Докато в понеделник по БТВ, за пореден път, интригантски пускаше недоказани твърдения срещу опонентите на неговия патрон Румен Радев, Рашков не само, че забрави за отговорността си да отговаря за честното провеждане на изборите на 14-ти ноември, но остави безмълвни и всички онези юристи, които го помнят като магистрат и най-вече знаят, че той дори е доцент и преподавател по правни науки на студенти, пишат от ТРУД.

„Бомбите“, които Рашков пуска из медиите, отдавна вече нямат резонанс, поради простата причина, че твърденията му не просто остават недоказани, но обществото бързо разбра, че с всичко това се преследва извличането на евтини политически дивиденти.

Все по-малко изненадващо е, че служебният МВР-министър си позволява клеветнически да напада опоненти на кандидата за втори мандат настоящ президент, да набеждава кандидат-депутати от партии, които не подкрепят Радев, да отправя недопустими внушения срещу инвеститори и работодатели.

Но никой не е очаквал, че действащ представител на изпълнителната власт, при това овластен с целия репресивен и оперативен ресурс на МВР, най-безцеремонно ще си позволява да тълкува законите по начин, угоден единствено на самия него.

Точно това Рашков направи в понеделник пред смаяния поглед на водещата Цветанка Ризова, когато на въпроса й, защо не спазва чл. 18, ал. 5 от Изборния кодекс, служебният вътрешен министър обясни, че той „смятал“, че нямало нужда да го прави.

Преди седмица от прокуратурата съобщиха, че за втори път МВР-министърът отказва да се присъедини към създаденото между държавното обвинение и ДАНС съвместно звено по противодействие на изборните престъпления. Рашков демонстративно направи това и преди предсрочния парламентарен вот през месец юли.

Този път от прокуратурата допълниха, че според чл. 18, ал. 5 от Изборния кодекс главният прокурор и вътрешният министър са длъжни да „съставят съвместни щабове (екипи) за оперативно взаимодействие в борбата срещу престъпленията, свързани с изборния процес“. Според Рашков обаче той не бил длъжен да го прави.

Нищо, че повече от десетилетие въпросните щабове между прокуратура, МВР и ДАНС са функционирали, без значение кой управлява. А конкретната законова разпоредба, която Рашков демонстративно нарушава, е в сила от 26.05.2016 г.

Преди повече от 20-години Бойко Рашков бе избран за главен прокурор, но не стана такъв по волята на тогавашните премиер Иван Костов и президент Петър Стоянов. Рашков е дългогодишен следовател, бил е и началник на Националното следствие. В мандата на кабинета „Орешарски“ бе избран за ръководител на Националното бюро за контрол на на СРС.

Преподава на студенти по право в две висши учебни заведения. Всичко това трябва да говори, че Рашков няма как да оправдае неглижирането на Изборния кодекс с незнание, още повече, че като длъжностно лице, на него му е вменено изпълнението на съответните законови изисквания.

Поставяйки се над закона, обаче, МВР-министърът извършва редица нарушения, за които може да му бъде потърсена дори наказателна отговорност, категорични са специалисти, до които „Труд“ се допита. Като служебно назначен министър, Рашков е длъжен да спазва духа на чл. 116, ал. 1 от Конституцията, като „при изпълнение на своята служба“ е длъжен да се ръководи единствено от закона и да бъде политически неутрален.

С всичките си действия през последната половин година Рашков прави точно обратното, включително и, когато пред медиите твърди, че изборна търговия се извършва от определени партии, които той най-арогантно назовава, без да са налице доказателства и най-вече, без да има съдебен акт, който да потвърждава думите му.

Вместо да работи за събиране на годни за повдигане на обвинения доказателства по реда на НПК, както за изборите през лятото, така и сега, Рашков праща полицията „на сляпо“ да респектира основно ромския етнос, а покрай него и местни политически лидери от партии, които са посочени от Румен Радев за негови врагове.

Така, покрай криминалния контингент, стотици собственици на хранителни магазини, заведения и местни лидери стават обект на полицейска саморазправа, без от това да има каквито и да е реални правни последици. Това показа и статистиката от изборите на 11 юли, когато, въпреки големия шум и показните акции, годни доказателства за предаване на съд на изборни търговци са събрани едва за неколцина.

За първия вот тази година – този през месец април, МВР, ДАНС и прокуратурата за първи път разкриха цели организирани престъпни групи; наложени бяха запори за стотици хиляди левове, а участници в схемите за купуване на гласове вече са предадени и на съд. От тази седмица Рашков отново вдигна пушилката с „акциите срещу кокошкари“.

За разлика от друг път – дежурните правозащитни организации мълчат, вероятно, защото менторът им – олигархът Иво Прокопиев подкрепя популистките действия на МВР-министъра, с надеждата, че така ще осигури по-добър изборен резултат за двете ГМО-коалиции - „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и, разбира се, патрона на Рашков - Румен Радев.

По отношение на демонстративния му отказ да изпълни разпоредбата на чл. 18, ал. 5 от ИК, юристът Рашков е напълно наясно, че се касае за процесуална и императивна правна норма, т.е. той няма право на субективна преценка – дали да се включи ръководеното от него министерство в съвместен щаб с прокуратурата, а е длъжен да го направи, за да реализира превантивната роля на държавата по недопускане на нарушения на политическите права на гражданите.

Наред с това, според чл. 13 от НПК, съществува задължение органите на съдебната власт и тези на изпълнителната власт, които имат разследващи функции, да предприемат всички мерки по разкриване на обективната истина в наказателния процес. В настоящия случай това се отнася отново до превантивната роля, която прокуратурата, МВР, а и ДАНС, трябва да реализират по осигуряване на честното провеждане на изборния процес.

В Закона за МВР ясно е посочено, че една от основните дейности на институцията е превантивната й роля по отношение на престъпността – чл. 6, ал. 1, т. 8. В този смисъл, като министър, Рашков не само, че не изпълнява Изборния кодекс, но действията му влизат в противоречие със ЗМВР и с инструкция № 81213 от 2017 г. за осъществяване на превантивната дейност от полицейските органи.

Инструкцията е издадена от тогавашния министър на вътрешните работи, като в нея изрично е въведено взаимодействие с органите на съдебната власт по ограничаване на престъпността. В Закона за съдебната власт – чл. 370, ал. 1, т.5 това взаимодействие по противодействие на престъпността също е регламентирано.

Неизпълнението от Рашков на изискването, разписано в Изборния кодекс може да има две законови последици. Първата е от административно-правен характер, с оглед на задължението на административен орган да изпълни задължение, пряко произтичащо от нормативен акт – чл. 1, т.4 и чл. 256 от АПК.

Втората – далеч по-сериозна последица е свързана с възможното осъществяване от служебния вътрешен министър на някое от престъпленията по служба, регламентирани в Наказателния кодекс.

Например, в чл. 282 от НК е посочено, че длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, може да бъде лишено от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от права или наказание – пробация.

Налице е богата съдебна практика, според която при установяване на данни на настъпили вредни последици от действия, в конкретната ситуация от бездействие, то има основание за ангажиране на наказателна отговорност за общо длъжностно престъпление. Това е така, защото с отказа си Рашков не просто нарушава някакви правила, а изрично посочени в Изборния кодекс негови задължения.

Отказът на служебния МВР-министър да се присъедини към съвместния щаб на прокуратурата и ДАНС е абсолютно незаконосъобразен и никакви доводи по целесъобразността, които Рашков се опитва да дава в интервютата си, нямат никаква стойност и изобщо не могат да бъдат приети.

Каквото и Рашков да говори, неговото поведение като служебен вицепремиер по сигурността и вътрешен министър е незаконосъобразно, тъй като нарушава правната сигурност по отношение на изборния процес.