Русия трябва да се разглежда като „намираща се в упадък свръхдържава”, счита коментаторът на The National Interest Бари Посен. Москва с всички сили се опитва да запази сигурността си, престижа и самостоятелността при постоянно намаляване на ресурсната база. Владимир Путин не успя да спре това спадане, но той намери ограничените силни страни на страната и да забави процеса.
Западните политици, привикнали да работят със слабата и „покорна” Русия, бяха потресени от нейното военно възраждане и напориста дипломация. Благодарение на своята сила, която само ще се увеличава, Западът се намира в положение, което му позволява да разсее част от „руските опасения”.
 
Политиката на САЩ трябва да започне с оценката на слабите и силните страни на Русия, счита авторът на статията. Нейната мощ се гради върху ресурсна икономика, наследена от СССР промишлена база и силна, но не голяма армия, която има „ужасяващи, макар и малко „поизносени” ядрени сили”. На страната спомага печелившото географско положение, което й позволява „да заплашва съседите в Европа и Северна Африка” без особени разходи по прехвърляне на войски.
 
Само че военната мощ и световното влияние се опират на икономиката на държавата. Затова колкото и боеспособна да е засега Русия, изразходваща за отбрана една трета от своя БВП,на нея ще й бъде трудно да запази сегашното положение на нещата. Тъй като руската икономика изглежда малка дори в сравнение с нейните европейски съседи, то нейното бъдеще изглежда достатъчно мрачно, счита Посен.
 
Следователно, разсъждава той, в краткосрочна перспектива на „не отдавнашната енергична активност” на руската армия НАТО следва да отговори с „незначително подобряване на отбраната”. Алиансът трябва да лиши кремълските стратези от увереността, че могат „да завземат някаква територия без влизане в бой”.
 
Заедно с това Алиансът трябва да се откаже от приближаване на границите си към Русия. С отчитане на историческия опит няма нищо удивително, че Москва възприема това разширение като заплаха. Затова Западът трябва да телеграфира, че е съгласен да разглежда Украйна като неутрална буферна територия.
 
В Сирия и другите места, където САЩ и Русия нямат истински конфликт на интереси, Вашингтон следва да отиде на компромис. Белият дом и Кремъл уверяват, че главната заплаха в Близкия изток са ИД и „Ал Кайда”.
 
За проява на явна „руска агресия” обаче дори и там, където САЩ нямат важни икономически интереси, трябва да следва наказание. Москва трябва да разбере, че сътрудничеството със Запада зависи от нейното „добро поведение”, счита Посен.
 
Според него, санкциите, „ускорили упадъка на руската икономика”, са подходящ инструмент, но те едва ли ще лишат страната от всички преимущества. По такъв начин Доналд Тръмп трябва постепенно да отменя тези ограничителни мерки в замяна на „по-сговорчива” политика на РФ.
 
„Освен това, според коментатора, особено безпокойство предизвиква „натрапчивото желание” на руския елит да разиграва своята единствена карта – военната мощ. За да се убедят, че Москва не възприема сътрудничеството със Запада като слабост, САЩ и нейните съюзници трябва да имат в резерв мощни въоръжени сили, предупреждава Бари Посен.
 
Превод и редакция: БЛИЦ