3 март 2021 г. Навършват се 143 години от освобождението на България и подписването на Санстефанския договор. Онзи договор, който определи естествените граници на българския народ, в които влизат всичките му части – добруджанци, шопи, граовци, тракийци, македонци, родопчани и т. н. Това се случва на фона на лютата битка с македонизма, която се води на всички фронтове през последните месеци. Това пише в свой коментар проф. Николай Овчаров.

Тези дни нашият виден учен и член на смесената историческа комисия проф. Кирил Топалов бе запитан с кои искания на македонските колеги никога няма да се съгласи. Той отговори на журналиста ясно с контравъпрос: „Вие бихте ли се съгласили с твърдения като например: че през Средновековието не е имало български народ, а „мaкедонски“; че Светите братя Кирил и Методий не са българи, а „мaкедонци“; че са създали азбука не на български, а на „мaкедонски“ език, който по-късно е преминал у останалите славянски народи, включително и българския.

Също така че цар Самуил е създал голямата и могъща „мaкедонска“ държава и заробил „бугарите“, сърбите, албанците, гърците и други; че Гоце Делчев не е българин, а мaкедонец; че братя Миладинови, Григор Пърличев, Райко Жинзифов и още редица наши възрожденци са „мaкедонци“, а не „бугари“, и т. н., и т. н. Цялата им историография (на северните македонци – Н. О.) е изградена върху лъжи и безогледни фалшификации на историческите факти.”

Ето това в сумиран вид е картината на глобалната „война” с македонизма, която бушува в последно време. Грешат тези, които смятат, че тя е работа само на историците и езиковедите. Всъщност става дума не за „македонскиот идентитет”, а за българската идентичност. Защото ако не се вземат мерки сега и се допусне приемането на Северна Македония в ЕС по начина, по който те желаят, утре именно ние, българите, ще имаме сериозни проблеми.

Проф. Кирил Топалов отлично открива един от особените белези на македонизма: „През 1944 г. в неговата азбука (на т. нар. „македонски” език – Н. О.) бяха внедрени редица сръбски буквени знаци, а бяха изхвърлени горе-долу толкова български. С най-голяма ярост бе изхвърлена буквата „ъ“, наречена с омраза „българска“ и така българите станаха по сръбски образец „бугари“, а държавата ни „Бугария“. Нали усещате как грубо, презрително и обиждащо звучат тези форми?”

Точно така звучат. А дедите на днешните северни македонци биха се обърнали в гроба, ако чуят, че са били „бугари”, а не „българи”. Защото във всички документи и печати на училища, общини и еснафи от ХІХ и началото на ХХ в. в Скопие, Прилеп, Битоля, Охрид и др. пише, че са „български”, „болгарски”, „блъгарски”, „болгарцки”, но никъде – „бугарски”. Защото първите възрожденци от Македония като Кирил Пейчинович и Йоаким Кърчовски пишат, според собственото им заявление, на „болгарски език”. Защото братя Миладинови събират „български песни”.

Ето това е един от сигурните белези, по които може да се различи без проблеми един войнстващ северен македонец! Правило ли ви е впечатление как хората от Вардар, които желаят да има по-нормални отношения с България, опитват да произнесат правилно думата „българин”. И как тези, които са „вистински македонци” натъртват на „бугарин”. За да покажат презрение към нас, както точно отбелязва Кирил Топалов.

А ние, драги българи, да си помислим на националния си празник какво не трябва да правим. За да не се наложи утре да викаме на стадиона: „Бугари – юнаци”!