Две скорошни прогнози дават насоки относно развитието на българската икономика до края на 2021 г. Те са на Българската народна банка и на Международния валутен фонд, пише в свой анализ за "Труд" финансистът Димитър Чобанов.

Новината и от двете е, че се очаква икономическата криза да приключи. Според МВФ целият спад, който се реализира през 2020 г. (от 4,2%), ще бъде наваксан през настоящата година. Сценарият на БНБ е по-консервативен и предвижда реален растеж от 3,8%, което означава, че възстановяването ще се случи през 2022 г.

БНБ очаква положителен принос на външния сектор, като нарастването на износа (6,2%) ще превишава това на вноса (5%), и относително бавен растеж на частното потребление (2%), което за разлика от повечето европейски икономики не се сви през кризисната 2020 г. Растежът на инвестициите, измерени чрез бруто образуването на основен капитал (4,5%), ще е малко по-висок от средния за икономиката.

Публични финанси

МВФ очаква бюджетният дефицит да е 3,9% от БВП. БНБ не публикува прогноза за бюджетното салдо и държавния дълг. По този начин всъщност липсва текуща оценка на състоянието на публичните финанси освен официалната от страна на министерството. Фискалният съвет не извършва такива прегледи, които да посочат потенциални рискове пред фискалната стабилност.

Тяхната прогноза е налична в коментара им относно Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, която обаче е изготвена в края на 2020 г. преди приемането на държавния бюджет, тоест използваните данни не са актуални.

В нея се посочва, че е възможно приходната част от бюджета да е надценена. Освен това се обръща внимание на бързия растеж на текущите разходи през 2020 г. и 2021 г.

Според Фискалния съвет основната причина за това е кризата с коронавируса, но растежът на разходите се дължи и на увеличаването на заплатите на педагогическия персонал, на държавната администрация и на пенсиите, които “не са пряко свързани с пандемията или икономическите последствия от нея”.

В резултат от повишаването на разходите от Фискалния съвет очакват относителният им дял в брутния вътрешен продукт през 2021 г. да достигне 42,2%. Това би представлявало нарушение на разпоредбите на Закона за публичните финанси, според които общите разходи, включително вноската в бюджета на Европейския съюз, не би трябвало да надвишават 40% от БВП.

Въпреки изричната си подкрепа за експанзивната разходна политика съветът отбелязва, че тя трябва да бъде в рамките на посоченото ограничение. Освен това тя трябва да бъде за сметка на увеличаване на капиталовите разходи, а не на текущите.

да се съди от частта от прогнозата им относно темпа на реален растеж на правителственото потребление, който според тях ще достигне 6,3%. Това предполага по-висок номинален растеж на общите бюджетни разходи поради очакванията за положителен темп на инфлация. Не може да се предположи обаче какво показва моделът на БНБ нито за приходите, нито за бюджетното салдо.

Модул в него, който се отнася до държавния бюджет, със сигурност е налице, но за БНБ тази информация крие риск да влязат в конфликт с правителството при различаващи се и вероятно по-неблагоприятни резултати. БНБ отчита, че мерките от страна на фискалната политика ще имат стимулиращо въздействие върху българската икономика.

От друга страна неизвестността относно продължителността, обхвата и ефективността на действащите мерки и възможностите за въвеждане на нови засилват несигурността, според БНБ.

От друга страна МФ все още не е обявило ревизираната версия на Средносрочната бюджетна рамка, която вече трябваше да е факт.

Инфлация



БНБ прогнозира в края на 2021 г. темпът на инфлация да се ускори до 3%. Цените на суровините и енергийните ресурси трайно се покачват. На 21 април 2020 г. цената на суровия петрол е 13,62 долара за барел, докато година по-късно тя е вече 61,93 долара за барел. Това означава, че пазарната котировка се е повишила с над 4,5 пъти за една година, като тенденцията е трайно повишаването на цената. Аналогична е ситуацията при един от най-важните метали, които са необходими в почти всяка индустрия - медта.

Цената на 21 април 2020 г. е 2,24 долара на унция, докато година по-късно е вече 4,28 долара, т. е. нарастването е почти два пъти. Отново в продължение на тази година има ясно изразена тенденция цената да се покачва.

Цената на бушел зърно на 20 април 2020 г. е била 5,27 долара, докато година по-късно е 6,6 долара. На този пазар се наблюдават циклични колебания в рамките на годината, но тенденцията като цяло е възходяща. Цената на дървения материал на 22 април 2020 г. е била 317,5 долара, докато година по-късно е 1278.70 долара.

Това означава над четирикратно увеличение, което пряко се отразява върху разходите за строителство.

Посочените цени са на международните пазари. В България Комисията за енергийно и водно регулиране взе решение да повиши цената на природния газ от обществения доставчик за крайните снабдители и за производителите на топлоенергия с приблизително 16% от началото на април.

От КЕВР твърдят, че в резултат от това няма да се повишат цените на топлоенергията. Дори това да не се случи през предстоящия летен сезон, защото потреблението е свито, то най-късно през есента такъв ефект ще е налице.

Повишените разходи за труд заради политиката на доходите на правителството в оставка и посочените фактори увеличават производствените разходи в България.

Свиването на маржовете в по-дългосрочен период ще означава и намаляване на съвкупното предлагане. Целта на фирмите ще бъде да компенсират този, спад като това ще ги стимулира да се опитат да вдигнат крайните цени. В резултат от това може да се очаква темпът на инфлация да се ускори.

Други фактори, които ще допринасят за по-бързия растеж на цените, са свързани с възстановяването на икономическата активност и по-оптимистичните очаквания за развитието през следващите месеци.

Изменението на цените на международните пазари всъщност е резултат както от стимулиращите мерки от страна на фискалната политика в еврозоната и Съединените щати, така и поради силно експанзивната парична политика.

Всъщност от една страна отслабената инвестиционна активност в добивните индустрии заради ниските цени през периода на кризата, а от друга - поради повишеното търсене в резултат от частичното възстановяване, е налице сериозен скок в цените спрямо миналогодишните равнища.

Въпросът е кога този процес ще намери отражение в очакванията за инфлацията и ще започне да въздейства на ситуацията на финансовите пазари. По-високата очаквана инфлация означава изискване за по-висока номинална норма на възвръщаемост.

Така възниква натиск лихвените проценти да се повишават. Ако централните банки оставят пазарите да се приспособят към това изискване. цените на дълговите инструменти и особено на по-дългосрочните облигации ще започнат да се повишават, а по този начин ще се вдигат и разходите за обслужване на натрупаните дългове.

В условията на несигурно възстановяване това може да повлияе негативно върху икономическата активност.

Централните банки са наясно с тези последствия и едва ли ще позволят лихвените проценти значително да се отклонят от настоящите си равнища.

Първоначално това може да се случи чрез допълнително увеличаване на ликвидността на пазарите. Само че това може още повече да подсили инфлационните очаквания.

В резултат паричната експанзия след това вече ще води до по-голяма предпазливост от страна на пазарите. Реакцията вече няма да се изчерпва с цените на горивата и суровините, но ще се отрази и върху цената на труда. Работниците ще искат да се предпазят като гарантират поне запазването на покупателната си способност на доходите си.

Инфлацията в резултат от повишаването на производствените разходи може да получи широко разпространение в еврозоната и Съединените щати.

Инфлацията на международните пазари обаче, при наличието на валутен борд в България и позитивни очаквания за икономическото развитие в страната, определя такова развитие и тук, а процесът на конвергенция на цените обикновено способства за положителен инфлационен диференциал спрямо еврозоната.

Поради това, както показва историческият опит до сега, критерият за инфлацията вероятно ще представлява едно от най-големите препятствия пред българската икономика.

Оптимистичните прогнози за българската икономика на различните институции през 2021 г. дават основание да се очаква, че възстановяването на БВП в реално изражение няма да изисква продължителен период от време.

Ситуацията на пазара на труда обаче може да бъде по-различна. Докато според нормата на безработица има основания за оптимизъм, то според коефициента на заетост възстановяването няма да е бързо. От друга страна БНБ прогнозира значително ускоряване на инфлацията в края на годината. Според тях това би било краткосрочно въздействие, което би се успокоило в края на 2022 г.

Всъщност този въпрос е важен и от гледна точка на обявената целева дата за приемането на България в еврозоната в началото на 2024 г. В такъв случай оценката дали се изпълняват критериите за номинална конвергенция ще трябва да се извърши в средата на 2023 г., когато според очакванията на БНБ темпът на инфлация отново ще е започнал да се ускорява.

Ако растежът на икономиката през този период продължава, е твърде възможно инфлацията да бъде по-висока, което да не позволи изпълнението на критерия.

В рамките на толкова кратък срок обаче от гледна точка на реалната конвергенция (тоест според покупателната способност на средния доход) България не може да се подготви в достатъчна степен, така че дори да няма пречки според критериите за номинална конвергенция, с влизането не трябва да се бърза.

Налице са примери за недостатъчно подготвени икономики, за които участието в еврозоната създава погрешни стимули и дългосрочно забавя развитието им.