Бардът на синята идея с диабет, губи зрение
<em>Вили Кавалджиев, любим рок изпълнител на поколения българи, е много болен. В момента музикантът се намира в болница и му предстоят редица операции. Вследствие на диабета е получил тежки усложнения. Роден е на 1 август 1945 г. в село Сомовит на Дунава. Той е един от пионерите &ndash; рок динозаври у нас. Завършил е английската гимназия, после &ldquo;Икономика и организация на туризма&rdquo;. Работи като преводач към &ldquo;Балкантурист&rdquo;. Бил е арестуван от ДС заради връзки със западни граждани. Женен, с три деца.</em><br /> <strong><br /> Вили, виждал съм, че около теб винаги е имало готини гаджета, а ти си женен?!</strong><br /> - Това са все извънбрачни връзки. Но никога не съм забравял ангажимента, който един мъж има към децата си.<br /> <strong><br /> Жена ти как приемаше тези забежки?</strong><br /> - Вероятно философски. Не сме имали проблеми.<br /> <strong><br /> Ще се пенсионираш ли?</strong><br /> - Доколкото разбрах, архивът на Концертна дирекция е изчезнал и аз и моите колеги, за които знам, като Лили Иванова, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>не можем да докажем, че сме работили </strong></u></span><br /> <br /> А сме работили и в чужбина, и тука. Донесли сме бая пари на държавата.<br /> <br /> <strong>Каква е случката, която те е впечатлила най-много по време на първите демократични избори?<br /> </strong>- Пътувахме с Желю Желев и Петър Берон в Кърджали.<br /> <br /> Митингът беше на колодрума. Пазеше ни конна милиция. Беше и Жоро Минчев. Пяхме и накрая започнаха да ни замерят с едни огромни камъни... <br /> <br /> Ако бяха уцелили някой, щеше да си отиде. Бяха местните националисти, чиито разбирания бяха крайно опасни. Тогава ДПС клоняха към нас. <br /> <br /> <strong>Гонеха ли ви на младини властите заради песните на английските групи, които пееше?</strong><br /> - Тези неща постоянно ни се случваха. Викали са ме да давам обяснения в ЦК на Комсомола. Помня и на &ldquo;Златният Орфей&rdquo; са ме предупреждавали. Заради упадъчната музика. Заплашваха ни. Привикваха ни до Партийния дом, там, на &ldquo;Московска&rdquo;. В Държавна сигурност.<br /> <br /> <strong>И как ви предупреждаваха?</strong><br /> - Спирали са ни концерти. В този период - 1967-68 г., около международния фестивал се свиреше предимно в зали под земята, по клубове и читалища. Дойдоха милиционери: &rdquo;Стоп, спирайте да свирите! Учениците да си тръгват!&quot; Кои са ученици, кои не са ученици, кой ти гледа в тая жега - всички аут, навън. Имаше една наркоманка Сибила, между другото, много сладък човек - Сиси Графинята. Сиси им викаше: &ldquo;Така ли ще опазвате държавата?! Защо спирате концерта?&rdquo; Арестуваха я, естествено, с още няколко души. На следващия ден трябваше да ходя да давам обяснения в районното откъде се познаваме.<br /> <br /> <strong>Преди време стана ясно, че Вера Мутафчиева и Георги Данаилов са сътрудничили на ДС. От теб искали ли са да сътрудничиш на службите?</strong><br /> - Не. Вероятно знаеха, че съм неблагонадежден. Бяха ме изгонили от &ldquo;Балкантурист&rdquo;, където работех като преводач. Бяха ме арестували по подозрение за връзки с чужденец. Ставаше въпрос за отношенията ми с един канадец, търговски представител. Бяха ме заподозрели в шпионаж. <br /> Прибраха ме за една седмица на &ldquo;Развигор&rdquo;.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Беше през 1976 г., ноември месец. Цяла седмица бях в единична килия.<br /> </strong></u></span><br /> <strong>Как се стигна до ареста?</strong><br /> - Пратиха ме от Комитета по туризъм в командировка на &ldquo;Слънчев бряг&rdquo; със самолет. Било пиниз, за да изчезна. Да не ме търсят. Отидох на летището и докато чаках самолета, дойдоха двама, един отляво, един отдясно, и: &ldquo;Държавна сигурност, арестуван сте!&rdquo; Качиха ме в една &ldquo;Волга&rdquo;. Влезе в задния двор през някакъв таен вход на &ldquo;Развигор&rdquo;. Качиха ме горе, в Държавна сигурност. 4 часа влизат от едната страна на стаята, излизат от другата. &ldquo;Кажи си! Нищо няма да ти се случи!&rdquo; - вика единият. Другият казва: &rdquo;Внимавай какво ще кажеш! Казвай бързо, защото еди-какво си и еди-какво си ще ти се случи!&rdquo; Омаломощават те така и след това в килията. В коридора има по една червена лампа, която се върти в ъгъла. И така една седмица.<br /> <br /> <strong>Чел ли си досието си?</strong><br /> - Не. Но после не ме пускаха в чужбина до 1981 г. Тогава заминах с Марги Хранова в СССР на турне. Намерих един приятел, който беше шеф на паспортния отдел - Захариев, с когото бяхме в едно училище. Та той гарантира за мен, за да мога да замина. Пеех първата част и свирех. Тогава беше и Личо Стоунса в групата. Всяка вечер си се напиваше. <br /> <br /> <strong>Как ви плащаха по участията?</strong><br /> - Един път, още когато започвахме да свирим, даже ни платиха в натура. Свирихме и ни заведоха в цеха на месокомбината. Казаха ни: &rdquo;Айде, избирайте си и колкото можете да изядете...&rdquo; Платиха ни с кренвирши. <br /> <br /> <strong>Кои бяхте в групата?</strong><br /> - Групата я направихме с бас китариста Ненко Сейменлийски, бог да го прости! Почина от инфаркт. Бяхме спрели да свирим. Той беше най-упадъчен. Носеше една руса, дълга коса. Беше и кореспондент на вестник &ldquo;Работническо дело&rdquo; в Лондон. После се върна тук. Познавахме се покрай английската гимназия. Баща му беше партизанин. Ненко беше много свястно момче.<br /> <br /> През 1980 г. на &ldquo;Златният Орфей&rdquo; взех 3-та награда. Там се запознах с офицера от ДС, който отговаряше за фестивала. Беше полковник. Той ми каза, че ще взема 3-та награда, защото песента ми, &ldquo;Виргиния&rdquo;, била популярна и трябвало да взема награда. Но по-нагоре - не. Каза ми го преди Орфея. <br /> <br /> <strong>Вярно ли е, че си казвал, че Лили Иванова има манталитет на медицинска сестра? </strong><br /> - Лили Иванова е голямо име - най-голямото. За което си има причини, разбира се, но това е друга тема... Но тя се държи неестествено. Може да ме намрази, ама все пак не трябва да забравя биологичната си възраст и да става смешна. И нещо, което винаги ме е дразнело в нея, е това, че тя интерпретира всички свои песни по един и същи начин. <br /> <br /> <em><strong>Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ</strong></em>