Отговорът е прост – защото с отстраняването на банкера фараон от контрола върху оръжейния завод, спира и кранчето на парите за Василев и приближената му кохорта от журналисти, медии, адвокати и лобисти. Пресъхва и пороя от манипулации, лъжи, внушения и фалшиви новини, с които страниците или ефира на финансираните от Василев медии заливат ежедневно обществото. Водевилът „Дунарит“ Години наред военният завод „Дунарит“ работи без ясен краен собственик, въпреки публичната тайна, че заводът, закупен и финансиран години наред с пари на КТБ, принадлежи на Василев, пише "Труд" в свой коментар.

Той е от онези „активи“, за които в първите месеци след фалита на банката Василев твърдеше, че бил на КТБ, но не съвсем. После твърдеше, че бил негов, но не точно, а на специално създадено дружество от рода на тези на неговите секретарки и шофьори, без дейност, но пък щедро финансирано от КТБ с десетки милиони. После Василев смени курса като заяви, че продава „Дунарит“ и още куп „свои“ (но купени с пари на измамените вложители в КТБ) предприятия на белгиеца Пиер Луврие за 1 евро, после, след обществения натиск върху мнимия чуждестранен инвеститор, Василев се отказа от сделката. Последва подобна сделка и с руснака Дмитрий Косарев срещу ангажимент на новия герой да защитава Василев и семейството му. После и тази версия отпадна.

Появиха се следващите герои в сценария на Василев – никому неизвестните Асен Бабански и Иван Езерски, като последният дори придоби срещу 50 хил. лева собствеността върху дружеството „Кемира“, което от своя страна притежава 99,5% от акциите в капитала на „Дунарит“. После дойде ред и на скандалния оръжеен търговец Емилиян Гебрев (собственик на „ЕМКО“), който пък след няколко неуспешни опита да увеличи капитала на „Дунарит“ и така да придобие контрола върху завода реши, че може директно да придобие акциите на „Дунарит“ въпреки наложените запори на НАП и на Комисията за отнемане на незаконно имущество. Не само реши, но и се опита да го направи заедно с верните на Василев директори на „Дунарит“ – Кръстьо Кръстев, Никола Киров и Тодор Трифонов, и разбира се с участието на управителя на продавача „Кемира“ – Асен Бабански.

Вероятно заради опита да откраднат „Дунарит“ под носа на държавата, групата се сдоби с наказателни обвинения. И целия този водевил се случва с предприятие от военно–промишления комплекс, важно за националната сигурност на страната, а не с някоя квартална бакалия. Типичен водевил по български. Защото няма как в която и да е нормална държава предприятие от значение за националната сигурност да бъде собственост на обвиняем за тежка финансова измама, ощетила държавата с милиарди. И този обвиняем да „продава“ предприятието на това или онова подставено лице с цел да продължи да упражнява контрол.

Но в недотам нормалната държава, наречена България, военният завод „Дунарит“ години наред продължава да е собственост на обвиняемия за източването на КТБ Цветан Василев. И когато Държавата най- накрая се опита да спре разигравания пред очите на всички водевил, платените клакьори на Василев ревнаха с пълно гърло – „рейдърство“, „частната собственост била неприкосновена“. Коя бе момчета, на обвиняемият Василев ли, същата тази собственост, която е придобита с парите на вложителите във фалиралата КТБ и която трябваше отдавна да е в масата на несъстоятелността, а не да се контролира от основния обвиняем за източването на банката. Как все пак изглежда собствеността на „Дунарит“.

Заводът е собственост на дружеството „Кемира“, което от своя страна бе еднолична собственост на „Хедж Инвестмънт България“ (сега „Хедж Инвестмънт България“ притежава само 10% от „Кемира“, като останалите 90% се държат от Иван Езерски, чрез едноличното му дружество „ТМН“ ЕООД, придобити срещу скромните 50 хил. лева). „Хедж Инвестмънт България“ от своя страна е собственост на чуждестранната офшорка „EFV International Ventures“. Офшорката е основното чуждестранно дружество на Цветан Василев, чрез което екс-банкерът участва в собствеността на редица български фирми, всички щедро кредитирани от банката. Пример за такава българска фирма е „Технологичен Център – Институт за микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)“, която участваше във веригата на собствеността на БТК и има да връща над 100 млн. лева на КТБ.

Фалитът на КТБ заварва военният завод с около 95 млн. лева преки кредити към банката, които впоследствие са изцяло погасени, но не чрез реално плащане, а чрез цесии и прихващания, които сега синдиците на банката оспорват пред съда. Естествено, че нито акциите, нито активите на „Дунарит“ са заложени в полза на банката (позната схема – многомилионни кредити без обезпечение). „Хед Инвестмънт България“ от своя страна също е щедро финансиран от КТБ, като е получил повече от 50 млн. евро кредити, дължими и към момента. Или цялата невърната кредитна експозиция на дружествата по веригата на собствеността на „Дунарит“ доближават 200 млн. лева. Ако прибавим и кредитите на другия военен завод, доскоро собственост на „Хедж Инвестмънт България“ – „Авионамс“, то сумата ще нарасне още. Държавата обаче стъпи здраво срещу „Авионамс“ и чрез участие в публичното изпълнение върху акциите на авиоремонтния завод, го закупи за 28 млн. лева.

Сега „Авионамс“ е държавна собственост и работи спокойно, като процедурата по придобиването му 9/1/2017 Защо опитът на Държавата да придобие „Дунарит“ изплаши до смърт Василев и обкръжението му  от Държавата бе оспорвана цели две години от страна на фирмите на Василев – „Хедж Инвестмънт България“ и “EFV International Ventures”, като последната дори участва в публичния търг без да плати депозита за участие. „Дунарит“ захранва с пари Василев Придобиването на „Дунарит“ от страна на Държавата ще бъде още по- трудно, защото именно военният завод захранва с пари вече повече от три години Василев и приближените му. Чрез открити сметки на „Дунарит“ в Румъния, от които подставени лица теглят суми в брой и ги превозват до Белград и чрез преводи към фиктивни контрагенти на завода, от които парите се превеждат към свързани с Василев фирми. Така банкерът беглец получава необходимите му средства за осигуряване на живота си в Белград и за финансиране на медийни кампании във вестници, сайтове и телевизии, плащане към журналисти, адвокати и скъпоплатени лобисти в страната и чужбина. Изправени сега пред опасността да загубят „доходите“ си от военния завод Василев и компания ще се съпротивляват до край.

Те знаят, че ако загубят „Дунарит“ публичната им смърт е само въпрос на дни, защото без пари подривната им дейност е обречена. Като включим към тази група и богатият оръжеен търговец Емилиян Гебрев, който вече монополизира голяма част от военната търговия, заставайки на входа и на изхода на държавните предприятия „Кинтекс“ и „ВМЗ“, то съпротивата се очертава да е крайно ожесточена. Независимо от това, решението Държавата да придобие „Дунарит“ е вярното и единствено решение на сложния казус със собствеността и управлението на военния завод.