Наред с микса от фактори, довел до тази аномалия - последици от Ковид-19, завишени цени на горива, торове, препарати, войната в Украйна, а тази година и заради по-слабата реколта, вследствие на жегата и сушата и др., прекупвачите нагло и необезпокоявани продължават с порочната си практика да вдигат летвата до 200 процента от полето до щанда, пише Marica.bg.

И докато в супермаркетите правят ежеседмични промоции, на пазарите такава практика няма. Свидетели сме, че именно там, където болшинството са търговци, а производителите се броят на пръсти, са и рекордите по скъпотия.

Краставиците на четвъртък пазара бяха стигнали цена 5,50 лв. за килограм, при цени 2,50-2,70 лв. на стоковото тържище „Родопи 95“ край Първенец. Зелето, което на борсата се предлага между 90 стотинки и лев, на пазара твърдо е 2 лв.

Другата суровина за зимнина - карфиолът, върви на едро между 2,50 и 3,00 лв., а на Четвъртък пазара има "златно покритие" от 6 лв. Пак там червените домати тип консервни вървят по 3,50 лв./кг, а българските розови домати тръгват от 4,50 лв. до над 5 лв. Зелените чушки са от 2,50 лв. до 3,50 лв., а червените - от 3 до 4,50 лв. Българският чесън е 6,50 лв., а патладжанът - 2,50 лв.

Седмичните /към 30 август 2023 г./ ценови колебания при предлагането на едро на плодове и зеленчуци на тържищата в страната са преобладаващо в посока надолу, сочи анализ на Министерство на земеделието и храните. Вносните ябълки, зелето, пъпешите, пиперът (зелен и червен) и дините поевтиняват от 0,5% (вносни ябълки) до 6,1% (дини) в сравнение с предходната седмица.

Нарастват цените на оранжерийните домати с 1,7%, прасковите - с 5,4%, а оранжерийните краставици с 13,6%. От отдел „Агростатистика“ от МЗХ обобщават, че като цяло, към края на месец август 2023 г. средните цени на едро на основните плодове и зеленчуци, налични на тържищата по това време, бележат увеличение на годишна база.

Скокът варира от 11,4% при червения пипер /капия/ до 48,6% при прасковите. Изключение прави зеленият пипер, който е поевтинял с 1,7%. На фона на криворазбраната пазарна икономика в български стил от Националния статистически институт отчитат намаляваща годишна инфлация в България.

Тя е измерена чрез индекса на потребителските цени, като за юли 2023 г. спрямо юли 2022 г. е  в размер на 8,5%. За сметка на това инфлацията при хранителните продукти нараства, като достига 26,6% през ноември 2022 г.

Пак по данни от статистиката най-висока стойност в България за 2023 г. - 14,1%, е достигната през месец март. Иначе пикът бе през септември 2022 г. - 18,7 %. Експертите отчитат, че инфлацията в България спада по-бързо, отколкото тази за цялата еврозона. 

В пролетната макроикономическа прогноза 2023 на ЕС за България е посочено, че от последното тримесечие на 2022 г. се наблюдава забавяне на инфлационните процеси у нас, свързано най-вече с тенденцията на намаление на международните цени на енергийните стоки и другите суровини.

Средногодишната инфлация, според ХИПЦ (хармонизиран индекс на потребителските цени), се очаква да се понижи от 13% през 2022 г. до 8,7% през 2023 г.

През следващите години прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като цените на енергийните стоки ще отчитат спад. За 2024 г. се очаква инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще достигне 3,2%, а средногодишната - 3,8%.

Заради галопиращите цени някои ще се откажат да правят зимнина, а върлите традиционалисти отново ще пълнят буркани. Особено тези, които сами си произвеждат суровините.

„И тази година ще правим домашна лютеница - за нас приготвянето е истински ритуал. Той продължава поне три дни - от подготовката на зеленчуците, с термичната им обработка, варенето, после затварянето и стерилизирането на бурканите.

Наред с това има и веселба, не е само работа. При нас направата на лютеница се предава от майка на дъщеря, от свекърва на снаха и т.н.“, коментират „бойни“ дами от пенсионерския клуб в Брестовица.

Законът за надценка на хранителните продукти потъна

Дали ще бъде приет закон за надценките на хранителни продукти засега не е ясно. Същият бе иницииран от второто служебно правителство на Гълъб Донев, но срещна яростна съпротива от страна на редица браншови организации - основно производители и преработватели на храни, както и от Сдружението за модерна търговия.

Тогава натискът бе огромен, а в момента не е на дневен ред в кабинета Денков-Габриел. Законът предвиждаше в рамките на 6 месеца продукти от 17 основни вида храни да се предлагат с максимална надценка от 10%.

Неговата валидност бе само за търговци с годишен оборот за предходната календарна година от над 30 млн. лв., които предлагат за продажба на дребно храни.

Това обаче не се хареса с основно оправдание, че „предложеният законопроект влиза в пряко противоречие с Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти“.

Иначе мотивите на Министерство на икономиката - вносител  на проектозакона, са железни: „Налице е нарастване на цените на хранителните стоки, продиктувано от повишаващите се цени на енергията и суровините.

Този ръст на цените не би могъл да обясни изцяло увеличението с почти 50% на цените на дребно на някои хранителни продукти, които присъстват в малката потребителска кошница. Пазарът не съумява в разумен срок да се саморегулира, а нормалните пазарни механизми не сработват“.

Цветан Цеков, член на УС на Браншова камара "Плодове и зеленчуци":  

Искаме 100% контрол по веригата производител-търговец

- Г-н Цеков, от две години плодовете и зеленчуци се оскъпиха многократно. Докога ще "летят" цените?

- Има много фактори, които, свързани, оказват влияние върху повишаването на цените. Дълги години българските пазари умишлено бяха потискани. Нашата продукция не можеше да достигне нормална и пазарна цена. Една от причините е конкурентният внос, който често е нелегален, стоки влизат от трети страни, например от Македония, а се предлагат за български.

Преди две години отражение даде ковид пандемията, оскъпиха се енергоносителите, което засегна основно оранжерийните зеленчуци. Наред с това се повишиха многократно торове и препарати, както и работната ръка, която стана голям дефицит. Някои наши членове се оплакват, че поради липса на работници не могат да си приберат реколтата.  

- За да компенсира отрицателните последици от пандемията, държавата отпусна ковид помощи за скъпия ток, фермерите също бяха подпомогнати, но цените не се укротиха…

- Да, цените бяха изключително завишени, и то спекулативно по отношение на енергоизточниците. Държавата компенсираше до 200 киловатчаса, докато ние сме плащали между 80 и 120 лева за киловатчас, т.е. имаше компенсация, но тя беше в стойности, които са много над това, което ние сме плащали преди увеличението.

Това доведе минимум до 50 процента скок на плодовете и зеленчуците. Наред с изброените фактори за увеличение на цените голям бич върху производителите се оказа промяната на климата. Две-три поредни години сериозно ни се отразява отпечатъкът на климатичните промени.

Тази година беше показателна. Напролет още при цъфтежа на 100 процента измръзнаха някои ранни кайсии, праскови, сливи, загинаха 80% от черешите. После започнаха градушки, близо 50 дни имахме непрекъснати валежи.

След това започнаха много високи стойности на температурите, до 42-45 градуса в Южна и Централна България, където основно са разположени повечето зеленчукови градини в страната. В съчетание със суховея, който духаше повече от месец, много от градините изсъхнаха.

Не трябва да се пренебрегва и по-голямото подпомагане, което получават западните ни колеги, а в това отношение не можем да се конкурираме. Емблематичен пример е Полша, където има сериозна политика на субсидиране. Там се подпомага 70-80% от стойността на производството на местните производители на плодове и зеленчуци.

За сравнение в България тази помощ е едва 20%. В същото време сме на общ европейски пазар, но с различен старт. Оттук насетне с оглед на климатичната конюнктура и високите цени на всички суровини по веригата трудно ще стигнем до нива на поевтиняване на плодовете и зеленчуците.

- Вие като производител много добре знаете, как стоката се оскъпява многократно от полето до рафта в магазина. Да не пренебрегваме и ролята на прекупвачите за високите цени.

- За съжаление, това е факт и ние не можем да се преборим. Тук трябва да има контролна функция държавата, за да може със своите инструменти да контролира този процес.

- Но нали през пролетта стартира проверка именно за спекула в търговската мрежа, а ефект от това не се усети.

- Всички видяхме, че при тази проверка се установи разлика в цените. Имаше едно успокояване, търговците леко се стреснаха, но дотам. Не мога да разбера как в една държава могат да бъдат толкова занижени нейните контролни функции и те да бъдат потиснати от лобито на търговци, доставчици и др.

- В тази връзка от Браншова камара "Плодове и зеленчуци" няма ли да инициирате промени на държавно ниво?

- Разбира се, искаме на 100 процента контрол върху агрохранителната верига. На това основание започва да функционира новата политика на Министерство на земеделието. Сформиран бе консултативен съвет към новия министър Кирил Вътев. Целта е всички потребности, които имаме като земеделски производители, както и по отношение задоволяване на крайните потребители, да бъдат защитени.

Но явно самите търговци на големите вериги, както и преработвателите, нямат интерес от това и не присъстваха на срещата при министъра. Това показва отношението между търговци, доставчици и производители. Затова винаги има един тренд, който се спазва - продукцията се увеличава между 100 и 150 процента от производител до краен потребители.

Тук някъде потъват и проверки, и контрол. Апелирам към МЗХ и неговото оръжие - БАБХ, която може да проверява за качеството на продукцията. Контрол могат да упражняват също от Комисия за защита на потребителите и Комисия за защита на конкуренцията - защо, как и по какъв начин се оскъпяват продуктите.

До момента нямаме реално никакви резултати. Ние като производители сме предлагали оскъпяване не повече от 25 процента. Това е нормално, търговците все пак имат и логистични разходи. Оказва се, че в условия на пазарна икономика не може никой и никога да задължи какъв пазарен процент да налага. На практика се въртим в омагьосан кръг.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук