Точно преди 70 години, на 23 декември 1949 година, в семейството на Йордан и Поликсена, проплаква (нека използваме това любимо клише на водещите тв медии) Иван Йорданов Костов. Години по-късно ще проплачат много други хора от него, но това предстои в по-зрелите години на биографията му, пише в. Труд.

Засега младенецът е чист като сълза, носи радост и надежди в семейството. Да е честита годишнината му!

Иван Костов е набожен човек. Твърди, че е вярващ православен християнин и вероятно помни, че господ съди според делата ни. Едни от заповедите божии казват “не кради!”, “не лъжи!”.

Делата на Костов започват през 1967 г., когато завършва средно образование в 18 СПУ “Кирил и Методий”, днес “Уилям Гладстон”. Прекрасно училище. Легендарната някога Трета мъжка гимназия е люпилня на славни мъже.

Ваньо започва работа в Слаботоковия завод “Климент Ворошилов” и аеролог в Института по хидрология и метеорология. През май 1970 г. кандидатства в конкурс на БГА “Балкан” за летци и авиодиспечери и се класира сред избраните 15 души от 600 кандидати. Нещо лошо се е случило на младока, покрай тези изпити, защото няма как да си обясним ангажираната агресия, с която близо 30 години по-късно ще унищожи “Балкан”.

Освен ако не става дума за един от смъртните грехове в библията – алчност. Компания, с разработени дестинации за милиони, с имоти за милиони, продадена за 150 хиляди долара и след това разпродадена за конкретните милиони.

В края на август 1970-а заминава за Кременчуг, УССР, където месец и половина учи в Кременчугското летателно училище на гражданската авиация в школата на легендарния пилот Николай Василиевич Чернов.

В СССР също нещо се случва, защото няма как да мечтаеш да летиш, да получиш диплома за пилот и след това рязко да се завърнеш в България и да станеш коридорен човек. През най-сивите години на комунизма да станеш пилот в гражданската авиация и да летиш по целия свят е пост с мотив за убийство.

Но не, не би. Костов се завръща в България, за да започне дълга кариера в научните среди. Завършва ВИИ “Карл Маркс”, а от 1979 г. става старши асистент в катедра “Политическа икономия” на Центъра по идеологически дисциплини във ВМЕИ “Владимир Илич Ленин”.

В периода 1981-1982 г. е слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва. След това става доктор по икономическите науки, а липсата на партийно членство, за което е подал документи, му пречи да стане доцент. През 1986-а става член на Специализирания научен съвет на Центъра по идеологически дисциплини във ВМЕИ “Ленин”.

Иван Костов определено е сред най-образованите премиери на България и определено направи много във външната политика. За съжаление, повечето лошотии в прехода тръгнаха именно от него в полза на тези, които му постилаха пътеката пред политическата кариера.

Иван Костов от 1983 г. е част от екипа на лабораторията, а впоследствие Научноизследователски институт по прогнозиране на социално-икономическото развитие на страната, оглавяван от проф. Иван Илиев, главен икономически помощник на Тодор Живков и съветник на министър-председателя Гриша Филипов.

Интересен детайл е един спомен на журналиста Кеворк Кеворкян от срещите му с Живков през 1990-а. Тато нервно коментирал ситуацията в държавата: “Положението е лошо, може ли да има вартоломееви нощи? – попита по едно време. И без да дочака отговор: Кой ще бъде новият министър-председател? Започна да изрежда: Берон, Иван Костов, Петър Дертлиев?” Удивителното е, че в края на 1990 година Живков споменава името на Костов. Смаях се, когато открих сега това в записките си.”

По време на кръглата маса, Костов е предложен за икономически съветник на БКП, но изненадващо става такъв от страна на СДС (според някои, по настояване на Андрей Луканов). Наред с поборниците срещу комунизма, той става депутат във ВНС, а след това веднага и министър на финансите в кабинета на Димитър Попов в общото правителство на БСП-СДС. Такъв е и в кабинета на Филип Димитров, за да стане лидер на СДС, след неговата оставка.

Фактически Костов е във властта или около нея в продължение на 30 години и затова време сътвори много, много бели. Достатъчно е, че затри СДС, поради друг смъртен грях – гордостта.

А в качеството си на министър на финансите Иван Костов сложи началото на това, което се нарича грабеж на държавата. И всичко започна с аферата “Сапио”. Афера, заради която в една демократична държава като САЩ, ще има присъди, пред които, тази на Бърни Мейдоф (150 години лишаване от свобода, б. р.) ще изглежда шега.

Следва стихийната приватизация, проведена от неговото правителство, след която цялата индустрия на България е заличена, а банки като “Булбанк”, “Биохим” са продадени за стотинки (дивидентите от края на годината, от които правителството “се отказва”, надвишават сумата, получена от приватизацията).

Иначе Иван Костов е женен за Елена, известна с фондация “Бъдеще за България”, работеща с още по-голям размах и от “Сапио”. Двамата имат две обезпечени дъщери – Яна и Мина и три щастливи внучета. Да са живи и здрави!

Аферата “Сапио”
Фондация “Сапио” е една от първите фондации, създадена в България още през 1990 г. с идеална цел да подпомага науката, образованието и културата. На 19 февруари 1992 г. председателят на фондация “Сапио” Ясен Златков, един от босовете Комсомола, се обръща към министъра на финансите Иван Костов с писмо, с което моли следното: “по изключение да разрешите договорените вече стоки да бъдат внесени по режима на ПМС №133/1990 г.”, с което те освобождават фондациите от държавни и местни данъци, такси и мита, за “постигане на идеалните цели на фондацията”. На 24 март 1992 г. Иван Костов собственоръчно слага резолюция върху писмото: “По изключение до 31 март 1992 г.” Щетите за държавата от подписа на Костов са в десетки милиони и тези пари не отиват за наука, не. Отиват където трябва.

За него
Ролята му е да разделя дясното
Костов е посочен от Луканов в първото пост-комунистическо правителство на България за министър на финансите. И това не е случайно. Това са зависимости, които са валидни от ден първи, след падането на комунизма. И второ, очевидно е ролята, която изпълнява господин Костов. От 20 години насам ролята му е дясното в България е да бъде разделено, разцепено. Това е нещо, което се случва постоянно, с неговото съдействие и под неговото ръководство. И затова считам, че това не е случайна мисия на господин Костов. Влиянието му е изключително силно.

Росен Плевнелиев, президент на България (2012-2017)
Създаде една крадлива буржоазия

След приватизацията, проведена от Иван Костов, 83 процента от активите бяха ликвидирани. Тоест, това не беше модернизация, а ликвидация. Беше игнорирано и второто изискване на Световната банка, че процесът трябва да бъде прозрачен с ясна представа за участниците, за техните финансови ресурси. В т. нар. приватизация на Костов участват над 220 офшорни компании. Той ли не знаеше тогава на кого са тези пари?! И беше известно, че тези групировки, къде официални, къде полулегални, къде криминални, не са с капацитет да развиват индустрия.

Димитър Луджев, вицепремиер от СДС в кабинета “Попов”
Нанесе смъртоносен удар на СДС

Хората с дясно мислене не са изчезнали. Те не могат да бъдат излъгани, но понесоха твърде много разочарования. Мигът, в който Костов излезе от СДС, нанесе удар, който партията не успя да преживее. От тогава до днес сме свидетели на тотален разпад. Ако те хули Първанов, е ясно, но когато критиките идват от твой човек, резултатът е само един – деморализиране. Това, което стана после, бе още по-пагубно. Станахме свидетели на боричкане за 4% и борба за оцеляване, което е срамно упражнение с персонален характер.

Петър Стоянов, президент на България (1997-2002)