Турция е на ръба на катастрофа в Сирия, пише "Фокус", позовавайки се на британския вестник The Guardian.

Aвторитарните лидери, които следват собствените си правила и не признават никакъв контрол, в случая говорим за турския президент Реджеп Тайип Ероган, те обикновено вярват, че знаят най-добре какво да правят и са изключително нетърпими към всякаква критика.

Именно това високомерие постави Ердоган и Турция на ръба на бедствието в Сирия след девет години големи заплахи, прокси войни и пряка военна намеса.

Сега Ердоган беше изолиран от всички страни, карайки се с всички останали основни участници в сирийския конфликт. След като изпрати още седем хиляди войници и военна техника в провинция Идлиб през февруари, за да укрепи съществуващите опорни пунктове, Турция влезе в пряка война с режима на Башар Асад.

Тя нападна летища и радари, които бяха далеч от действителната линия на фронта. Тя нарече всички "елементи" на режима законни цели за нанасяне на удари.

В средата на 2011 г., когато въстанията в Арабската пролет само набираха скорост, тогавашният турски външен министър Ахмет Давутоглу се срещна с Асад в Дамаск и го призова да обсъди исканията на демонстрантите. Асад отказа.

По-късно Давутоглу каза, че сирийският лидер просто не го е слушал. Възможността беше пропусната. И тъй като интензивността на настъплението на Асад е забележителна, Ердоган се обяви в защита на бунтовниците, включително ислямските групировки.

Това, което се случва в Северозападна Сирия обаче, вече не е прокси война. Това е пряка конфронтация между две добре въоръжени съседни държави. И това, което се случва, заплашва да вкара Турция още по-дълбоко във военен конфликт с Русия, основният съюзник на Асад.

Представители на правителството на Ердоган и проправителствените медии продължават да твърдят, че сблъсъкът миналия четвъртък, 27 февруари, когато 33 турски войници бяха убити при нападение срещу конвой в Идлиб, е изцяло по вина на сирийския режим.

Малко вероятно е да знаем какво наистина се е случило там, предвид желанието на Ердоган да потуши независимата журналистика. Но изглежда, че истината изглежда много различно. Загиналите турски войници може да са били 55, според Метин Гуркан, военен анализатор, който пише за реномираната онлайн платформа Аl-Monitor.

Според доклади от мястото на събитията е имало около 100 загинали. В допълнение, най-вероятно повечето войници са загинали не по време на удара на сирийския самолет, а по време на последвалите въздушни удари, умишлено нанесени от руските военновъздушни сили.

Ердоган отказа да обвинява Русия, а Кремъл открито отрича всяко участие в инцидента. Последователността на събитията на 27 февруари, които започнаха с турски атаки срещу руски самолети, летящи над южната част на провинция Идлиб, сочи обратното.

Огънят, открит от турците - включително с помощта на преносими зенитно-ракетни системи - застраши, наред с други неща, руската стратегическа база Хмеймим.

Разгневено руско военно командване, или може би тази заповед идва от Москва, очевидно реши да начертае линия след няколко седмици опасни сблъсъци.

По-късно същия ден турски конвой беше нападнат. Няколко часа по-късно, когато ранените турски войници се нуждаеха от спешна медицинска помощ, Москва отказва да отвори въздушно пространство над Идлиб за Анкара, за да може Турция да евакуира своите хора.

Дали руският президент Владимир Путин искаше да преподаде на Ердоган суров урок? Ако е така, тогава Путин го е направил. Сега Ердоган има големи надежди за лична среща с руския лидер в опит да предотврати нови, по-опасни сблъсъци, в които Турция не може да спечели. Ердоган ще замине за Москва в четвъртък, 5 февруари, с надеждата за примирие.

Напълно възможно е обаче Путин да е в подходящото настроение да отстъпи. Той наистина иска да прекрати конфликта в Сирия възможно най-скоро, в който руските военни участват от почти пет години и който струва скъпо на Русия.

Путин иска протежето му Асад да спечели в Идлиб, последната контролирана от бунтовниците провинция и собствената му експанзионистка политика в региона да бъде успешна. Путин иска да обяви забележителен стратегически триумф в ущърб на Запада и най-вече на САЩ.

Може би цената, която Путин ще поиска от Ердоган, ще бъде пълното или частично изтегляне на турските войски от Идлиб, както и от окупираната от Турция част от сирийските територии западно от Ефрат и от североизточния регион, където пребивава кюрдското население и където Турция нахлу миналата есен.

На нереалистичната идея на Ердоган да създава някакви „зони за сигурност“ в Сирия, където бежанците в Турция теоретично биха могли да се върнат, вече е поставен кръст.

Слабостта, присъща на лошо замислената стратегия на Ердоган, отново се проявява в неспособността на ислямските екстремисти, които той подкрепя в Идлиб, да се противопоставят на настъплението на сирийско-руските сили, както и в отказа на САЩ и НАТО да се притекат на помощ по някакъв значителен начин.

След атаки срещу нейния конвой миналата седмица Турция потърси подкрепа, но й беше предоставена само ограничена помощ под формата на данни от разузнаването и наблюденията.

И отново Ердоган жъне това, което е посял. Той многократно се подиграваше и критикуваше НАТО, Съединените щати и европейските лидери с насилствен и арогантен език. Той реши да купи руски зенитно-ракетни системи, въпреки възраженията на американците. Той застраши успеха на борбата на Запада с „Ислямска държава“, започвайки война със сирийските кюрди.

Той се опита да се възползва от сирийската бежанска криза, за да принуди Европейския съюз да изпълни волята му - оттук и настоящият хаос на границата между Гърция и Турция. Не е изненадващо, че в Турция се разраства опозиционно движение, подхранвано от ситуацията в Сирия.

Тъй като кризата в Идлиб се задълбочава през последните няколко месеца, Ердоган заяви, че единствената му цел е да поддържа частичното прекратяване на огъня, установено през 2018 г., и да предотврати поредната вълна от бежанци, пристигащи в Турция.

Това са съвсем разумни цели. Но агресивната му тактика и строгата реторика, както обикновено, го доведоха до провал. Възможно е милионите, загубили домовете си, гладните и уплашени жители на Идлиб скоро да загубят всякаква защита срещу безмилостното настъпление на силите на Асад.

Положението на Турция не трябва да е причина за радост в Европа или САЩ. То само подчертава, че Западът пренебрегна задължението си да се намеси директно в кризата в Идлиб, за да защити цивилните, да спре военните действия и да помогне за разрешаването на конфликта. Беше погрешно да се остави всичко това на Ердоган.

Западните демокрации имат един последен шанс да направят правилното нещо в Сирия: те трябва да изработят и приложат план, който да гарантира справедливо и дългосрочно мирно уреждане на конфликта и да принуди Путин и неговите Военно-космически сили да напуснат Сирия завинаги.