да се прекръстя и да се моля коментара да не го прочетат от някоя фемини организация, тъй като ще бъда анатемосан. Защото не си представям как ще се реализира вековечната формула: срещнали се двама, след което се появил трети. Формула, която е в основата човешкият род да го има на земята.

Струва ми се обаче, че само биологическата трактовка на понятието „трети пол“ е крайно несправедлива. Според мен понятието „трети пол“ не се крие в гащите. То по-скоро е състояние на духа – в обикновения живот, в политиката, в управлението на държавата. Мисля си, че то е характер, а не дали по малка нужда се облекчаваш прав или клекнал.

Да речем в обикновения живот. Нали сте срещали мъже, които са п….. Без позиция, която да отстояват, без собствено становище. Те са от тези хибриди, които влизат при началника със собствено мнение и излизат с неговото. Мъже, които ги издържат жените им. Викат им путьовци.

А нали сте виждали и жени, които на крехките си плещи издържат цялото семейсво. Жени, които се борят мъжки с несгодите на живота. Които никога не се отмятат от това, което са казали, за разлика от срещуположния пол. Именно тези разменени роли оформят понятието „трети пол“.

Има го и в политиката. Ето само пример. Наскоро ми разказаха как един знаков политик от близкото минало, който яростно скачаше срещу управляващите, и ги уволняваше наред, а след това им пристана, си поискал секс от привлекателен студент.

Понятието „трети пол“ битува и в управлението на държавата. От 10 ноември, та до днес. Няма да споменавам примери, защото може да пропусна някого. А лично мен ме учуди, че само 8 министри, от 21, са гласували срещу т.нар. Истанбулска конвенция срещу домашното насилие, която прикрито и завоалирано прокарва понятия, промиващи мозъците.

Аз очаквах не осем, а цялото правителство да скочи срещу въпросния документ. Да го отхвърли. Никой няма да ни се скара или обеси за подобна национална позиция. Все пак сме суверенна държава. Извинете, господа управляващи, но насилие не се бори с конвенции. В историята няма пример това негативно явление да е преборено с благопожелателни декларации.

Домашното насилие преди всичко е социално явление, а главната причина за него е мизерията и неравенството, в които битуваме. Нали посягаш на жена си, когато парите не стигат, алкохолът е малко, а другите около теб живеят охолно. Когато друг се придвижва с „Мерцедес“, а ти се мъчиш с градския транспорт, макар че сте еднакво умни и способни. Някой да е чул досега баровец с палати да бие жена си? Но това е друга тема…

В крайна сметка България има нужда от истински мъже и от истински жени, които да се обичат, за да ни има на тази земя. Страшното ще стане, ако дойде четвъртият пол извънземните. При тях шест пет няма. А те не подбират и всички ще сме в кюпа.

„Толерантните“ във войската не виреят. Хомосексуалисти в армията ни преди 10 ноември не можеха да попаднат. Това се определяше като болестно състояние и фигурираше в медицинските показатели за годност за военна служба. Който е служил войник тогава знае – на донаборните комисии младежът се явяваше чисто гол. И аз съм преживял същата участ.

В комисията по правило имаше млада и привлекателна медсестра. На някого ако му скочеше мъжкото достойнство, достолепен полковник го укротяваше с леко почукване с дървена показалка.

Съществуваха и други методи за откриване на донаборници с обратни наклонности. Те се използваха, защото не е тайна, че имаше момчета от другия бряг, които прикриваха състоянието си, за да ги приемат войници. Сега в новата ни армия такива изисквания няма. Но и не попадат личности, гравитиращи към “третия пол”. Явно българските традиции още са жилави и здрави.