Ужасно е да се мъкнеш по болници и да се бориш с коварна болест
<em>За да се пребори с коварно заболяване, кърджалийката Атанаска Терзиева продава гоблените си. Сама ги снима и качва във Фейсбук. Това е решението й - те трябва да спасят живота й. Реакцията на майката на две деца разбуни духовете в Мрежата и много хора се включиха, кой с каквото може, да й помогнат.</em><br /> <br /> Атанаска Терзиева е на 43 години, семейна, майка на двама сина. Почти от година води тежка битка със страшната диагноза тумор на мозъка. До момента е претърпяла две операции в България, но получава отново рецидив въпреки проведените химио- и лъчетерапии. Надежда за живота й дава операция в турска клиника, но необходимата сума от 24 000 евро е непосилна за семейството и близките й. Атанаска е ресурсен учител, отдадена на мисията си да работи и помага на деца със специални образователни потребности и техните семейства. И чудото, на което се надяваше преди две седмици Насето, се случи.<br /> <br /> &ldquo;Приятели, искрено благодарим на всички, които откликнаха на нашия зов за помощ и подкрепиха Насето както финансово, така и морално. Операцията бе извършена успешно, резултатите са много добри. Насето се чувства отлично и е безкрайно щастлива. <br /> <br /> От нейно име също благодарим на всички мили хора, съхранили доброто в сърцата си. Вярвахме и се убедихме, че все още не сме забравили човешките ценности и добродетели и можем да сме добри и да си помагаме!&rdquo;, написаха преди дни близките на Атанаска в страничката й във Фейсбук.<br /> <strong><br /> - Насе, от колко години работиш като учител?</strong><br /> - Откакто съм завършила, работя само това - над 20 години стаж имам. В началото бях масов учител, преподавах биология и химия. После завърших специална педагогика и започнах работа в помощното училище, в ресурсния център. Работя с деца със специфични образователни потребности, които имат трудности в обучението. Индивидуално се работи с тези деца, помагаме им, иначе трудно се справят с материала. Ползата от нашата помощ е голяма. От една година съм по операции и болници и вече не работя, много ми липсват децата. Ужасно е да се мъкнеш по болници и да се бориш с коварна болест. <br /> <strong><br /> - Реши да продадеш гоблените си, за да събереш пари за поредната си операция...</strong><br /> - Да, това беше мое спонтанно решение. С години ги шиех, хоби ми е. За мен това е голямо удоволствие и спокойствие. Такава радост ми доставяха, бързах да ги довърша, за да им се любувам. Имам много, не съм мислела, че именно гоблените ще спасят живота ми...<br /> <br /> <strong>- Кога разбра, че имаш тумор в мозъка?</strong><br /> - През 2014 г., март месец, вкъщи получих гърч и съм припаднала. При прегледа лекарите ми поставиха тази диагноза. Преди това никога не ми е прилошавало, нито съм припадала, не ме е боляла глава. Една неделна вечер беше, както си седяхме вкъщи, без напрежение, нищо дори не вършех, получих гърча. И оттам тръгна борбата за живота ми. В София обиколих няколко болници, все тази диагноза. После една операция, втора...<br /> <br /> <strong>- В коя болница те оперираха? </strong><br /> - Приеха ме в &ldquo;Св. Иван Рилски&rdquo; в София, там направиха и двете операции.<br /> <br /> <u>Д-р Хаджиянев ме оперира и двата пъти</u><br /> <br /> Още при първата операция, през април, докторът каза, че е изчистил всичко, но четири месеца след това, през август, туморът отново беше там и вече по-голям. Много бързо се появи рецидив въпреки химио- и лъчетерапиите в столичната Онкология. После, около Коледа, ми направиха ядрено-магнитен ресонанс, отново рецидив. Звъннах им да ме приемат, но казаха от болницата, че по това време нищо не могат да направят за мен.<br /> <br /> Тогава реших, че ако искам да живея, трябва да търся спасение някъде в чужбина. Сама намерих информация в интернет за турската клиника, свързах се с тях и отидох на преглед.<br /> <br /> <strong>- Каква е прогнозата на лекарите там?</strong><br /> - Лекарят, който ме прегледа и направи изследванията, каза, че могат да го изрежат напълно. Силно се надявам най-накрая да го изтръгнат от мозъка ми, както и никога повече да не се появи. Операцията ще бъде отново отворена, като двете у нас, няма да е с кибернож. Дали ще последва химиотерапия, или нещо друго, не знам. И докторите нищо не казаха, докато не изследват какъв е и не разберат защо толкова бързо расте.<br /> <br /> <strong>- С д-р Хаджиянев разговаря ли, попита ли го дали наистина е изчистил тумора?</strong><br /> - Разбира се, че разговаряхме. Няколко хистологии правих допълнително, и след първата, и след втората операция, срещу заплащане. Според изследванията <br /> <br /> <u>туморът е доброкачествен </u><br /> <br /> но докторът каза, че няма обяснение защо така бързо рецидивира. Много съм объркана, надявам се на чудо в истанбулската клиника. По цял ден се питам дали наистина е изчистен, дали пък не остават някакви клетки, които да му дават шанс отново да расте, и то бързо.<br /> <br /> <strong>- Как се чувстваш в момента?</strong><br /> - Много съм притеснена! Не мога да се храня, изтощена съм. Страхувам се за живота си, не знам какво ме очаква. Добър живот съм имала, прекрасно семейство, пораснаха децата. Какво сгреших, кого обидих, та се стовари това чудовище, този тумор, в живота ми. Заради непосилната сума за още една операция реших да продам гоблените си, не мога да очаквам наготово парите от хората, някои от тях няма с какво да се хранят, а на мен помагат.<br /> <br /> <strong>- Много хора се включиха в кампанията...</strong><br /> - Благодарна съм на хилядите хора, които ми помагат. Много добрина има все още у нас, толкова добри хора има - сърцето ми се къса от мъка, че късат от залъка си, за да ми помогнат да живея.<br /> <br /> Господ ще им върне тази добрина, не може всичките им усилия да останат напразни. Трябва да се случат нещата... Като оздравея, специално ще ушия един гоблен за всички ви! Сега не знам какво ме очаква, как ще се развият нещата...<br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />