Опасните митове за глаукомата

Време е да разсеем всички разпространени заблуди за тази коварна болест

02 Февр. 2011, 14:42 16714 прочита 1 коментара

Време е да разсеем всички разпространени заблуди за тази коварна болест

1. Глаукомата е повишено вътреочно налягане Истината. Далеч не е така. Както и това, че липсата на повишено вътреочно налягане не означава, че човекът не страда от глаукома. Дори съществува една специфична форма на болестта - глаукома с ниско или нормално вътреочно налягане, което за конкретния болен е критично. В днешно време въобще няма единна представа за произхода на глаукомата. Специалистите обсъждат само това, което се вижда на повърхността: нарушаване оттичането на вътреочната течност, повишено вътреочно налягане, специфична атрофия на зрителния нерв. Истинската причина за заболяването си остава загадка. 2. Не е трудно да се открие глаукомата, тя боли Истината. Зависи за каква форма и стадий на болестта става дума. Закритоъгълната глаукома директно заявява за себе си с рязка и силна болка, която обхваща областта на челото и слепоочието. В същото време се зачервяват очите, понижава се остротата на зрението, появява се фотофобия. Понякога симптомите могат да бъдат толкова резки, че дори напомнят пристъп на остро стомашно разстройство, нарушено мозъчно кръвообращение или други остри състояния. Откритоъгълната форма на глаукомата, на която се падат повечето случаи на болестта, години наред не напомня за себе си. Неслучайно тя се нарича мълчалива. Човекът може да се чувства нормално и да не подозира, че стои на фаталната линия. В 60 на сто от случаите глаукомата се открива вече в напреднал стадий. Затова и статистиката за тази болест не е много точна. Изходът е един - колкото може по-рано да се прегледате и да следвате препоръките на специалистите. След 30-годишна възраст го правете един път годишно. Така лекарите ще се ориентират дали развивате глаукома и какво лечение да препоръчат; ще определят какво вътреочно налягане е оптимално за вас. 3. От глаукома боледуват само старците Истината. Тази болест не щади нито юношите, нито децата, нито дори новородените. Обаче най-често се диагностицира при тези, които вече са навършили 40-45 години. 1,5-2 на сто от възрастните хора страдат от тази болест. Според стареенето тази цифра нараства, а самото протичане на болестта се утежнява от сърдечносъдови и ендокринни заболявания - на първо място от диабет. Често объркват глаукомата с катаракта, което е свързано с някои сходни елементи в характера на тези две болести - в основата и на двете лежат и възрастови нарушения на обменните процеси. При “узряла” катаракта се образуват вещества, които могат да блокират оттичането на вътреочната течност, а при глаукома се натрупват продукти от обмяната, което създава условия за помътняване на очната леща. Още по-страшен спътник на глаукомата е късогледството. В този случай тя протича сложно и се лекува трудно. 4. Заболяването връхлита хипертониците Истината. Кръвното и вътреочното налягане не са свързани по никакъв начин. В основата на глаукомата лежи нарушеното оттичане на вътреочната течност, която отмива и подхранва структурите, лишени от кръвоносни съдове. Такива са стъкловидното тяло, очната леща, роговичната обвивка и т.н. При това вътреочното налягане се повишава постепенно заради дистрофичните изменения в дренажната зона на очите. Но ако говорим за взаимовръзка между нивото на кръвното налягане и глаукомата, то тогава може да се твърди, че при хипертониците има по-голяма вероятност от нарушение в нормалното кръвоснабдяване на зрителния нерв и очната ретина. 5. Основното в лечението на глаукомата е да се понижи вътреочното налягане Истината. Дори когато лекарите успеят да постигнат устойчиво понижаване на вътреочното налягане (с помощта на специални капки и/или оперативна намеса), при 20 на сто от болните зрението продължава да се понижава. Затова лечението на глаукомата е компексен процес, включващ в себе си не само понижаване на вътреочното налягане. Това комплексно лечение означава и подобряване на кръвоснабдяването, и нормализация на обменните процеси в очните тъкани. 6. Заболяването води до рязка загуба на зрението Истината. При глаукома действително страдат влакната на зрителния нерв, но това не се случва мълниеносно, с изключение на острите пристъпи. По принцип спадането на полезрението при глаукома се открива чак тогава, когато 30-40 % от влакната на зрителния нерв са атрофирали. А болният дори и не подозира за това. Подобни изменения могат да се засекат само със специални апарати. Знаем до какво води това: постепенно полезрението може да се стесни до малка точица. По принцип това и всякакви други форми на загуба на зрението при глаукома са необратими. 7. Операцията е опасна, по-добре капки Истината. Най-често при глаукома без операция няма да се мине. Но лечението трябва да започне с капки, понижаващи вътреочното налягане. Ако са правилно подбрани и болният е под постоянно наблюдение на специалист, това може за известно време да отсрочи прогресирането на болестта. Но при по-напреднал стадий глаукомата не може дълго време да се поддържа с медикаментозна терапия. Освен това колебанията на вътреочното налягане, възникващи често от капките, сами по себе си са допълнителен рисков фактор за разпадане на зрителните функции. Класическите микрохирургични операции осигуряват понижаване и нормализиране на вътреочното налягане за много години напред. А новите технологии понижават риска от възникване на сраствания в мястото на операцията. 8. Операцията е безсмислена Ако зрението е изгубено, е безсмислено да се прави операция. Истината. Основната цел на хирургичното лечение на глаукомата е да се запази зрението на такова ниво, на каквото е било диагностицирано заболяването. Дори и когато става дума за остатъчни зрителни функции. От глаукома най-често страдат възрастните, самотните хора, за които загубата на зрение е истинска трагедия. И още нещо: младите пациенти трябва да бъдат насочвани за такива операции - от психологична гледна точка. Защото истинският лекар трябва да мисли не само за здравето, но и за качеството на живот на такива болни.