Бившият регионален министър Лиляна Палова поднесе съболезнования на близките на жената от тунел „Ечемишка”: „За мое най-голямо съжаление, вчерашният ден бе белязан от един трагичен инцидент, при който загина жена в тунел „Ечемишка“. Поднасям искрените си съболезнования на семейството и близките на загиналата Елена Горанова”.
Във фейсбук Павлова обясни, че многократно е обявявала, че са необходими милиарди за инфраструктура.

„Този нещастен случай обаче отново поставя темата за инвестициите в пътната ни инфраструктура. Много пъти съм казвала, че тя е в тежко състояние, а за да бъдат ремонтирани направените преди 30-40-50 години основни пътища и съоръжения, са необходими няколко милиарда лева. Такъв ресурс е невъзможно да бъде отделен в рамките на година, две или три. Много пъти през изминалите години заедно с ремонта или рехабилитацията на пътни отсечки, тунели и виадукти коректно сме предоставяли информация кога са построени и кога е бил последният им ремонт. За съжаление, годините на експлоатация без ремонт обикновено са били двуцифрено число – 20-30-40 г.”, написа тя.

Ето целия пост на Павлова във Фейсбук:

„Именно заради незадоволителното състояние на съоръженията още първият кабинет Борисов отдели средства за ремонт на най-належащите обекти. Тази политика беше изведена до приоритет и в работата на кабинета Борисов 2.

Фактите са следните:
- 28 са тунелите по републиканската пътна мрежа;
- С Постановление № 40 от 2016 г. бяха осигурени целево 5 млн.лв. за Аспаруховия мост за реализиране на Етап І – Основен ремонт и реконструкция на мост 1, мост 2, мост 3 и мост 4;
- С Постановление №85 на МС през 2016 г. бяха осигурени над 16,3 млн. лв. за ремонта на тунелите „Витиня“ и „Ечемишка“ на АМ „Хемус“, които не бяха основно ремонтирани от въвеждането им в експлоатация.
Тунел „Витиня“ е най-дългият тунел у нас - 1195 м, и е в експлоатация от 1984 г. Последният му ремонт е преди 27 г., когато е извършено единствено осушаване на облицовката в съоръжението.
Тунел „Ечемишка“ е с дължина 820 м. В експлоатация е от 1985 г. и от тогава досега не са правени ремонти на тунелни тръби.
- На 27 юни 2016 г. стартираха ремонтните дейности в тръбата посока Варна на тунел „Витиня“, а на 1 септември 2016 г. на тръбата за Варна и на „Ечемишка“. Ремонтите на съоръженията включват възстановяване и усилване на тунелната облицовка, нова хидроизолация, обновяване на пътната настилка, на електрическата и вентилационната инсталация и т. н. Ремонтите и по двете съоръжения трябва да приключат през пролетта на тази година. След оглед на обектите от експерти е препоръчано и взето решение за стартиране на ремонтите дейности на тръбите, които са в по-тежко експлоатационно състояние. В случая и двете десни тръби.Веднага след приключване на ремонта на десните тръби беше планирано да започне ремонтът и на левите. Едновременното затваряне на двата тунела би означавало пълно спиране на движението по АМ „Хемус“ поне за година.

- Назад в годините е правен опит за възлагане на ремонт на тунел „Ечемишка“. През 2006 г. е сключен договор с гражданско дружество, на което през 2007 г. е платен и аванс от 2 млн. лв., който и досега не е върнат. Строителство така и не е започнато. През 2011 г. е сезирана и прокуратурата, а през 2016 г. на първа инстанция съдът се произнася в полза на АПИ. В момента делото се гледа на втора инстанция. Въпреки неприключилото дело с ПМС № 85 правителството отпуска средства за ремонт на тунела.

Със средства от бюджета на АПИ през 2016 г. чрез програмата за текущ ремонт и поддържане бяха почистени и обновени:
- едната тръба на „Витиня“ в посока София;
- двете тръби на тунел „Топли дол“ ;
- двете тръби на тунел „Правешки ханове“ на АМ „Хемус“,
- двете тръби на тунел „Траянови врата“ на АМ „Тракия“;
- тунел „Железница“ на Е-79;
- ремонтирано е осветлението в тръбата за София на „Витиня“;
- ремонтирано е осветлението на „Топли дол“ на АМ „Хемус“;
- ремонтирано е осветлението на „Траянови врата“ на АМ „Тракия“;
- ремонтирано е осветлението на тунел „Железница“ на Е-79;
- съоръжението при 388-ми километър на Е-79 в Кресненското дефиле, непосредствено преди Кресна.

Вложените средства от бюджета на АПИ са над 648 хил. лв.
По програма „Транзитни пътища V“ през 2016 г. завърши ремонтът на трите тунела на път II-86 Асеновград - Смолян, които са преди с. Бачково и след Бачковския манастир. И трите съоръжения са с нова асфалтова настилка, хидроизолация, облицовка, тротоарни блокове, LED осветление и др.

Пак по „Транзитни пътища V“ бяха ремонтирани и 5 тунела на път II-16 Мездра – Своге – Нови Искър. Техният ремонт завърши през 2015 г. като част от лот 17. Съоръженията са между селата Елисейна и Лютиброд.

В края на 2016 г. беше доизграден тунелът в квартал „Устово“, част от главната пътна комуникация на Смолян. Съоръжението е с дължина 421 м и е с LED осветление.

Изнесената информация се отнася за периода 2015-2016 г. въпреки това вложеният ресурс е нищожен на фона на необходимостта от подобряване на инфраструктурата.

През 2015 г. с постановление на Министерския съвет бяха отпуснати 100 млн. лв. за преасфалтиране на стари участъци на АМ „Тракия“ и АМ „Хемус“, както и за ремонт на почти всички виадукти по АМ „Тракия“. И там както всички други пътни съоръжения не бяха ремонтирани от въвеждането им в експлоатация преди почти 30 г. Медиите сигурно пазят ужасяващите кадри, снимани под мостовете и виадуктите.

За да се решат проблемите годишно са необходими минимум 600 млн. лв. само за поддръжка на пътищата. За ремонт на тунелите, мостовете и виадуктите трябват поне още 100 млн. лв годишно. Бюджетът на АПИ е едва 300 млн. лв. и то след увеличаване на цената на винетките, която е единственият източник на средства за финансиране на пътищата. Докато този дисбаланс не намери решение, инвестициите в поддържането няма да достигат. Защото Европа ни даде пари да построим магистрали, но Европа не ни дава пари да ги поддържаме. А след няколко години към горната сметка с недостига ще бъде добавена и тази новата.

Прокуратурата и съдът ще се произнесат за обстоятелствата около трагичния инцидент в тунел „Ечемишка“. Но според мен, което и да е следващо правителство трябва да се придържа към приетата от Министерски съвет на 16 септември 2015 г. Стратегия за развитие на пътната инфраструктура в Република България 2016-2022 г. и средносрочната оперативна програма за изпълнение на стратегията. Още тогава посочихме, че финансовият недостиг за пътищата е в размер на 6.92 милиарда лева.

Дебатът как да се осигури този ресурс вече започна, а решението трябва да се търси на национално ниво.

Още веднъж поднасям съболезнования на семейството и близките на загиналата Елена Горанова!”