Изборите минаха. Новите депутати са ясни. Президентът обяви, че свиква първото заседание на 46-то Народно събрание в сряда. Има ли пречки да заработи парламентът, ще успее ли да избере редовен кабинет, какви са правата на държавния глава в последните месеци от мандата му и готови ли сме технологично за евентуални избори две в едно?

По волята на народа, клетва ще положат депутатите от 46-ият парламент. Те са в шест парламентарни групи и основната им задача ще е да излъчат редовен кабинет, както и да насрочат дата за президентския вот. Според правилата тя трябва да бъде обявена най-късно до началото на септември, а изборите за държавен глава трябва да се проведат между 22 октомври и 22 ноември.

"Ако не се разберат за дата и не се насрочи в този месец дата за президентския вот, тогава биха могли да предизвикат конституционна криза, защото мандатът на президента не може да се продължава.

В Конституция е казано кога се насрочват и кога се провеждат изборите, тогава следователно ще направят. Но ми се струва, че няма да стигнем дотам", казва пред Нова телевизия проф. Пламен Киров - преподавател по конституционно право.

На преден план излиза и друг казус. Какво се случва според Конституцията, ако новите депутати не успеят отново да излъчат и гласуват редовно правителство и то в условията на действащ все още служебен кабинет.

"Президентът не може да разпуска Народното събрание, когато му остават три месеца до края на мандата. Червената черта е на 22 октомври 2021 година.

След тази дата президентът не може да разпуска НС, но ако парламентът в този период не може да сформира правителство, президентът назначава служебно правителство. Парламентът продължава да действа и в този период се провеждат изборите за президент. Не по-рано от три и не по-късно от два месеца от края на мандата", казва още Киров.

"Толкова чести предсрочни избори не сме правили, но винаги има първи път. Лошото е, че политиците не искат да си говорят. При нас всичко стана много лично", допълва той.

Пред новите депутати обаче стои въпросът как ще регламентират дейността си, а той трябва да бъде решен още в първите часове след избора на ръководство и конституирането на парламентарни групи.

Практиката досега показва, че поне първите дни работата на депутатите се движи по правилата на Правилник за дейността, приет от предходния парламент. В случая обаче това може да се окаже сериозна пречка за изпълнение на основните задачи на новите депутати.

"В предишния парламент една от промените, които направи в правилника на НС беше, че при всяко гласуване трябва да присъстват и да са участвали поне 121 депутати. Ако сега не променят правилника, преди да се стигне до гласуване на състав на правителство, само при регистрирани 121, които натискат копче "за", "против", "въздържал се" - само тогава ще има правителство.

То може да бъде с 65 гласа избрано или с 61, или 62, но трябва да присъстват 121", казва доц. д-р Наталия Киселова - преподавател по конституционно право.