Бюджетът за тази година - когато харчиш повече, създаваш ли растеж?

"Има такава теория, тя е на Джон Мейнард Кейнс от 1934 г. Идеята - по време на криза държавата да харчи, колкото може повече. Генералният въпрос е за какво се харчи и, разбира се, как се овладяват страничните ефекти на това харчене. 

От гледна точка на инфлацията, винаги се намираме в една ситуация на догонване на доходите. Не е най-добрият начин са стимулиране на растеж", каза пред България Он Ер финансистът доц. Емил Хърсев.

Според него има далеч по-ясни методи за това.

"Страничните ефекти от този растеж са отрицателни и тежки - задлъжняване, необходимостта в бъдеще да се изплаща по-голям дълг, отколкото имаме в момента. Дълговата спирала представлява натрупване на дълг, който започва да нараства с лихвите. Те са отрицателни, а в момент от дълг се печели. И ако има натрупана спирала от лихвите, то тя е отрицателна", допълни доц. Хърсев.

По думите му е възможно да имаме 4-5% икономически ръст.

"Всички международни врачки винаги са подценявали растежа на България, с което ни нанасят лоша услуга, защото когато създадеш очакване, че в една страна растежът ще е по-висок - това е допълнителен стимул в тази страна да се инвестира.

А подценяването е политика на международните финансови институции, това е психологически проблем. Западът има отношение към Източна Европа", категоричен е финансистът.

Доц. Емил Хърсев се притеснява от растежа на цените на тежките горива.

"Всички казват, че основната причина за ръста на електроенергия е опасността от война - опасението, че няма да може да се пренася газ от Украйна и да се захранва Западна Европа. Но в икономиката може да прогнозираме това, което самата тя поражда като процеси. Не можем да прогнозираме епидемии, войни", настоя той.

И бе категоричен, че цените от потребителската кошница реагират по-бавно.

"Ние ще видим намаляване на цените на стоките, които поскъпват, благодарение на поскъпнала цена на енергията, но това няма да стане веднага. Предложението за намаляване на ДДС-то е невероятно груба грешка. Така цените не намаляват.

Пазарът определя цените, а не държавата. Не е нормално да търсиш да подкрепяш производител чрез цени на неговата продукция. По-добре подкрепи онзи, който купува стоката", добави доц. Емил Хърсев.