Д-р Тихомир Петков, очен хирург: СЛЕД ОПЕРАЦИЯ НА КАТАРАКТА НЕ ВДИГАЙТЕ ТЕЖКО, НЕ КЛЯКАЙТЕ И СЕ ПАЗЕТЕ ОТ ГРИП

На­ша ре­дов­на чи­та­тел­ка спо­де­ли в ре­дак­ция­та на вес­тник “До­ктор­” за съд­ба­та на па­циент, бо­лен от ка­та­рак­та, кой­то жи­вее в ма­лък бъл­гар­ски град. В об­лас­тния град хи­рур­зи-оф­та­лмо­ло­зи няма, а в ра­йон­ния ДКЦ няма до­ри оку­­лист-те­ра­певт. В сто­ли­ца­та не прие­мат па­циен­ти от про­вин­ция­та за ле­че­ние. За­що се по­лу­ча­ва та­ка?
По то­зи и по някои дру­ги въп­ро­си раз­го­варя­хме с д-р Ти­хо­мир Пет­ков, кой­то от 3 го­ди­ни ра­бо­ти в прес­тиж­на аме­ри­кан­ска оч­на кли­ни­ка.

- За­що в Бъл­га­рия е тол­ко­ва труд­но да се ле­ку­ва­ме от ка­та­рак­та чрез Здрав­на­та ка­са?
- Ка­та­рак­та се ле­ку­ва чрез те­ра­пев­тич­ни и хи­рур­гич­ни ме­то­ди. В пър­вия слу­чай по­тъмн­ява­не­то на ле­ща­та на око­то мо­же да се за­ба­ви чрез спе­циал­ни кап­ки, и то са­мо в на­ча­ло­то на за­бол­ява­не­то. От лип­са­та на по­доб­ре­ние в със­тоя­ние­то след упо­тре­ба­та на та­ки­ва кап­ки се оп­лак­ват дос­та па­циен­ти. Но до­ри и при спо­луч­ли­во ле­че­ние ни­как­ва те­ра­пия няма да по­мог­не за ра­ди­кал­но­то раз­ре­ше­ние на проб­ле­ма. Оба­че, ко­га­то го­во­рим за опе­ра­тив­но­то ле­че­ние в рам­ки­те на Здрав­на­та ка­са, мно­го под­ходящ е из­ра­зът

о­ч­и пъл­ни - ръ­це праз­ни

Ще се опи­та­м да об­ясня на как­во се дъл­жи то­ва. Де­фи­цит на бъл­гар­ски им­план­тан­ти в Бъл­га­рия няма. Нап­ро­тив, до­ри мо­гат да се на­мерят от най-доб­ри­те, кои­то се пред­ла­гат на све­тов­ния па­зар. То­ва са ме­ки ле­щи от по­ли­ме­ри. Раз­ре­зът на око­то при им­план­ти­ра­не­то им е мно­го ма­лък, око­ло 0.2 см. За­то­ва и ус­лож­не­ния­та се сре­щат мно­го рядко. Па­циен­тът след еди­н-два дни си тръг­ва от кли­ни­ка­та. При та­зи опе­ра­ци­я по­тъмн­яла­та ле­ща се на­чуп­ва с по­мощ­та на апа­ра­т и пар­чен­ца­та се из­вли­чат от око­то. Нак­рая се им­план­ти­ра на­ви­та­та на тръ­бич­ка из­кус­тве­на ле­ща, коя­то след то­ва са­ма се раз­тваря в око­то. Проб­ле­мът е в то­ва, че те­зи апа­ра­ти (фа­кое­мул­си­фи­ка­то­ри) са мно­го скъ­пи: стру­ват три ми­лио­на ле­ва.
- Но на­ли още е ефика­се­н ста­рият ме­тод за от­стран­ява­не на ле­ща­та на око­то, ма­кар и при не­го да има сле­до­пе­ра­цион­ни ус­лож­не­ния? За­що да не се ра­бо­ти по кли­нич­ни­те здрав­ни пъ­те­ки с то­зи ме­тод? Хо­ра­та и на то­ва ще са бла­го­дар­ни...
- За съ­жа­ле­ние не са­мо скъ­пи апа­ра­ти не дос­ти­гат, но и спе­циа­лис­ти. И за­то­ва са ви­нов­ни не са­мо чи­нов­ни­ци­те от Здрав­на­та ка­са, кои­то не са “за­пла­ну­ва­ли­” под­го­тов­ка­та на оф­тал­мо­ло­зи-хи­рур­зи. Де­фи­цит на та­ки­ва спе­циа­лис­ти има в цял свят. Проб­ле­мът е в то­ва, че ос­нов­на­та опе­ра­ци­я изи­сква от хи­рур­га не­ве­роя­тен та­лант за коор­ди­на­ция на дви­же­ния­та. След за­вър­шва­не на ме­ди­цин­ско­то си об­ра­зо­ва­ние оч­ният хи­рург учи още 3 го­ди­ни. Но през то­ва вре­ме се ми­на­ва през та­ко­ва си­то, кое­то го няма в ни­то ед­на дру­га об­ласт от ме­ди­ци­на­та. Мла­ди­те спе­циа­лис­ти се про­валят пред глав­ния враг на хи­рур­зи­те-оф­тал­мо­ло­зи: тре­мор (треп­ва­не на ръ­ка­та) по вре­ме на опе­ра­ци­я.

той Въз­ник­ва вследс­твие на си­лен стрес,

на кой­то е под­ло­жен чо­век, кой­то в про­дъл­же­ние на някол­ко ча­са из­вър­шва край­но пре­циз­ни дви­же­ния с ръ­це­те си. Тре­ни­ров­ка­та в то­зи слу­чай не е мно­го ефи­кас­на. Трябва да се при­те­жа­ват вро­де­ни ге­не­тич­ни осо­бе­нос­ти на мо­зъч­ни­те дви­га­тел­ни цен­тро­ве. А то­ва не се уда­ва на мно­го хо­ра. В раз­ви­ти­те стра­ни има мно­го мла­ди кан­ди­да­ти за та­зи про­фе­сия, за­що­то в САЩ нап­ри­мер, къ­де­то в мо­мен­та ра­ботя и аз,

зап­ла­та­та на та­къв спе­циа­лист е по-ви­со­ка от та­зи на пре­зи­ден­та

В Бъл­га­рия няма тол­ко­ва же­лае­щи да си из­губят две-три го­ди­ни за та­ко­ва обу­че­ние. За­то­ва и под­го­тов­ка­та на та­ки­ва кад­ри не е съв­сем за­до­во­ли­тел­на. А и те­зи, кои­то ус­пеят да при­до­бият спе­циал­нос­тта, за съ­жа­ле­ние не ос­та­ват в дър­жав­ни­те, а оти­ва­т в час­тни­те кли­ни­ки. То­ва спо­ред мен са при­чи­ни­те за със­тоя­ние­то на оф­тал­мо­ло­гия­та в мо­мен­та. Вие за как­во мис­ли­те, че съм оти­шъ­л да ра­бо­та в САЩ?
- На­ша чи­та­тел­ка се оп­лак­ва, че след им­план­та­ция­та из­пит­ва су­хо­та или съл­зе­не в очи­те и умо­ра. На как­во се дъл­жи то­ва?
- Бър­за­та умо­ра на очи­те не е ус­лож­не­ние след опе­ра­ция­та, а ес­тес­твен ре­зул­тат от са­ма­та хи­рур­гич­на на­ме­са. Ва­ша­та чи­та­тел­ка трябва да но­си очи­ла. Из­кус­тве­ни­те ле­щи има­т раз­лич­но из­крив­ява­не. При ед­ни­те от тях се виж­да по-доб­ре от­бли­зо, но за да­леч­но виж­да­не трябва да се из­пол­зват очи­ла или друг вид ле­щи. Ви­дът на ле­ща­та се из­би­ра от па­циен­та, с по­мощ­та на хи­рур­га. Няма та­ки­ва им­план­тан­ти, кои­то да са спо­соб­ни на ако­мо­да­ци­я. Мус­ку­ли­те на око­то не мо­гат да “и­з­правят” из­крив­ява­не­то на из­кус­тве­на­та ле­ща.
Су­хо­та­та на око­то или съл­зе­не­то са чес­то сре­ща­ни сле­до­пе­ра­тив­ни ус­лож­не­ния. Те въз­ник­ват в ре­зул­тат на хи­рур­гич­на­та на­ме­са, при коя­то се за­дъл­бо­ча­ва т. нар. бо­лес­т на су­хо­то око­, коя­то е би­ла в за­ро­диш, но поч­ти не е без­по­кои­ла па­циен­та до то­зи мо­мент. Съл­зе­не­то е следс­твие от съ­що­то за­бол­ява­не. При всяко миг­ва­не на око­то се от­деля теч­ност от жле­за­та, коя­то се на­ми­ра във веж­ди­те. Ко­га­то очи­те пре­съх­ват, от вре­ме на вре­ме се включ­ват дос­та мощ­ни ов­лаж­ни­те­ли: гол­яма­та слъз­на жле­за, коя­то се на­ми­ра в ъгъ­лче­та­та на очи­те и мо­жем да пла­чем бла­го­да­ре­ние на нея. За да пре­мах­не су­хо­та­та и съл­зе­не­то на очи­те, ва­ша­та чи­та­тел­ка мо­же да ипо­лзва спе­циал­ни кап­ки за та­зи цел -

из­кус­тве­ни съл­зи

Меж­ду дру­го­то, трябва да от­бе­ле­жа, че на нея є е про­върв­яло и не е по­лу­чи­ла дру­ги ус­лож­не­ния, кои­то се сре­щат чес­то след опе­ра­ции­те на ка­та­рак­та.
- Как­во ис­ка­те да ка­же­те?
- То­ва са раз­лич­ни­те въз­па­ле­ния на тъ­ка­ни­те на око­то. За про­фи­лак­ти­ка­та им след опе­ра­ция­та па­циен­тът трябва да кап­ва в очи­те си лев­ко­ми­цин и дек­са­ме­та­зон в про­дъл­же­ние на еди­н ме­сец. А те­зи ле­карс­тва са скъ­пи. Кап­ва­не­то в очи­те на раз­тво­рен мед няма да по­мог­не на та­зи чи­та­тел­ка.
- Как­ви са пра­ви­ла­та за здра­вос­ло­вен жи­вот за па­циен­ти­те, кои­то са пре­търп­ели опе­ра­ци­я на ка­та­рак­та?
- След ек­страк­ция­та на ка­та­рак­та не е раз­ре­ше­но на па­циен­та да се на­веж­да и прикл­яка три сед­ми­ци, а да вди­га теж­ко - по­ло­вин ме­сец след опе­ра­ция­та. След та­ка­ва про­це­ду­ра с фа­кое­мул­си­фи­ка­тор те­зи сро­ко­ве мо­же да се сък­ратят че­ти­ри пъ­ти. Ка­те­го­рич­но се заб­ран­ява в про­дъл­же­ние на еди­н ме­сец къ­па­не­то и упо­тре­ба­та на спир­тни на­пит­ки. Па­циен­тът трябва да вни­ма­ва най-мно­го да не се раз­бо­лее от грип, кой­то про­во­ки­ра сле­до­пе­ра­цион­ни ус­лож­не­ния.

Ед­но ин­тер­вю на Ди­ми­тър КОС­ТА­ДИ­НОВ

Полезно за всички

КАК ДА ЗАПАЗИМ ОЧИТЕ СИ ЗДРАВИ

Ка­же­те ни как тряб­ва да се гри­жим за очи­те си, за да ня­ма­ме проб­ле­ми с нап­ред­ва­не­то на въз­раст­та. Има про­фи­лак­ти­ка за всич­ки дру­ги за­бо­ля­ва­ния, а ни­къ­де не се ко­мен­ти­ра как тряб­ва от ра­но да па­зим очи­те си та­ка, че да има­ме без­п­роб­лем­но зре­ние до дъл­бо­ка ста­рост?

Не­да Дан­ко­ва Пет­ро­ва, гр. Сан­дан­с­ки

При­ро­да­та е съз­да­ла ме­ха­низ­ма за за­щи­та на зри­тел­ния ор­ган от окис­ли­тел­ния стрес, во­де­ща ро­ля при кой­то имат мик­ро­нут­ри­ен­ти­те.
То­ва са спе­ци­ал­ни ве­щес­т­ва, ко­и­то имат ан­ти­ок­си­дан­т­ни свой­с­т­ва и ко­и­то ор­га­низ­мът по­лу­ча­ва чрез при­е­ма­не­то на ня­кои пло­до­ве и зе­лен­чу­ци: то­ва са ви­та­ми­ни­те С и Е, мик­ро­е­ле­мен­ти­те цинк и се­лен, ка­ро­ти­но­и­ди­те лу­те­ин и зе­ак­сан­тин. Мик­ро­нут­ри­ен­ти­те имат мно­го важ­но ка­чес­т­во - те мо­гат да не­ут­ра­ли­зи­рат сво­бод­ни­те ра­ди­ка­ли. За­то­ва с въз­раст­та, ко­га­то за­щит­ни­те си­ли на ор­га­низ­ма за­поч­нат да от­с­лаб­ват, тряб­ва да се взе­мат пре­па­ра­ти за про­фи­лак­ти­ка и ле­че­ние на де­ге­не­ра­ци­я­та на ма­ку­ла­та.

ВНИ­МА­НИЕ!
Ди­е­то­ло­зи­те пре­по­ръч­ват на хо­ра, ко­и­то са над 45 го­ди­ни, все­ки ден да кон­су­ми­рат най-мал­ко пет пъ­ти гру­ба, не­об­ра­бо­те­на хра­на и про­дук­ти с нис­ко съ­дър­жа­ние на маз­ни­ни. И ако пре­ди де­се­ти­на го­ди­ни те­зи пре­по­ръ­ки се пра­ве­ха за пре­дот­в­ра­тя­ва­не­то на ави­та­ми­нозата, то днес те се да­ват ка­то доб­ро сред­с­т­во за под­дър­жа­не на фи­зи­чес­ка­та ак­тив­ност и за на­ма­ля­ва­не на рис­ка от въз­ник­ва­не­то на най-раз­лич­ни за­бо­ля­ва­ния, вклю­чи­тел­но и от де­ге­не­ра­ция на ма­ку­ла­та.

Ре­зул­та­ти­те от дъл­го­го­диш­ни­те из­с­лед­ва­ния на най-из­вес­т­ни­те в све­та спе­ци­а­лис­ти по оч­ни­те за­бо­ля­ва­ния по­каз­ват, че днев­на­та пор­ция на при­е­ма от не­об­хо­ди­ми­те за ор­га­низ­ма мик­ро­е­ле­мен­ти е зна­чи­тел­но на­ма­ле­на. Със­та­вът на хра­на­та тряб­ва да е раз­ли­чен за раз­лич­ни­те по въз­раст гру­пи, по со­ци­а­лен със­тав, по на­ви­ци, по мес­то­жи­тел­с­т­во­ и да­же по вре­ме­то.
Ве­ге­та­ри­ан­ци­те най-чес­то стра­дат от де­фи­цит на цинк, за­що­то то­зи еле­мент се съ­дър­жа в по-го­ле­ми ко­ли­чес­т­ва най-ве­че в ме­со­то. А то­ва е пред­пос­тав­ка за ед­но бъ­де­що за­бо­ля­ва­не на очи­те. Ана­ло­гич­на си­ту­а­ция се наб­лю­да­ва и със съ­дър­жа­ни­е­то на же­ля­зо в ор­га­низ­ма.

- Бе­та-ка­ро­ти­нът се съ­дър­жа най-мно­го в прас­ко­ви­те, мор­ко­ви­те, кай­си­и­те, спа­на­ка, бо­ба, до­ма­ти­те и до­ма­те­ни­те про­дук­ти.
- Ал­фа-ка­ро­ти­нът се съ­дър­жа: в мор­ко­ви­те, пор­то­ка­ли­те и тик­ва­та.
- Ли­ко­пе­нът - до­ма­ти и про­дук­ти­те, ко­и­то се про­из­веж­дат от тях (сок, сос, пи­ца, кет­чуп). При то­ва съ­дър­жа­ни­е­то на ли­ко­пе­на се уве­ли­ча­ва с про­дъл­жи­тел­ност­та на об­ра­бот­ването.
- Лу­те­ин - спа­нак, бро­ко­ли, зе­ле­на са­ла­та, маг­да­ноз, боб и грах.
- Крип­ток­сан­тин - пор­то­ка­ли и про­дук­ти­те от тях.

Най-мно­го по­лез­ни ве­щес­т­ва за очи­те съ­дър­жа чер­на­та бо­ро­вин­ка. За­то­ва тя е със­тав­ка за ед­на част от ле­кар­с­т­ве­ни­те пре­па­ра­ти, ко­и­то се про­из­веж­дат за оф­тал­мо­ло­ги­я­та.
Уве­ли­че­ният при­е­м на те­зи про­дук­ти е най-доб­ра­та про­фи­лак­ти­ка про­тив по­я­ва­та на де­ге­не­ра­ция на жъл­то­то пет­но, ка­та­рак­та­та и гла­у­ко­ма­та в око­то.