В коментарите около новата платформа на Кирил Петков и Асен Василев трябва да се отбележат два безспорни опознавателни факта, казва журналистката Калина Андролова в предаването „Политически НЕкоректно“ по БНР. 

Първият факт е, че във видеообръщението си по повод на срещата на върха от инициативата „Три морета“, на която България беше домакин, американският президент Джо Байдън спомена само две имена. Това бяха имената на президента Румен Радев и Кирил Петков.

Всички добре разбираме, че ако политическата куртоазия изисква споменаването на българския президент, то нищо не налага Байдън да акцентира върху името на Кирил Петков, освен идеята да се демонстрират политически знаци и елегантна вербална подкрепа.

Вторият факт, който носи важна информация, е, че новият проект „Продължаваме промяната“ потърси позиции в лявото пространство. Екогласност започна съществуването си като изкуствен проект на Държавна сигурност и бившата комунистическа номенклатура в началото на прехода, като част от опитите за камуфлажна опозиция.

Днес Емил Георгиев използва марката за безславен политически поминък. Екогласност е фантом, както и много други фантоми от периферията на коалициите на БСП. Този първи комуникационен ход на Кирил Петков и Асен Василев, макар и неуспешен, подсказва, че проектът се прицелва в ляво-центристкия електорат.

Тъй като двамата министри са свързани с политическия управленски избор на Радев, платформата „Продължаваме промяната“ ще се опитва да нараства за сметка на популярността на Радев сред гласоподавателите вляво.

Възниква основателният въпрос, това ли е пропрезидентската партия на Радев, за каквито намерения сме чували отдавна? Или някой изработи Радев като насади в подхранената „революционна“ почва съвсем друга платформа, плод на оперативни алгоритмични действия? Насаждането изглежда напълно обективно, след като Иво Христов, бившият шеф на кабинета на Радев, скандално подчерта, че Кирил и Асен се опитват да приватизират авторитета на президента.

„Продължаваме промяната“ има всички черти на проект, изработен в епруветка, с краткосрочни цели и задачи. Кирил Петков и Асен Василев са по-приемливи за нашия либерално-глобалистки спектър с десен вкус, но там е позиционирана „Демократична България“.

Затова политическият компот, който ни предлагат от „Продължаваме промяната“, е нещо като „десни политики с леви резултати“, както конкретно се изразяват лидерите на новата платформа.

„Демократична България“ силно се надяваха на предизборна коалиция, преценявайки, че новата формация дублира техните послания и ще дръпне основно от десния електорат. Но Асен и Кирил започнаха да успиват Христо Иванов и да говорят за разписване на политически споразумения, които нямат никаква стойност. Освен че се разказва на публиката следния наратив: „Вие ще сте вдясно, ние ще сме вляво, искаме да отворим широко ветрилото“. Всъщност, правилно.

Ако се коалират предизборно, няма да удвоят резултата на „Демократична България“, а ще вдигнат с 1-2% позициите на общата коалиция, защото ще се затворят в един и същи електорат.

Ако се явят самостоятелно обаче, ще се появи нов политически субект в парламента. Ще се тества до каква степен има възможност да се преформатира пространството ляво-център, а и въобще пространството на недоволството. БСП е в слаба форма, министрите Асен и Кирил идват в политиката сякаш от името на Радев, използвайки вълната на президентската съпротива, партията на Слави се поизложи с цирковете, така че си струва да се стреля. Именно на тези избори.

Самият Румен Радев е в т.нар. „мъртва хватка“, безизходица, (deadlock). Който и да му е предложил тези министри, го е употребил като трамплин за политическа конструкция. Едновременно с това въпросният диригент ползва последната такава възможност, защото след президентските избори не е ясно Радев какъв ще бъде.

Не на последно място, след създаването на „Продължаваме промяната“ Радев трудно ще направи друга „своя“ партия. В този смисъл проектът на Кирил Петков и Асен Василев е много добре изчислен. Проектът ще се захрани от електорат на широка основа, ще бъде конкуренция на „Демократична България“ като проводник на фиксираната американска стратегия, но ще използва електоралната енергия на хора, чийто възгледи са напълно противоположни на бъдещите политики на формацията.

Това е висш пилотаж, който западните стратези често ни демонстрират, особено по отношение на навигацията на БСП през изминалите 30 години. Гъвкаво глобалистко ръководство на фона на напълно бетонирани консервативни и русофилски електорални възгледи.

Проектът „Продължаваме промяната“ трябва да се яви в парламента, да организира коалиционен кабинет, който да свърши няколко важни задачи. Част от тези задачи са бизнес задачи, а другата част, по-важната, заради която е видима и външната подкрепа, са стратегически договори в областта на отбраната и споделената сигурност, които ще ни фиксират като държава от предния фланг на източния хибриден и нехибриден фронт на атлантическия вектор. Европа се реорганизира, Европейският съюз е в концептуален хаос, а САЩ придвижват ресурси и създават свои бази по разделителната линия на Прибалтика, Румъния, България.

Стратегиите за сигурност на САЩ и запазване на доминацията в глобален мащаб включват преформатиране на Европа по линия на военната сигурност. Стара Европа е малко по-суверенна, не е достатъчно податлива и услужлива в решенията си. Докато странните от Източна Европа са удобно бедни, корумпирани, респектирани са от американското влияние, a службите и отбранителният им сектор са в отворен процес на напасване към западните партньори.

САЩ преструктурират военното си присъствие и ще балансират част от активите си, като намалят присъствието си в Турция и увеличат логистичната си тежест в Прибалтика, Румъния и България. „Три морета“ е дипломатическия параван за политическо общуване, но става дума за дългосрочна стратегия в областта на отбраната.

В момента на територията на България има български военни бази за съвместно ползване, които често неправилно се наричат „американски военни бази“ и чийто договор може лесно да бъде приключен. Всъщност американският интерес, който отдавна е заявен, е базите на територията на България да бъдат, ако мога да се изразя някак по-деликатно, с много по-разширено присъствие и пълномощия.

Това ще е една от задачите на бъдещите политически кабинети в България, и няма значение кои са лицата, колко струват, какви ресурси ще усвояват като лични интереси. Достатъчно и най-важно условие е да се впишат в решаването на стратегическите задачи.