Как така два парламента усилено, ежечасно и упорито изчегъртват ГЕРБ, а те продължават да водят в социологическите сондажи?

Този въпрос задава в личния си блог kaktaka.info журналистът Евгени Петров. Ето как той прочита днешната политическа обстановка в България, последните социологически проучвания и бъдещето на страната: 

"Днес, петък, три агенции /Барометър, Алфа Рисърч и Галъп инт./ посочиха партията на Борисов отново като първа политическа сила, а политическият пасквил на предлагача Слави Трифонов се срива.

И всичко това логично следва двата провала за избор на правителство и гаменското сборище, в което някои нови партии превърнаха парламента.

Сега отиваме на трети опит. И това при положение, че 80% от т.нар. „суверен“ ясно им каза, че искат работещо правителство. Но кой ти гледа и слуша суверена…

Тук без капка политически пристрастия и субективизъм трябва да отбележим само фактите.

А те са, че след двата парламента, в които протестните партии превърнаха в своя политическа платформа нечувания лозунг „Да изчегъртаме ГЕРБ“ и го възприеха като свой основен принцип на парламентарно поведение, след користната и всеотдайна подкрепа от Радев, Рашков и компания, около и над 600 000 души продължават упорито да подкрепят бившите управляващи.

Нещо повече – всеки непредубеден, но достатъчно компетентен и информиран знае, че мнозинството от тези 600 000 души са от т.нар. „средна класа“ и това ще ви го кажат коректно във всяка социологическа агенция.

Техният профил е на хора независими, взели съдбата си в ръце, със свой бизнес, предимно със средно и висше образование и част от интелигенцията. Този профил много силно се доближава до профила на избирателите на „Демократична България“.

Затова от години защитавам позицията, че партиите от типа на Синята коалиция РБ и сега ДБ трябва да бъдат острия и непримирим коректив на ГЕРБ, но в коалиция, а не с трикове и неприкрита омраза.

Защото сега всички се питат: Как така ГЕРБ от 12 години са символ на всичко мръсно и порочно в политиката, но през три от тях /с РБ/ всичко си беше честно и почтено, Радан Кънев се допитваше до „вожда“, а за Христо Иванов Бойко Борисов беше „шефе“

Затова с пълна сила виси въпросът: Трябва ли да се продължава така? В името на избирателите ли е, или важи принципът „Стани да седна“?

Кой е дал право на самонадеяни политически лидери да задраскват стотици хиляди избиратели, заради личната си вендета към Борисов.

Е, може и да не ви харесва, но вие сте в политиката не, за да се обичате, а за да работите. Всеки в името на своите избиратели, които „са му гласували“, както казваше Царят.

А конкретно – е знам какво е ставало  „Автомагистрали“ и кой е крив, а кой прав, само защото на някои така им се иска, но фактът е, че ремонтът на един от най-натоварените и нервни пътища София-Перник е спрян от месец и няма никакви изгледи да продължи. Ако това се беше случило по времето на Борисов, под прозорците му щеше да има протест.

Но да си дойдем на думата. Партиите на протеста, които можеха, повтарям, можеха да направят правителство взеха да се чегъртат помежду си. Забравяйки за отговорностите си и качвайки личното си и партийно его на върха на ракета на Илън Мъск.

Сега социологическите сондажи показват пак същите муцуни в един бъдещ парламент, ако изборите бяха днес.

А новичките партии, които нито са на протеста, нито на промяната /щото промяна няма, а протестът отдавна е забравен/ нямат професионални сили и мнозинство за дълбоки реформи. 

Защото извинявайте, но те не се правят с треторазрядни адвокати като Хаджинамкой си, нито с прасенца-касички, които пазаруват и цепят други партии. И при два опита, никой няма право от мен да иска да им вярвам, че пак няма да се сръфат помежду си.

Напротив – много по-вероятно е скандалите между тях да продължат и след 3 месеца, ако съдим по нетърпимата вражда, скандалите и обидите, които си размените буквално в последните дни на 46-ия парламент.

Тези мостове трудно се изграждат отново, освен, ако не са на напълно безпринципна основа.

Нооо…най-интересното тепърва предстои. И трите агенции не мерят присъствието на бъдещата партия на Петков и Василев. А това е важно, защото социолозите са единодушни – те ще късат живо електорално месо от ИБНИ, „Демократична България“ и БСП, докато ГЕРБ остава на завет.

И наистина – ужасно е смешно малки дребни партии да твърдят, че ще бъдат незаобиколим фактор, докато самият незаобиколим фактор и първа политическа сила ГЕРБ да продължава да бъде изчегъртван.

Малко по малко, отначало плахо и половинчато, после все по-ясно се задава въпроса: „Може ли трети избори без правителство и може ли без ГЕРБ“, докато се превърна в сериозно дискусионен.

Защото изключително показателни са репликите и на Слави Трифонов, а по-късно и на Йордан Цонев, че следващият парламент трябва да излъчи кабинет НА ВСЯКА ЦЕНА. Което най-малкото не изключва участие на партията на Борисов.

О, нека са в опозиция. Полезно ще им бъде. Вероятно и за парламентарната демокрация като цяло. Защото смислената опозиция предизвиква и управляващите да бъдат смислени и да не бъдат самодостатъчни.

А засега дори не са това. Просто изживяхме два парламента в които всички бяха в опозиция. Което си е принос в парламентарната демократична практика. Както и самоизчегъртването на уж печелившите."