Представителите на Москва, Техеран и Анкара по време на шестия тур от преговорите в казахстанската столица Астана съгласували създаването на четвърта зона за деескалация в Сирия, която да обхваща цялата територия на северозападната провинция Идлиб.
Районът на Идлиб не напразно беше оставен последен. Повечето експерти са на мнение, че именно той се явява най-проблемен сред останалите региони с формирани зони за сигурност. Тази провинция почти напълно се контролира от въоръжени опозиционни групировки – „умерени” и крайно радикални. Като цяло доминират мощните сили на ислямската коалиция „Хаят Тахрир аш-Шам” (ХТШ), оглавявана от „Джебхат ан-Нусра” (сирийската „Ал Кайда”).
 
Пред сирийската армия рано или късно ще застане извънредно трудна задача: правителствените войски едновременно трябва да поддържат примирието с „умерените” и същевременно да водят кампания против терористите от ХТШ на територията на Идлиб, които ще се маскират като „умерена опозиция” или мирни жители.
 
В тези условия не винаги лесно ще може да се разбере къде са радикалите и къде са „умерените”. Има информация, че „Нусрите” се подготвят за противопоставяне на сирийската армия.
 
Има обаче и други трудности, като една от тях е не приемането на Иран от голяма част на опозицията за гарант на сигурността в региона. Проиранските въоръжени подразделения (шиите) предизвикват у сунитската опозиция не просто опасения, а почти истерия, пише riafan.ru.
 
Не всичко е така просто и с Турция, която също се стреми към определена степен на влияние, защото тук възниква конфликт на интереси от регионално равнище.
 
Несъмнено най-много доверие се проява по отношение на Русия, защото тя не проявява меркантилни интереси и „война до победен край”, а желание да възстанови мира на сирийската земя. Именно тя инициира процеса за мирно уреждане на конфликта, предлагайки сформиране на специалните зони за деескалация, където е забранено използването на всякакви видове оръжия.
 
Превод и редакция: БЛИЦ