Ръцете ми трепереха, докато им разчиствах лицата, после раменете, ръцете и краката. Това разказва Спас Пандурски, един от тримата спасители, участвали последни в изравянето на телата на Иван Лазаров и Николай Михайлов.
&bdquo;Страшна трагедия, приятел бях и с двамата. Над тях извадихме тонове кал и глина&hellip; Не ми се говори повече&ldquo;, споделя мъжът през сълзи пред &bdquo;Телеграф&ldquo;. Другите колеги и приятели на загиналите нямат сили да говорят. <br /> <br /> Вчера около 9 часа угасна и последната надежда, че двамата миньори могат да бъдат намерени живи. Телата им бяха открити под тонове кална маса, а по-късно стана ясно, че най-вероятно мъжете са загинали веднага след срутването в мината.<br /> <br /> Три дни преди трагедията в рудника на 16 юли 42-годишният Николай Михайлов дарил чешма на своето родно село Брестово за празника Илинден. Той е кръгъл сирак, има единствена сестра &ndash; Маргарита, която работи като медицинска сестра в Спешния център в Благоевград. <br /> <br /> Другият загинал &ndash; 35-годишният Иван е ерген.&ldquo;Беше веселяк, един от главните организатори на кукерските карнавали в Симитли&ldquo;, разказват съселяните му. Вчера двамата мъже бяха погребани в родното си село Крупник.<br /> <br />