Вече е ясно, че днешната ескалация на Новата студена война е била планирана преди повече от година, със сериозна стратегия, свързана с плана на Америка да блокира Северен поток 2 като част от целта й да блокира Западна Европа („НАТО“) от търсене на просперитет чрез взаимна търговия и инвестиции с Китай и Русия.

Това пише американският икономист Майкъл Хъдсън.

Вижте останала част от анализа му:

Както президентът Байдън и докладите за националната сигурност на САЩ обявиха, Китай се разглежда като основен враг. Въпреки полезната роля на Китай да даде възможност на корпоративна Америка да намали заплатите на труда чрез деиндустриализация на американската икономика в полза на китайската индустриализация, растежът на Китай беше признат като върховния терор: просперитет чрез социализъм.

Социалистическата индустриализация винаги е била възприемана като големия враг на рентиерската икономика, която завладя повечето нации през века след края на Първата световна война и особено от 80-те години на миналия век. Резултатът днес е сблъсък на икономически системи – социалистическа индустриализация срещу неолиберален финансов капитализъм.

Това прави Новата студена война срещу Китай имплицитно начален акт на това, което заплашва да бъде продължителна Трета световна война. Стратегията на САЩ е да откъснат най-вероятните икономически съюзници на Китай, особено Русия, Централна Азия, Южна Азия и Източна Азия. Въпросът беше откъде да започне разделянето и изолацията.

На Русия се гледаше като на най-голямата възможност за започване на изолация както от Китай, така и от еврозоната на НАТО. Поредица от все по-тежки – и според надеждите [на САЩ] фатални – санкции срещу Русия бяха съставени, за да блокират НАТО да не търгува с нея. Всичко, което беше необходимо, за да възпламени геополитическото земетресение, беше casus belli.

Това беше уредено достатъчно лесно. Ескалиращата Нова студена война можеше да бъде започната в Близкия изток - заради съпротивата срещу заграбването на иракските петролни находища от Америка, или срещу Иран и страните, които му помагат да оцелее икономически, или в Източна Африка.

За всички тези области са изготвени планове за преврати, цветни революции и смяна на режима, а африканската армия на Америка се изгражда особено бързо през последните година-две. Но Украйна беше подложена на подкрепяна от САЩ гражданска война в продължение на осем години, след преврата на Майдана през 2014 г., и предложи шанс за най-голямата първа победа в тази конфронтация срещу Китай, Русия и техните съюзници.

Така че рускоговорящите региони Донецк и Луганск бяха обстрелвани с нарастваща интензивност и когато Русия все още се въздържаше от отговор, според съобщенията бяха изготвени планове за голяма разправа, която да започне в края на февруари – като се започне с един западноукраински блицкриг, организиран от съветници на САЩ и въоръжени от НАТО.

Превантивната отбрана на Русия на двете източни украински провинции и последвалото й военно унищожаване на украинската армия, флот и военновъздушни сили през последните два месеца бяха използвани като извинение за започване на налагането на разработената от САЩ програма за санкции, която виждаме да се разгръща днес.

Западна Европа покорно се е придвижила в съзвучие. Вместо да купува руски газ, петрол и зърнени храни, тя ще ги купува от Съединените щати, заедно с рязко увеличения внос на оръжие.

Потенциалното падане на еврото/долара

Ето защо е уместно да се разгледа как това може да се отрази на платежния баланс на Западна Европа и следователно на обменния курс на еврото спрямо долара.

Европейската търговия и инвестиции преди войната за налагане на санкции обещаваха нарастващ взаимен просперитет между Германия, Франция и други страни от НАТО спрямо Русия и Китай. Русия осигуряваше изобилна енергия на конкурентна цена и тази енергия трябваше да направи квантов скок със Северен поток 2.

Европа трябваше да спечели чуждестранна валута, за да плати за тази нарастваща търговия с внос чрез комбинация от износ на повече промишлени производства за Русия и капитали инвестиции в развитието на руската икономика, напр. от немски автомобилни компании и финансови инвестиции.

Тази двустранна търговия и инвестиции сега са спрени – и ще останат спрени още много, много години, като се има предвид конфискацията от страна на НАТО на руските чуждестранни резерви, съхранявани в евро и британски стерлинги, и европейската русофобия, която се разпръсква от американските пропагандни медии.

Вместо това, страните от НАТО ще закупят американски втечнен газ – но те ще трябва да похарчат милиарди долари за изграждане на достатъчен пристанищен капацитет, което може да отнеме време може би до 2024 г. (Успех дотогава.)

Енергийният недостиг ще повиши рязко световната цена на газа в света. Страните от НАТО също ще засилят покупките си на оръжия от военно-промишления комплекс на САЩ.

Почти паническото купуване също ще повиши цената на оръжието. И цените на храните също ще се повишат в резултат на отчаяния недостиг на зърно в резултат на спирането на вноса от Русия и Украйна, от една страна, и недостига на амонячен тор, произведен от газ.

И трите от тези търговски динамики ще укрепят долара спрямо еврото. Въпросът е как Европа ще балансира международните си плащания със Съединените щати?

Какво може да и изнася Европа, което американската икономика ще приеме в същия момент, когато собствените й протекционистки интереси придобиват влияние влияние, и когато световната свободна търговия умира бързо?
Отговорът е, не много. И така, какво ще направи Европа?

Мога да направя скромно предложение. Сега, когато Европа почти е престанала да бъде политически независима държава, тя започва да прилича повече на Панама и Либерия – офшорни банкови центрове „флагове за удобство“, които не са истински „държави“, защото не издават собствена валута, а вместо това използват американския долар.

Тъй като еврозоната е създадена с монетарни белезници, ограничаващи способността й да създава пари за харчене в икономиката над границата от 3 процента от БВП, защо просто не хвърлите финансовата кърпа и не приемете щатския долар, като Еквадор, Сомалия и островите Туркс и Кайкос?

Това би осигурило на чуждестранните инвеститори сигурност срещу обезценяване на валутата при нарастващата им търговия с Европа и нейното експортно финансиране.

За Европа алтернативата е , че доларовата цена на външния й дълг, поет за финансиране на увеличаващия се търговски дефицит със Съединените щати за петрол, оръжие и храни, ще експлодира.

Цената в евро ще бъде още по-висока, тъй като валутата пада спрямо долара. Лихвените проценти ще се повишат, забавяйки инвестициите и ще направи Европа още по-зависима от вноса. Еврозоната ще се превърне в икономическа мъртва зона.
За Съединените щати това е хегемония на долара на стероиди – поне спрямо Европа. Континентът ще се превърне в малко по-голяма версия на Пуерто Рико.

Доларът срещу валутите на Глобалния Юг

Пълноценната версия на Новата студена война, предизвикана от „войната в Украйна“, рискува да се превърне в начален залп на Третата световна война и вероятно ще продължи поне десетилетие, може би две, тъй като САЩ разширяват борбата между неолиберализма и социализма, целейки тя да прерасне световен конфликт.

Освен икономическото завладяване на Европа от САЩ, техните стратези се стремят да заключат африкански, южноамерикански и азиатски страни по подобни начини на това, което е планирано за Европа.

Рязкото покачване на цените на енергията и храните ще засегне силно икономиките с хранителен и петролен дефицит – в същото време, когато техните чуждестранни доларови дългове към притежателите на облигации и банките са изискуеми и обменният курс на долара се покачва спрямо собствената им валута.

Много африкански и латиноамерикански държави - особено Северна Африка - са изправени пред избор между гладуване, намаляване на потреблението на бензин и електричество или заемане на долари, за да покрият зависимостта си от търговията в САЩ.

Говореше се за издаване на нови СПТ от МВФ за финансиране на нарастващите търговски и платежни дефицити. Но такъв кредит винаги идва с прикрепени конци. МВФ има своя собствена политика за санкциониране на държави, които не се подчиняват на политиката на САЩ.

Първото искане на САЩ ще бъде тези страни да бойкотират Русия, Китай и техния нововъзникващ търговски и валутен съюз за самопомощ.
„Защо да ви даваме СПТ или да ви предоставяме нови заеми в долари, ако просто ще ги харчите в Русия, Китай и други страни, които сме обявили за врагове“, ще попитат американските служители.

Поне такъв е планът. Не бих се изненадал да видя как някоя африканска страна се превръща в „следващата Украйна“ с американски прокси войски (все още има много уахабитски бойци и наемници), които се бият срещу армиите и населението на страните, които искат да се хранят със зърно от руски ферми, и да захранват икономиките си с петрол или газ от руски кладенци – да не говорим за участие в китайската инициатива „Един пояс, един път“, която в края на краищата беше спусъкът за започването на новата война на Америка за глобална неолиберална хегемония.

Световната икономика се подпалва и Съединените щати са се подготвили за военен отговор и въоръжаване на собствената си търговия с петрол и селскостопански износ, търговия с оръжие и искания към страните да изберат към коя страна на Новата желязна завеса да се присъединят.
Но какво има в това за Европа? Гръцките синдикати вече митингуват срещу наложените санкции.

А в Унгария премиерът Виктор Орбан току-що спечели избори на базата на това, което по същество е анти-ЕС и анти-американски светоглед, като се започне с плащането за руски газ в рубли. Колко други държави ще влязат в класацията – и колко време ще отнеме това?

Какво означава това за страните от Глобалния Юг, които са притиснати – не просто като „съпътстващи щети“ от дълбокия недостиг и растящите цени на енергията и храните, а като самата цел на стратегията на САЩ, които поставят началото на голямото разделяне на световната икономика на две?

Индия вече каза на американските дипломати, че нейната икономика е естествено свързана с тази на Русия и Китай. Пакистан е в същата ситуация.

От гледна точка на САЩ, всичко, на което трябва да се отговори, е: „Какво има за местните политици и клиентелистки олигархии, които ние награждаваме за това, че предоставят своите страни?“

От етапите на планиране, американските дипломатически стратези гледаха на задаващата се Трета световна война като война на икономическите системи.

Каква страна ще изберат държавите: собствените си икономически интереси и социално сближаване или подчинение на местните политически лидери, поставени с американска намеса, като петте милиарда долара, които помощник-държавният секретар Виктория Нюланд се похвали, че е инвестирала в неон*цистките партии на Украйна преди осем години, за да инициира битките, които избухнаха в днешната война?

Пред лицето на цялата тази политическа намеса и медийна пропаганда, колко време ще отнеме на останалия свят, за да разбере, че е в ход глобална война, като имаме Трета световна война на хоризонта?

Истинският проблем е, че докато светът разбере какво се случва, глобалният разрив вече ще даде възможност на Русия, Китай и Евразия да създадат истински не-либерален Нов световен ред, който не се нуждае от държавите от НАТО, и който е загубил доверие и надежда за взаимни икономически печалби с тях. Военното бойно поле ще бъде осеяно с икономически трупове.