Докато търках очи от телевизионния екран, ме стреснаха с новината, че се готви тотална показна акция срещу битовата престъпност. Помислих, че нещо не съм разбрал, но водещите потвърдиха, че дори са предвидили екип, който да заснеме репортаж на живо. Не ми е ясно как се бори битова престъпност онлайн, на живо и в рамките на деня.
<u>Тъй като вярвам повече на собствената си фантазия, отколкото на политически обещания, си го представям ето така: </u><br /> <br /> Бабите излизат пред къщите си и поради липса на елегантни шапки с цветя, хвърлят във въздуха своите ченета и скандират... Скандират, ама не им се разбира, защото без ченета как да им се разбере. Важното е, че скандират. Това е само началото.<br /> <br /> Цигани хвърлят брадвите и се прегръщат. Някои от тях се записват доброволци и започват спонтанно да засаждат малки дръвчета на необходимите места. Между фиданките блуждаят малки ромчета и напук на естествения ход на нещата &ndash; не просят. Циганчетата също. <br /> <br /> Многодетни майки дундуркат своите дечица и за нищо на света не искат да ти гледат на ръка за пет лева. За десет &ndash; също.<br /> <br /> В кръчмата оскотели пенсионери отказват алкохола, а млади нехранимайковци започват да се озъртат за неща за ядене, които да занесат на своите майки.&nbsp; <div><br /> В този момент полицията влиза в малките населени места. Полицаите маршируват гордо в две колони. Оглеждат се за битова престъпност, но тя не се показва. Малко по-встрани дефилира и колона от катаджийски коли. Те се набиват на очи, защото спазват правилата за движение.<br /> <br /> В малко по-големите населени места наркобосове се отричат от миналото си, пращат силиконовите си любовници в православни манастири, а те самите полагат обществено полезен труд ей така &ndash; без някой да ги моли. <br /> <br /> Млади футболисти надуват в новите си БМВ-та симфонична музика, а техните приятелки &ndash; фолкпевиците, се редят на опашка при музикални педагози, за да се научат да пеят.<br /> <br /> А битовата престъпност хич я няма. Всички я търсят. От най-свирепите репортери до най-маститите ТВ водещи. Ровят се до уши в най-съмнителните дупки, където може да се е свряла престъпността, но уви &ndash; няма и помен от такава.<br /> <br /> Въпреки че е февруари, дърветата започват да цъфтят, птичките пеят, а тези, които не могат да пеят, тактуват в ритъм с кльощавите си пилешки крачета.<br /> <br /> Синоптиците по телевизията обявяват началото на вечната пролет и се кълнат в образованието си, че това е вярно.<br /> <br /> Към края на деня се дочува слух, че битовата престъпност е забелязана някъде на запад. Всички хукват да я търсят по на запад, но явно и това е лъжа. <br /> <br /> Колко е хубаво всичко. Колко не е вярно, но пък възторжено. В края на деня всички са доволни. Престъпността е победена. Дават се интервюта, раздават се награди. Дори на пенсионерите е обещано увеличение на пенсията с половин лев. Всички доволни се прибират по домовете си.<br /> <br /> Всички са удовлетворени от акцията. В парламента започват да се обмислят нова акция за прогонване на бедността. Като за начало ще трябва да се напечатат листовки за 100 милиона лева, в които да се запознае населението с негативните страни на бедността. Всички са доволни.&nbsp;Политиците се радват на новите 100 милиона, медиите на събитието, а народа... Всъщност на кого му пука за народа? <br /> <br /> <strong>Емил ЙОТОВСКИ</strong></div>