Украинската армия трябва да прехвърля резерви за да крепи положението. Скачени съдове – прехвърляш резерви към Угледар – при Бахмут положението се скофтва. Прехвърляш към Бахмут – при Угледар положението се скофтва, пише проф. Николай Витанов във Фейсбук.

Ето какво още гласи неговият анализ за ситуацията в Украйна към 1 февруари:

Тук е място за технически анализи, а не за леене на чувства. Добрият анализ изисква хладнокръвие, а не леене на чувства. Лей си чувствата на собствената стена и помни, че чувствата, дето те напъва да ги лееш са резултат от негативни емоции, родени от гадното усещане на голата пропагандна кука, на която се люлееш. Откачи се от голата кука и веднага ще ти стане по-добре.

Да почваме. Най-напред за българската политика. Нови избори. Ето ви леко весел коментар. Системата е нелинейна. Тоест 2+2 е различно от 4. Някои си мислят, че е 5 и развиват гравитационни теории на привличането на по-голямото тяло. Тези теории са верни за системи от частици.

Българинът обаче е античастица. Неговото естествено състояние не е привличане, а отблъскване. Затуй, доста по-голяма е вероятността за нелинейност в посока 2+2 да е по-малко от 4. Какво е това, дето го написах ли? А-а-а-а, нищо, бръщолевя си на тема свойства на нелинейни системи и математика рано сутрин.

Сега за войната.

Следим бавните процеси и то поред

Процес 1: Системите на Украйна и снабдяването на украинската армия. Знаете, тезата ми е простичка: Украйна е на системи и и се влива толкова, колкото да се изпълнява стратегията последният руснак да убие последния украинец в конвенционална война. Не се влива повече, че ще почне ядрена война. Всичко е добре изчислено. Включително голите куки, шараните, юрдеците и тяхното крякане. Промени тук не се очакват.

Процес 2: Логистиката на руската армия. Свършиха ли ракетите – не. Свършиха ли снарядите – не. Ами тогава, нещата продължават, както и досега.

Процес 3: Численият състав на украинската армия. Системата Таракан още не е минала в Таракан 2, тъй, че численият състав на украинската армия намалява. Гонките за връчване на призовки по украинските улици са ежедневие.

Пушечно месо все още има, но загубите са такива, че има проблеми с попълването им.

Този проблем се очаква да продължи и да се засили, защото месомелачките по фронтовете работят с добро темпо. Ава и руската армия имала загуби. Има, но руснаците имат огромен мобилизационен редус, а украинците вече нямат такъв.

Процес 4: Състояние на инфраструктурата. Продължава постепенното разрушаване на украинската критична инфраструктура. Руската не е засегната. Очаква се концентрация на руските удари върху украинската прифронтова инфраструктура за де скове движението на украинските части.

Очаква се продължаване на ударите върху украинската критична инфраструктура. След енергийната инфраструктура ща започнат масивни удари и по транспортната инфраструктура и по производствената инфраструктура.

Процес 5: Надпраговият удар. Няма такъв. Руската тактика е да свалят прага чрез разрушаване на украинската инфраструктура и чрез организация на месомелачки по фронтовете помнейки принципа на фон Молтке: Като няма армия, която да защитава територията, територията заминава. Западняците мъчат да държат прага висок чрез доставка на оръжие.

Критично за прага – броят на украинските войничета. Наблюдавате нали – за да държи прага относително висок, НАТО все повече затъва в този конфликт. Да видим как ще се стои под ядрения праг. Защото украинските войничета като тръгнат да свършват или ще трябва да се спира войната иле ще трябва да се официализира присъствието на натовски части в Украйна.

Процес 6: Съществени движения по фронтовете. Движението е бавно и е резултат от руско настъпление, което се ризнава и от украинския генерален щаб. Имаме руско настъпление в Запорожие. Цел – окончателен провал на идеята за украинско настъпление към Крим. Засега не е превзето голямо селище, но украинката логистика е доста разстроена. Уличните боеве в Угледар продължават. Ама руснаците били изтласкани оттам. Голи куки за юрдечета.

Украинската армия трябва да прехвърля резерви за да крепи положението. Скачени съдове – прехвърляш резерви към Угледар – при Бахмут положението се скофтва. Прехвърляш към Бахмут – при Угледар положението се скофтва. Инициативата е при руснаците. Голям украински юруш няма. Логично – системата Таракан опапа резервите, точно както ви беше прогнозирано.

Процес 7: Идеологическата борба. В Русия нещата са доста спокойни, ситуацията на фронта към момента е благоприятна, няма условия за масови безредици.

Проблемите са при украинците. Те са надъхвани, че може да спечелят войната и затова големите загуби старателно се крият. Загубите обаче вече трудно могат да се крият, то се вижда от лова на мъже по улиците на какъв хал са нещата.

Опитите на Запада да попълни недостига в украинските батальонни тактически групи се представят като огромна помощ. Не това не е огромна помощ. Това е добре изчислена помощ с цел отслабване на Русия колкото се може повече. Не се очаква да започнат масови безредици и в Украина. За вътрешна консумация, украинската пропагандна машина работи що годе добре.

Войната няма да свърши добре за Украйна. Въпросът е ние какво ще правим като свърши войната. Давали, давали и накрая, вместо да реализират собствените си си национални интереси, реализирали чужди национални интереси и пак и наритали. Опитът да прикриваш балъщината си, като обвиняваш Витанов в русофилство, е жалък. Ма какви ни били националните интереси, крякят юрдечетата. Полека, юрдечета, полека.

Сега ще ви ги обясня така, че да ги разберете. Националните ни интереси е народът да е сит, на топло, да му върви бизнеса и възможностите на българската държава да се разширяват. Отнесено към диванните юрдечета мамини, това означава да има какво да рупат на дивана, краката им да не са на студено, никой да не ги праща на фронта, че може и да ги убият и бизнесът с крякането срещу Витанов да върви.

Мама и тате да се радват на хубавите пера на юрдечето и да не се притесняват, че юрдечето в казарма не е ходило, пък тъй компетентно кряка за войната от дивана, обуто в затоплящи краката чехлички рупайки чипс и пуканки.

То националните интереси не е трудно да се опишат. Ползи за народа – това е националния интерес. Ползи за народа – 2 думи и половина. Хайде сега, юрдечета мои, опишете ми европейските ценности с две думи и половина. Две думи и половина са толкова: кря, кря-я-я, кр....

Процес 8: Пропагандата у нас. Пълната скръб продължава. Че и траур. Няма фина национална пропаганда. Оставена е да е лее украинската такава. А тя е пълна аматьорщина. Оставена е да се лее американската такава. Но тя е зя хора, които дори не знаят къде е Украина. Българинът е много по – осведомен, защото Украйна е под носа му.

Друг подход трябва тук, а няма. Пропагандата трябва да се построи върху българските национални интереси. А те са – какви са ползите за народа от тази война. Ей върху това стройте пропагандата. Мислете с мозъка си, а не с едно друго нещо, метър по-надолу. Мисленето с нещото, дето е метър по-надолу вози единствено до наритване на същото нещо.

Но стига за това днес.

Караме нататък

Политологията –(Ден 90)

Продължаваме да обсъждаме политическия елит. Днес обсъждаме въпроса – абе защо има политически елити навсякъде по света. Какви фактори воят до появата им.

Най-напред, за да има политически елит трябва да има политика. В джунглите на Бразилия може и да има места, където не са стигнали до политиката и там може да няма политически елит. Но появи ли се политика, се появява и политически елит.

За да се появи политическия елит, в обществото трябва да има разслоение. А то такова си има – хората имат различни способности, възможностите им са различни – богаташкото дете има много повече възможности от беднячето. Накрая – и жеранието им да участват в политически процеси е различно – някои и не щат да участват.

Следващия фактор е, че управлението е професия. И като така има добри професионалисти и слаби професионалисти. Пази боже, в държавата да са само слаби професионалисти. Я да видим, Витанов спи ли. Витанов – ти за кая държава ни говориш, бе, дето била пълна със слаби професионалисти в управлението. За, Дания, за Дания ви говоря, бе, всичко гнило е само в Дания.

А-а-а-а, не спи Витанов, добре, може да караме нататък. Ма що, хем си слаб професионалист, хем се буташ в политическия елит, че да управляваш. Интересолаки клати фесолаки – има големи възможности за използване на управленската дейност за получаване на социални привилегии, щото тая дейност е свързана с разпределение на блага.

О-о-о-о-о, ето къде зимуват раците. Тъй кажи, бе Витанов! Абе, онова там, круша лий-й-й? Ъмчи, я ми кажи Витанов, що аз ша я ям крушата, а не широките народни маси. Защото, отговаря Витанов, широките народни маси по принцип са аполитични и основните им интереси не са в сферата на политиката.

През тая вратичка слабите професионалисти стигат до сладките круши. И още какво? Ами невъзможно е да се осъществява тотален контрол върху политическите ръководители. Тоест те могат да си ядат сладките круши, колкото искат. Абе не е съвсем така, както го казва теорията, ама айде да не задълбаваме.

Интересно е, а?

Хайде стига за днес. Утре – още.

Следва малко демография от книжката

ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 46)

...Бежанците предизвикват много политически проблеми и главоболия на структурите за управление на страните, които трябва да ги приемат. Правителствата на тези страни трябва често да избират между моралното си задължение на подпомагат преследваните и задължението си да осигурят адекватна жизнена среда за собствените си граждани ....

Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка.

Така, тука става дума за бежанци, а не за икономически мигранти, които са 95% от миграционните потоци, но ни ги прибутват за бежанци. Бежанци, мигранти, главоболията винаги са налице. И това е факт. И си има фактори, които водят до тези главоболия. Хапче за главоболието?

Ами съответната държава трябва да реши, кое и е по-важно – собствените граждани или мигрантите. Я сега едно решение. Нали имаше един лозунг – America first! Да копираме, бе, да копираме. Какво излиза – България на първо място!

Което ще рече, че на първо място е адекватната жизнена среда за българските граждани, а мигрантите , на които се позволява да останат, следва да са внимателно подбирани и в неголеми количества, за да могат да бъдат добре интегрирани, да получат гражданство с течение на времето и да се радват и те на адекватната жизнена среда.

Не е сложна за реализацията, докато не се намесят факторите от по две думи, едната от които е адекватно. Та значи трябват: адекватна политика, адекватни професионалисти,.... Я си продължете сами, пък Витанов да иде да свърши още някоя работа.

Стига за днес. Желая здраве и успехи и нека войната и вирусите да стоят далече от вас.

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук