Проф. Иван Славов: Проклех дъщеря си Милослава!

<i>Проф. Иван Славов е известен е като философ, публицист, народопсихолог, политик, но всички го знаят най вече като &ldquo;кичолог&rdquo; №1 у нас. Роден е на 14 февруари 1928 г. в гр. Сливен. Три години е бил учител в Стамболийски и Ямбол. По-късно чрез конкурс става асистент по философия и естетика. Дълги години преподава в Софийския университет &quot;Св. Климент Охридски&quot;. Бивш посланик на Република България в Словения. Автор е на 20 книги в областта на естетиката, социологията, вицологията, социалната психология. </i><br /> <br /> <b>.................................<br /> - Проф. Славов, вие имате няколко несполучливи брака и сега сте с четвърта съпруга - Марияна. Кажете как живеете с нея?</b><br /> - Тя е невероятен човек - възпитана, интелигентна, културна, с аристократичен дух&hellip; Мога да ви уверя, че след моите коментирани някога злополучни бракове, най-после открих жената на моя живот. Тя Успя да приобщи моите деца към мен, защото имаше моменти, в които те бяха доста резервирани. Имам дъщеря Людмила, омъжена в Швейцария и работи в радио Берн. От нея имам единствена внучка на 20 години вече, която е студентка. Втората ми дъщеря е в Лондон - Дима, която току-що навърши 30 години. Имам и син Иван, който сега навършва 32 години. <br /> <br /> <b>- Защо нищо не казвате за дъщеря си Мила, която е от бившата ви съпруга Снежана?</b><br /> - Вижте, на тази тема не искам да говоря. Аз абсолютно съм скъсал с нея. За мен тя е мерзко същество. Тя ме оплю по един скандален начин. После направи жалки опити да се извинява, но аз съм я зачертал като несъществуващ случай, окончателно.<br /> <br /> <b>- Тя ви е заплашвала, че ще се хвърли от 9-ия етаж, рекетирала ви е с издръжка. Как приемате такива неща?<br /> </b>- Вижте, тя даде едно интервю във вашия вестник, в което ме обвиняваше,че съм я бил пребил на 1 март 2004 г. Даже се освидетелствала в ИСУЛ. Тези неща въобще не са верни! За да приключим с този случай, е ви кажа, че аз съм я проклел. Такова име Милослава няма вече в моя живот. Всичко в нейното интервю е абсолютна лъжа. Тя е арогантна и безцеремонна. Изнудваше ме за издръжка и пари за лекарства &ndash; въобще, нямам думи, с които да изразя възмущението си. Не пишете нищо по този случай, защото той за мен е приключил отдавна. Абсолютно съм скъсал взаимоотношенията с нея. За мен тя е черно петно, все едно, че не съществува.<br /> <br /> <b>- Вярно ли е, че бившата ви съпруга е изнесла вещи от посолството ни в Братислава с помощта на своите двама братя? Липсвали домакински елуреди, посуда и дори килим?</b><br /> - Да. Вярно е, но и това за мен е стара история и е страница, която завинаги е затворена. Аз живея с една чудесна жена в момента в гарсониера, която купихме миналата година на бул. &quot;Дондуков&quot;. Единственото, което ми липсва, е ателието. Нямам достатъчно терен, за да пиша.<br /> <br /> <b>- Стига ли ви пенсията, която получавате?<br /> </b>- Аз живея, уважаема колежке, с жалките 5, 5 евро на ден. Това ми е порционът За един професор, който на тази възраст продължава да пише, да твори и да има социален живот, аз имам пари за едно кафе на ден. <br /> <br /> Месечно получавам дефакто 330 лв., при условие, че имам 40 години трудов стаж, от които 34 са в Университета. Четири години съм бил посланик, но това е положението. А сега, ако до мен не беше настоящата ми съпруга, която полага всички грижи за моето здраве и настроение, едва ли щях да оцелея. <br /> <br /> <b>- В книгата ви за вицовете &quot;Златната решетка&quot; главен герой е Тодор Живков. Защо точно на Първия се спряхте?</b><br /> - &quot;Златната решетка&quot; е посветена на най-скъпата жертва от свободомислието и вицотворчеството Александър Николов - Сашо Сладура. Книгата е писана след 1960 г., когато постъпих в университета като асистент. Тогава беше времето на разгара на вицовете. Това беше отговор на едно предизвикателство - цензурата, от която имаше страх и започнах да си водя дневник. Аз и много обичах и да разказвам вицове. Поради което стана така, че аз като разкажа един, получавам в отговор още поне два-три. И така до 10 ноември аз ги криех, като част от написаните вицове ги съхранявах на тавана на моя вуйчо, който беше известен професор и голям комунист. <br /> <br /> Така че шансовете да се открият при него, са твърде малки. Другата част бяха при проф. Цеко Торбов. Като дойде 10 ноември, предложих вицовете за издаване. Веднага ми приеха ръкописа. Междувременно художникът Тодор Цонев откри своя изложба с карикатури на Тодор Живков. След тази изложба се срещнахме и спонтанно възникна у мен идеята и му казах : &quot;Виж какво, твоята изложба и моите вицове идеално си пасват&quot;. Тогава двамата решихме да издадем една книга. <br /> Между впрочем, когато Тодор Цонев прави първите си карикатури, е бил арестуван. 1000 карикатури са били в подземията на ДС. Не е бил малтретиран, но е бил заплашван. Дори е имало опит за инсцениране на убийство на турската граница, като той случайно е оцелял. <br /> <br /> <b>- Кой е вашият любим виц от тази книга?<br /> </b>- Аз винаги разказвам един виц, който е много емблематичен. Той е свързан с един от големите вицоразказвачи - арх. Боян Чинков от Пловдив. Той е бил човек, който наистина създава вицове - рядка дарба. И сега да ви кажа неговия виц: &quot;Кой е най-големият мичуринец в България?&quot;. /Сега за младите хора мичуринец е непонятна дума. <br /> <br /> Но това е един фалшив съветски експериментатор в биологията, генетик, който беше представян като гений, а е всъщност един мистификатор/. Отговорът на този въпрос е: &quot;Най-големият мичуринец е бащата на Тодор Живков. Защото е създал хибрид от тиква и микрофон&quot;. Този виц е създал голямо главоболие на Шесто управление на ДС, за да издирят автора. Те с големи усилия, от уста на уста, стигат най-после до Чинков. Той се оказва, че и преди това е имал подобни &ldquo;прегрешения&rdquo; и като го хващат, го осъждат на 4 години и половина затвор&hellip; <br /> <br /> Трябва да ви кажа, че по времето на Тодор Живков имаше около 300 вица и това е част от един фолклор. Заедно с това той имаше навика сам да ги разказва, което показва, че при цялото си тъпоумие, е имал нещо положително и усет към самокритичност. <br /> <br /> <b>- Наемате ли се да направите една речева характеристика на някои наши видни политици? Кой от тях употребява повече афоризми? Да речем един Жорж Ганчев?</b><br /> - Малко от нашите политици имат ораторска дарба. Например такъв беше Петър Дертлиев. Той беше стилист, той беше оратор. У нас това понятие изчезна&hellip; Що се отнася до Жорж Ганчев, той беше една колоритна личност. Даже аз му казах веднъж: &quot;Ти трябваше да бъдеш депутат, за да могат тези около теб да внесат една по-жива струя от образи, със сравнения, дори и с някои ексцентрични прояви, които не са вулгарни&quot;. <br /> <br /> Жорж имаше смелостта да се изправи на парламентарната трибуна и да &ldquo;строи в две редици&rdquo; депутатите с думите: &quot;Господа кръжочници отляво /те нали са все нелегални и все четат биографии някакви.../ и вие, казва, господа хомосексуалисти отдясно, /знаете кого визирам, нали/, чао!&quot; <br /> Ето такива думи остават, запомнят се...<br /> <br /> <b>- А какво ще кажете за чепатия език на Татяна Дончева?</b><br /> - Тя е много темпераментна, защото един оратор трябва да има нерв у себе си. Тя е импулсивна, нервна. Има точен език, агресивна е. Не винаги спазва етичните норми, но е достатъчно, че със своите изказвания понякога стига до някаква истина. Татяна Дончева има една провокативна мисъл. Тя не прави самоцелни сензации, има преиграване, има двусмисленост, но не забравяйте, че тя твърде много е скована от идеологията. Даже в определен смисъл чувствам как тя се бунтува вътрешно, но може би това, което носи, е като наследство, като един стереотип, който й пречи да бъде по-демократична, да бъде по радикална. Виждам, че това й тежи.<br /> <br /> <b>- Като преподавател във философския факултет предполагам, че сте били член на БКП?</b><br /> - Да. Естествено е. Във философския факултет нямаше непартиен член, защото това беше първото условие да работиш там. <br /> <br /> <b>- А защо ви изключиха от партията?</b><br /> - Бях изключен още през 1964 г. Защото съм бил против системата, но никога не съм правил след десети ноември капитал от това нещо. <br /> <br /> <b>- Сега членувате ли в някоя партия?</b><br /> - Не. Не обичам да се обвързвам. Симпатизирам на ГЕРБ и мисля, че има шансове ГЕРБ да спечели изборите. Бойко Борисов е емблематична фигура. Има много качества. Той е силен човек, но му трябва едно много силно културно обкръжение. <br /> <br /> <b>Едно интервю на Александрина Роканова<br /> </b>