На пръв поглед резултатите от наскоро проведените избори приличат прекалено много на тези от предходните. Или в това се опитват да ни убедят чрез медиите различни политолози, социолози, антрополози и т. н.

Тук представям собствената си гледна точка - т. е. на икономист.

Има ли наистина разлики

Най-забележимата разлика се отнася до победителя. Въпреки че става въпрос за под 16 хил. гласа предимство, лидер, според броя гласове и мандати, се явява ПП “Има такъв народ”.

Това означава, че за първи път от 2009 г. победителят в изборите за Народно събрание е различен от ПП ГЕРБ. Това, което БСП не успя да направи на толкова поредни избори, в крайна сметка го постигна една нова партия при едва второто си явяване.

За външен наблюдател обяснението е следното. Това бяха първите избори след 2009 г., които не бяха организирани нито от ГЕРБ, нито по правилата и модела, които ГЕРБ желае.

Служебното правителство има една основна задача - да осигури нормалното провеждане на изборите, и я изпълни добре. Съмненията за повреди и проблеми с машинното гласуване не се оправдаха. Всъщност възможните злоупотреби бяха единствено при централизираната обработка на резултатите.

Тя се извършва от държавното предприятие “Информационно обслужване” АД. Ръководството на това предприятие обаче не беше сменено от служебното правителство преди изборите, така че всъщност е избрано в периода на управление на ГЕРБ.

Тоест ако има някакви съмнения за злоупотреби, те биха могли да са в полза на досегашните управляващи.

Нито от ГЕРБ, нито от останалите участници, обаче в крайна сметка имаше оспорване на резултатите от изборите. Това е признание за работата на служебното правителство.

Друг индикатор за успешното изпълнение на поставената задача е малкият брой на недействителните гласове. Гласуването с бюлетини беше ограничено, под 300 хил. гласа са подадени по този начин и това спомогна за този добър резултат.

Възможно е обаче по-ниската избирателна активност да се дължи на машинното гласуване. Едва 42,19% от утвърдените в избирателните списъци лица гласуваха.

Беше проведена адекватна обучителна кампания, която показва по какъв начин се гласува.

Фактически използването на машината отнема не повече от 1 минута и се изискват умения за използване на двуцифрени (трицифрени при преференция) числа, тъй като партиите и кандидатите имат определен номер в единната бюлетина.

Машинното гласуване и по-ниската активност допринесоха и за липсата на опашки дори в по-натоварените секции. Освен това резултатите бяха обработени значително по-лесно и ефективно от обичайната досега практика.

Така 3 дни след приключването на изборите Централната избирателна комисия беше готова с разпределението по мандати.

Избори и ефективност

Важен елемент от организацията на всеки вот е възможността за покупката на гласове. По принцип всеки избирател има правото да избере за кого да гласува и разполага със свобода по какъв начин ще вземе решение за това.

Купуването и продаването на гласове (на дребно) обаче е престъпление. Това означава, че ако се повлияе на решението за гласуване чрез предлагане на пари или други облаги от страна на частен субект към избиратели, това би било незаконно.

Ако обаче това влияние е под формата на държавна политика или действие на такъв орган, то се третира различно.

Например, добавки към пенсии или заплати, назначаване на хора в държавната или общинската администрация или в такива предприятия, както и възлагане на обществени поръчки срещу подкрепа са действия, които не нарушават закона, въпреки че могат и се използват за въздействие върху решенията на големи групи хора и техните семейства.

Първият тип купуване на гласове е по-евтин и краткосрочен и би следвало да бъде за собствена сметка на политическия субект. Вторият тип е по-дългосрочен и е за сметка на данъкоплатците и ползващите услугите на съответните предприятия и съответно е по-скъп.

Всъщност служебното правителство има тежката задача да се бори и срещу двата типа. При първия изглежда по-лесно чрез действия за промени в органите на реда, без чието съдействие такива схеми са невъзможни.

Когато полицията си свърши работата и не позволи организирането на такъв тип гласуване, тогава остава вторият тип.

При него често се оказва, че смяната на ръководството на служби и предприятия, както и спирането на поръчки не са достатъчни, но представляват добро начало.

В крайна сметка до каква степен изборите представляват действителните предпочитания на обществото и дават резултати всъщност влияе и върху ефективността на държавните разходи и политика.

Колкото по-отдалечени от действителните предпочитания на избирателите са резултатите от изборите, толкова по-неефективни стават разходите от гледна точка на обществения избор.

Политическите партии са тези, които би следвало да отразят в своята политика обществените предпочитания. След като резултатите от изборите не съответстват на предпочитанията, те водят и до неподходящ избор на публични и други блага от гледна точка на количество и качество.

По този начин се увеличава вероятността за неефективно разпределение на ресурсите. Например, хората предпочитат да бъде увеличено предлагането на места в детски градини, а вместо това се извършват ремонти на пътищата.

От тази гледна точка подобряването на изборния процес има не само непосредствени ефекти върху конкретните избори, а е с дългосрочно въздействие.

Ако всеки следващи избори са подготвени по този или по-добър начин, това означава, че резултатите от тях ще бъдат все по-близки до действителните предпочитания на гласоподавателите.

Тоест постепенното елиминиране на манипулирания вот ще позволи провеждането на честни избори, които след това би следвало да излъчват правителства, които отразяват желанията на избирателите.

Представянето на отделните формации

“Има такъв народ” спечели изборите и увеличи гласовете си с почти 93 хил., а броя на депутатите си - с 14 до 65. Така тя става най-голямата парламентарна група.

Подкрепата за партията се увеличава, като тя се разглежда като най-значимата алтернатива на ГЕРБ. В същото време обаче, предложението на лидера є за проект и състав на кабинет не намери достатъчна подкрепа сред останалите партии.

Към момента на приключване на тази статия все още не е известно по какъв начин ще бъде коригирано това предложение. Необходимостта от политически разговори обаче е очевидна.

За ГЕРБ резултатите не са добри. Загубата на почти 200 хил. гласа логично води и до намаляване на мандатите до 63. Това се случва, въпреки че партията доскоро е била на власт и разполага с огромни ресурси от държавната субсидия, както и може да разчита на съдействие от множество предприемачи, които се надяват да продължат изпълнението на държавни поръчки.

Партията обяви ролята си на опозиционна в новото Народно събрание, но не е изключено да подкрепи евентуално правителство, за да не остане на власт служебното.

В БСП продължава сериозният спад. Проблемите там са свързани със загубата на подкрепа за коалицията като изразител на опозиционните възгледи.

Тази роля вече се изпълнява много по-успешно от т. нар. партии на протеста. Загубените гласове са над 114 хил., мандатите - 7 и така спадат до 36.

Друг голям печеливш играч от настоящите избори е “Демократична България”. Агресивната кампания и включването на мажоритарни кандидати дадоха резултат - броят гласове се увеличава с над 43 хил., а броят мандати - със 7.

Така коалицията успя да изпревари ДПС. Тенденцията е възходяща. Амбициите за собствени представители в евентуален кабинет са ясни, но за това се нуждаят от подкрепа от останалите формации.

“Движението за права и свободи” също не се представи добре на тези избори. Броят гласове намаля с почти 44 хил., а мандатите - с 1. Както и при останалите партии на статуквото, ГЕРБ и БСП, подкрепата и тук намалява.

Идеята на движението за формиране на експертно правителство не е лишена от логика, но изисква широко обсъждане и съгласие сред голям кръг политически сили.

ДПС вероятно няма да получи мандат за съставяне на кабинет, но ако такова правителство бъде предложено от друга формация, вероятността за набиране на подкрепа би била значително по-голяма.

“Изправи се! Мутри вън!” успя отново да прескочи изборната бариера и макар че загуби 14 хил. гласа и 1 мандат, отново е част от НС. Процесите на разцепление не повлияха съществено върху изборния резултат.

Въпреки това изглежда, че част от подкрепата за движението се насочва към ИТН и ДБ. От ИСМВ имат собствено предложение - служебното правителство да се превърне в редовно, след като бъде гласувано от новото НС.

Този вариант може да се разглежда като краен при изчерпването на всички други възможности.

Друг голям губещ от тези избори е една от извънпарламентарните коалиции, която обединява патриотични формации като ВМРО, НФСБ и ВОЛЯ.

Те изобщо не успяха да прескочат изборната бариера от 4%, въпреки че общият им резултат на предходните избори беше 6%. Нещо повече - чрез явяването си в този формат те ще бъдат лишени и от държавна субсидия, която би им се полагала ако се бяха явили самостоятелно.

Патриотичните идеи обаче намират подкрепа в други формации, така че участието на посочените във властта води до недостатъчния брой гласове за влизане в настоящото НС.

Какво следва

Една от най-важните задачи на новоизбраните народни представители е да формират правителство. Провеждането на трети поред парламентарни избори може да допринесе за умора сред избирателите и участниците така че още повече да понижи избирателната активност.

От друга страна такива избори би следвало да са дори по-добре подготвени и по-честни от настоящите, тъй като въздействието чрез дългосрочно купения вот ще намалява, а краткосрочната търговия би следвало да бъдат съвсем ограничена.

Тоест такива избори биха представили още по-реалистично предпочитанията на гласоподавателите. От друга страна обаче всеки следващи избори изискват допълнителни разходи от държавния бюджет, които биха могли да бъдат насочени към изпълнението на други цели.