• Клонира модела на Фетхуллах Гюлен за паралелната държава
  • Избра си Прокопиев, Донев и Дончев, като ги помаза със златни активи
  • Инсталира Цветан Василев в КТБ, за да я ползва като касичка 
Търсачката „Гугъл“ има опция да поискаш да бъдеш забравен. Точно това направи бившият премиер и демиург на Прехода Иван Костов. Той се опита да скрие тъмното си минало под дълбок покров, а обществото да забрави как разпродаде България за жълти стотинки. Командира на тъмния преход хариза действащи фабрики и заводи, оценени на 30 млрд. лева на избрани лично от него особи, пише "Монитор".

При тази гигантска афера в хазната влязоха едва 2 млрд. лева.
Малко след Нова година Костов гръмко обяви, че се оттегля от създадения от него Център за анализи на рисковете към НБУ. Вместо обаче да се усамоти в Драгалевци и да си говори с теменужките, той взе да раздава морални присъди. В петък се появи в „Студио Банкер“ на едноимения сайт. „Банкеръ“ е сред най-големите защитници на банкера-беглец Цветан Василев, вероятно срещу щедро спонсорство. Там Костов лично назова враговете си – Доган и Пеевски.


Разбира се, спазвайки модела на задкулисието - без да приведе нито едно доказателство.
Костов не можа да понесе факта, че Ахмед Доган превърна ДПС в модерна, светска и либерална партия и България, благодарение на Движението, преодоля няколко кризи. В същото време Костов се превърна в разединител на дясното, а политическите му ГМО-проекти претърпяха пълно фиаско.

„Разривът с Кос­тов дойде, когато той превърна СДС в авторитарна партия и когато даде път на "сините талибани" да извършат най-тъмната приватизация на прехода“, пише в анализа „Трънливият път на ДПС - 30 години между свои и чужди“, публикуван тези дни на сайта на Движението.

Депутатът Делян Пеевски също е трън в очите на Командира.



От една страна заради разкритията на изданията на „Телеграф медиа“ за задкулисната роля на Костов в разграбването на България, а от друга – заради законодателната дейност на депутата в НС и най-вече заради поправките в Закона за банковата несъстоятелност. С тях беше стопиран вторичният грабеж на активи на КТБ, които придворният кръг на БГ Мадоф се опитваше да задигне под носа на синдиците.

Костов клонира у нас модела на турския проповедник Фетхуллах Гюлен за паралелната държава, която създава чрез фирми, банки, НПО-та и разбира се, частен съд, оглавяван от председателя на ВКС Лозан Панов. Тази паралелна власт, получена като смесица от политическа и финансова мощ, продължава и до днес, въпреки че Костов ни се представя като „уединен лаборант“.

Особена роля в този модел той отреди на създаването на новите лице. Всички те под една или друга форма получиха от него златни активи с елементи на монопол. На Иво Прокопиев подари каолина и кварцовия пясък, на Сашо Дончев – газовото на кранче, на Огнян Донев – лекарствата. За да завърши парадигмата, на Костов му трябваше банка и той инсталира Цветан Василев за банкер.



Паралелната държава не можеше да съществува без сянката на ДС и червената номенклатура. Самият Костов се оказа, че е с червени корени, продукт на две лаборатории на БКП, а духовните му бащи са от ДС и комунистическото военно разузнаване - РУМНО.

Скокът му във властта е лично дирижиран от покойния премиер Андрей Луканов (виж карето). Затова Костов реанимира тоталитарните тайни служби и сложи на удобни столове директори от времето на соца, какъвто е Сашо Дончев, и Агнешкия крал Никола Николов.

Бащата и майката на Прокопиев се оказаха служители от УБО на ДС. Баща му като зам.-директор на ловното стопанство „Воден“ до Разград е стоял до дясното рамо на диктатора Живков.

Бащата на Огнян Донев пък е бил секретен сътрудник (агент) на ПГУ на ДС (външнополитическото разузнаване на режима). Преди Десети ноември Донев-старши е шпионирал сегашните ни партньори от ЕС – Австрия и ФРГ. Затова при управлението на кабинета „Костов“ бяха назначени на държавни позиции безчет агенти на ДС и РУМНО, като рекордите бяха в митниците и във Външно министерство.

Сгромолясването на пирамидата КТБ разби на пух и прах една от най-наглите тези на задкулисието - че трезорът е бил банка на ДПС. Напротив,

КТБ се оказа перлата в короната на Костовата партия ДСБ и лична касичка на семейството му. Фамилията е имала 700 бона баровски депозити с лихви като във финансова пирамида. Освен 155 849 лева на Костов, влог от 212 814 лева е имал и покойният му баща Йордан Генков.

Двете дъщери на Костов също са имали шестцифрени депозити в тази банка – Мина 213 202, а Яна – 115 343 лв. На 2 септември 2013 г. „Аторна“ ЕООД, което е еднолична собственост на Мина Костова, е сключила договор за консултантски услуги с една от знаковите фирми от обкръжението на Цветан Василев “Афлик България“ като щедро е получила 270 000 лева. Това прави по 30 000 лева на месец.

Съпругата Елена Костова успява да си спаси 230 000 лева от КТБ по съмнителен начин, а накрая се опитва да си прибере и влог от 8 бона.
КТБ беше основен покровител на Костовата фондация „Демокрация“, щедро я финансираше, а Цветан Василев дори й предостави офис в сграда до трезора. В пирамидата ДСБ е имала два влога за 2,4 млн. лева.

Освен този баровски депозит формацията на Костов е имала и друг влог с регулярна лихва, в който е кътала 1 367 794 лева. ДСБ е имала два заема, общо за 175 000 лева, които е погасила. Василев е уредил с кредит семейните приятели на Костови Мая и Христо Кирчеви. Тази фамилия също играеше ролята на касичка на Командира (виж карето).

Кирчева заедно с Елена Костова беше сред основателите на фондация „Бъдеще за България“, в която бизнесмени правиха щедри дарения, за да получат обществени поръчки. Сред дарителите редовно се отчиташе и „Отворено общество“ на финансовия спекулант Джордж Сорос.

Костов пред „Студио Банкеръ” се опитва да внуши как „българското общество още не е узряло да възприеме сложната тъкан на демокрацията“. Само че при неговото управление демокрацията беше залята с отровата на политическата корупция, авторитаризма, приятелските кръгове и братовчедите във властта.

Костов създаде порочната система на задкулисието, която не само че ограби българите, но се опита да им открадне и гражданското общество. Народът обаче разбра тази мимикрия и го изхвърли от властта, а политическите му проекти, които се радваха на подкрепата на 2,2 млн. гласоподаватели, сега се сведоха до един стадион.



Отгледан е в 2 лаборатории на БКП

Костов е продукт на две лаборатории на БКП. През 80-те години на миналия век е научен консултант и участва в разработването на прогнозите за развитието на националния стопански комплекс за нуждите на Държавната планова комисия и и Министерския съвет. Там е привлечен от проф. Иван Илиев в тогавашната лаборатория, а впоследствие Научно-изследователски институт по прогнозиране на социално-икономическото развитие на страната.

Проф. Илиев заема редица висши научни, административни и политически постове. Бил е съветник на двама премиери, икономически помощник на Живков, вицепремиер и председател на Държавния планов комитет. Той е придвижвал и оперативната подготовка по превръщането на България в 16-та съветска република. Слава богу този проект не се реализира.

Впоследствие Костов е привлечен като консултант в група, ръководена от акад. Мако Даков, който по това време е председател на Комитета по горите и горската промишленост и член на |ЦК на БКП. Петър Берон свидетелства, че лично Андрей Луканов идва при него през 1990 г. и му казва „дай да го направим (Иван Костов – бел. ред) министър”. И Костов няколко месеца по-късно влиза в правителството на Попов.

Още по-известна е фразата на Луканов, когато слиза от властта през 1990 г: „Заклел съм Костов и Пушкаров да продължат моето дело.” Навремето Бай Тошо пита Кеворк Кеворкян: “Костов ли ще правят сега премиер?“ Кеворкян остава като гръмнат от тази реплика на бившия първи.

Накрая Костов събира цялата информация от двете лаборатории и се опитва да я продаде на тогавашния лидер на СДС д-р Желю Желев, който любезно му отказва.

Кирчеви – личните банкери

Семейството на Мая и Георги Кирчеви е едно от най-приближените на Костови. Те играят ролята на личните банкери на Командира. Фирмата им „Хрисома“ се забърква в серия скандали, като най-големият е с рухналата сграда на „Алабин“ 39.

“Хрисома“ се оказа, че е един от най-големите длъжници на КТБ. През 2004 г. дружеството е теглило два кредита на обща стойност 1 670 000 евро. Задълженията още не са погасени. „Хрисома“ също се отчита с дарения за „Бъдеще за България“.

Точно 13 години след трагичната смърт на двете млади момичета под руините на срутилата сграда на ул. „Алабин“ 39 в София виновни няма. Очаквано през есента на 2019 г. съдът оправда касичката на Костов - Георги Кирчев. Именно неговата фирма „Хрисома“ стопанисваше зданието - паметник на културата в сърцето на София. Жертвите на сградата убиец – Деница Ченишева и Петрина Христова, ако бяха живи сега щяха да са съответно на 39 г. и 37 г. - жени в разцвета на силите си.