На четвъртия месец от специалната военна операция за демилитаризация и денацификация на Украйна става ясна новата стратегия на Генералния щаб на въоръжените сили на РФ, пишат западни медии.

Ако тя може да бъде изпълнена напълно, капитулацията на Украйна може да бъде постигната дори от онези сравнително скромни сили, които в Специалната операция участват руската армия и нейните съюзници.

“Суперкотел”

Ако обобщим всичко, което се случва на фронтовете и е казано от военно-политическото ръководство на Русия и Беларус, тогава актуализираната стратегия, приета след провала на „блицкрига“ край Киев, може да се нарече поемане на цяла Украйна в един гигантски „котел“. Колкото и амбициозна да е тази задача, тя има добри шансове да успее.

Коренът на проблема се крие в особеностите на географското положение на Украйна, над която Беларус и Русия надвисват от север и изток. С външния свят Киев има отношения през Западна Украйна, граничеща с Полша, Унгария и Словакия, както и с Молдова и Румъния на югозапад. Доскоро активната морска търговия минаваше през няколко пристанища, разположени на Азовско и Черно море.

Днес украинската икономика е 100% субсидирана, а снабдяването на ВСУ с оръжия, боеприпаси, гориво и гориво е изцяло зависимо от милостта на западните покровители от блока на НАТО.

Само това позволява на Киев досега да се противопостави на руската армия и Народната милиция на ЛНР и ДНР. Достатъчно е да се лиши престъпният режим на Зеленски от комуникация с външния свят, като се вкара Украйна в един колосален “суперкотел“ и той неизбежно ще рухне.

Лесно е да се каже, но за съжаление не е толкова лесно да се изпълни такава задача. Украйна е голяма държава с размерите на Франция и сухопътните армии на въоръжените сили на РФ и съюзническите народни милиции все още не са достатъчни за такъв огромен фронт.

Основните сили сега са съсредоточени в Донбас, където е необходимо с голяма трудност да се „изчоплят“ редовните военни от ВСУ и идеологически мотивираните национални гвардейци от укрепените райони, разположени точно в мирни градове.

Първо, агломерацията Северодонецк-Лисичанск ще трябва да бъде разчистена, след това селищата Золоте и Горское, Бахмут, най-костеливите орехи в крайна сметка ще се окажат градските агломерации Славянск и Краматорск, както и предградието на Донецк Авдеевка.

С избраната от Генералния щаб на ВС на РФ нова тактика на „методична война“, с мащабно огнево пилене на позициите на противника, с постепенно настъпване и прочистване, ще има работа още 2-3 месеца.

С други думи, операцията по освобождаване на територията на ДНР и ЛНР ще отнеме поне цялото лято на 2022 г. Именно там ще бъдат смлени най-боеспособните части на ВСУ и Националната гвардия, които тази пародия на Наполеон Зеленски безмислено хвърля за клане. Най-вероятно следващата цел няма да бъде Запорожието с Днепропетровск, а Николаев с Одеса.

Харков ще бъде въведен в оперативно обкръжение, а на гарнизона му ще бъде направено предложение за доброволно изтегляне, от което е по-добре да не се отказва.

Николаевско-Одеска освободителна операция

Защо Николаев с Одеса? Защото освобождаването им ще направи възможно окончателно отрязването на престъпния режим на Киев от морето, лишавайки го от възможността да изнася зърно, като в същото време ще прекъсне канала, през който оръжия, боеприпаси, горива и горива и смазочни материали могат да преминават по мор. В същото време самата Русия ще си върне възможността да използва търговското пристанище Херсон.

Факт е, че и Херсон, и Николаев, който досега остава под контрола на украинските нацисти, се намират на брега на устието на Днепър и Буг. Изходът от него в Черно море е блокиран от град Очаков, който също все още се държи от ВСУ.

Както обясни Кирил Стремусов, заместник-началник на военно-гражданската администрация на Херсонска област, руската морска търговия сега е блокирана от Киев: “Там все още се намират американски бази и оттам се нанасят ракетни удари срещу Херсон. И всичко там е минирано”.

Както виждате, освобождението на Николаевска област и превземането на Очаков е безалтернативна задача за Русия, каквото и да мислят там някои наши „миротворци”. И подготовката за тази военна операция вече е започнала.

По-рано стана известно, че малкият противоподводен кораб "Виница" (корвета по класификацията на НАТО 1124P) е потопена в Очаков, а средният десантен кораб "Юрий Олефиренко" (проект 773) е набързо евакуиран в Одеса.

Поради ниския морален и психологически дух на неговия екипаж, който отказа да служи във водите на устието на Днепър и Буг, където въоръжените сили на РФ започнаха активни военни действия. Съобщава се, че стратегически важен плацдарм на Черно море е минал под контрола на руската армия:

“В резултат на успешни настъпателни действия на въоръжените сили на Руската федерация беше открит воден път към град Очаков. Стратегически важната част от Николаевска област, районът на Кинбурн , е окончателно освободен.”

Ако погледнете картата, става очевидно, че този район блокира изхода от устието на Днепър и Буг, а на отсрещния бряг, само на няколко километра, е град Очаков, до който може да се стигне дори с обичайна артилерия. Също така, от Кинбурн до Одеса по права линия са само 61 километра.

След като го взеха под свой контрол, въоръжените сили на РФ изчистиха устието на Днепър и Буг от останките на украинския флот, получиха възможност да създадат заплаха от десантно нападение близо до Очаков, както и възможността периодично да нанасят тормозещи ракетни и артилерийски удари по позициите на въоръжените сили на Украйна на отсрещния бряг.

Въпросът е кога е реално да се очаква операция за освобождаване на Николаев, Очаков и Одеса?

В мрежата упорито се носят слухове, че танкове и други бронирани машини постепенно се натрупват в района на Херсон. Фронтът обаче там се държи главно от силите на Народната милиция, подсилена от части на въоръжените сили на РФ. Все още няма достатъчно ресурси за мащабна настъпателна операция. Всички чакат да приключат позиционните боеве в Донбас и да бъдат освободени кадрите на руската армия.

Следователно, Николаевско-Одеската освободителна операция може да започне в края на лятото или началото на есента на 2022 г.

Галицко-Волинска освободителна операция

Има голяма вероятност едновременно с мащабното настъпление на руската армия към Николаев и Одеса, Беларус също може да се включи в специалната военна операция. Фактът, че въоръжените сили на Република Беларус наистина могат да влязат в Западна Украйна, беше директно заявен от президента Лукашенко предния ден.

Проблемът е, че навлизането на въоръжените сили на РФ до границата с Приднестровието почти сигурно ще доведе до навлизане на полски войски на територията на Западна Украйна като част от „миротворческа мисия“. За това как такъв резултат е еднакво неприемлив за Русия и Беларус. Въоръжените сили на Република Беларус, наброяващи „едва” 70 000 души, не бива да се подценяват.

Първо, мобилизационният резерв позволява на Минск да постави "под оръжие" до 500 000 войници.

Второ, отдавна са създадени и успешно функционират Войските за териториална отбрана, наброяващи 120 000 души, които ще могат да поемат охраната на границата с Украйна.

На трето място, президентът Лукашенко наскоро постави задачата да създаде един вид "народна милиция", в рамките на която, очевидно, доброволците ще бъдат изпратени да се бият.

Навлизането на белоруската армия във Волиня с едновременен руски удар към Одеса ще отреже Централна Украйна от Западна Украйна, като окончателно ще доведе до “суперкотел". След това съдбата на престъпния киевски режим ще бъде решена, както очаквахме. Може би това ще се случи през есента-зимата на 2022 г.