За онези американски политици, които цинично използват антируската истерия като „бухалка“ срещу администрацията на Тръмп, е време да разберат, че с подобни действия предизвикват втора студена война, която може да доведе до унищожаването на САЩ, подчертава Тед Карпентър на страниците на The National Interest, цитиран от pogled.info.

Според автора, при подобна политика на „съвременен маккартизъм“ тези хора правят лоша услуга на Америка, излагайки нейното съществуване на риск.

Въпросът за предполагаемата „руска намеса“ в президентските избори през 2016 г. засили и без това мощния и дълбок междупартиен разкол в Съединените щати, пише Тед Карпентър в статия за The National Interest.

Твърденията на демократите, че Русия като "враждебна държава" уж се е стремила да лиши кандидата им Хилари Клинтън от шанс да спечели и да доведе на власт президента, на който Москва по някакъв начин може да "повлияе", стават все по-натрапчиви и хипертрофирани, отбелязва авторът. 

„Те засенчиха дебата за американската политика спрямо Русия и създадоха атмосфера на нетолерантност и търсене на извършители по асоциация, което много напомня ерата на маккартизма през 50-те години на миналия век.“

Освен това тези твърдения стават все „по-абсурдни и резултат от бълнуване“, се казва в статията.

Например, не толкова отдавна анализаторът на MSNBC Джон Хайлеман в ефир попита сенатора-демократ Крис Мърфи: „Възможно ли е руски агент да ръководи Комитета за разузнаване на Палатата на представителите от страна на републиканците?“

При това тази абсурдна идея Хайлеман далеч не за първи път издига в пряко предаване, подчертава The National Interest.

Други привърженици на идеята за „руската намеса“ преувеличават предполагаемата „руска заплаха“ за американската сигурност и свобода до прекомерни размери, отбелязва авторът.

И ако Хилари Клинтън, още по време на предизборната кампания през 2016 г., твърдеше, че Тръмп ще бъде „марионетка на Путин“, от тогава тези обвинения стават още по-свирепи и провокативни, се подчертава в статията: 

„Демократите създават шумотевица по всякакъв начин за тези опасности, т.е. които произтичат от предполагаемата намеса на Русия в изборите.“

Например, на заседание на Комитета на Палатата на представителите на САЩ по вътрешна сигурност през март 2017 г., сенаторът-демократ Бони Уотсън Коулман обвини Русия, че води „открита война“ срещу САЩ: 

„Смятам, че нападението срещу нас е определена форма на война, война срещу нашите основни демократични принципи.“, каза тя. Освен това подобни преувеличения не са уникални, пише The National Interest.

По време на слушанията в Комитета по разузнаване на Палатата на представителите, които също се проведоха през март 2017 г., други колеги на Коулман от Демократическата партия също направиха подобни паникьорски изявления.

По-специално членът на Палатата на представителите Джеки Шпейер твърди, че действията на Москва всъщност са „акт на война“. А членът на Палатата на представителите Ерик Суолуел на практика повтори това твърдение.

Като се позова на факта, че руснаците уж са хакнали компютрите на Националния комитет на Демократическата партия и други системи, той каза, че те са били „нападнати от Русия“ и че атаката именно „Владимир Путин е заповядал да бъде проведена“ се казва в статията.

Друг член на Палатата на представителите, Дени Хек, открито сравнява действията, приписани на Русия, с нападението на Япония над Пърл Харбър и терористичните актове от 11 септември.

Според него тревогата по отношение на Русия няма нищо общо с политиката - тя е пряко свързана „с патриотизма, с нашата страна, с основите, върху които стои страната ни и които се наричат открити, свободни и достоверни избори“, цитира изявлението на конгресмена The National Interest.

При това с подобно раздуване на „руската заплаха“ се занимават не само членове на Палатата на представителите, се подчертава в статията.

Например сенаторът-демократ Бен Кардин, виден член на Комитета по международни отношения, също нарече предполагаемата "руска намеса" в изборите нападение срещу САЩ и "политически Пърл Харбър".

А сенаторът от Върмонт Бърни Сандърс каза, че „нападението на Русия срещу нашата демокрация има колосални последици“, отбелязва The National Interest.

Както показват тези твърдения, антируската истерия на "прогресивните кръгове" на САЩ е близка на нападките срещу всички, които се осмеляват да оспорят идеята, че Русия "представлява заплаха" за самото съществуване на Америка и нейната демократична система, констатира авторът.

Това ясно илюстрира например коментара на Сандерс в Twitter: „Не знаем на чии интереси служи външната политика на президента: на страната ни или на Русия.“

Този "съвременен маккартизъм" не се ограничава до Тръмп и най-близкото му обкръжение при избора на мишени, а отива много по-далеч, се казва в статията.

Много експерти и журналисти, които не споделят антируската истерия, постоянно са подложени на подобни нападки, при това по техен адрес нерядко звучат такива нецензурни епитети като „апологети“, „подмазвачи“, „руски тролове“, „полезни идиоти“ и т.н., пише The National Interest.

Освен това подобни атаки срещу инакомислещите в САЩ са се случвали и преди 2016 г., припомня авторът: "Това показва, че антируската истерия и гневът имат по-дълбоки корени и не се ограничават до намесата на Москва в изборите."

„Дори ако се съгласим с твърденията, че Русия се е намесила в изборите, реакцията на прогресистите все още изглежда прекомерно раздута“, подчертава статията.

Смешно е да сравняваме кибер шпионажа с атаката срещу Пърл Харбър и атаките от 11 септември, цинично обезценяваща трагедията на тези исторически епизоди с подобни сравнения, отбелязва авторът.

Според него, дори ако изобщо се е случила някаква „намеса“ на Русия, това не бива да се нарича война: „Ако говорим откровено, това не се различава много от действията на САЩ в десетки страни през десетилетията, включително в демократичните страни."

Раздувайки антируската истерия, прогресистите се опитват да постигнат корекция на курса, обяснява авторът. Въпреки това, с подобно поведение те правят само лоша услуга и излагат САЩ на риск, се каза в статията: 

„Онези, които искрено вярват в своята писклива реторика, трябва да се стегнат и да не се поддават на безумие по отношение на Русия. А тези, които цинично използват тази антируска истерия като бухалка, за да победят администрацията на Тръмп, трябва да направят пауза и да се замислят за това, че със своите действия предизвикват втора студена война със страна, военната мощ на която й позволява да унищожи Америка.“, заключава The National Interest.