Фирмите за бързи кредити дерат по шест кожи от клиентите си. Лихвите по бързите заеми са значително по-високи от тези по банковите кредити. Като добавим и взиманите такси се оказва, че бързите кредити са около шест пъти по-скъпи от банковото финансиране.

Цената на бързите заеми стига до 49,9% годишно, показа проверка на „Труд” сред наличните оферти на пазара.

А средната цена на банковите потребителски заеми е 8,4%, или близо шест пъти по-ниска. Цената на кредита представлява т. нар. годишен процент на разходите (ГПР), който освен лихвата включва и всички такси и комисионни за отпускането му.

Конкретната цена на всеки бърз заем зависи от сумата и срока му. Но повечето оферти за бързи кредити са с цена от около 40%. Високата цена си има причини. Най-често такива заеми търсят хора без стабилни доходи, а при тях рискът да не върнат парите е голям.

Бързите заеми често са за малки суми от порядъка на 500-1000 лв., от които човек спешно се нуждае. Потребителските банкови заеми обикновено са за по-големи суми.

А разходите за обработка на документите и за заплати на служителите са сходни, въпреки че в единия случай дават заем от 1000 лв., а в другия от 10 хил. лв. В резултат разходите за отпускане на бързия заем са по-големи спрямо размера му.

Банковите кредити са много по-изгодни. Но за отпускането на потребителски заем почти всички банки изискват наличието на стабилен доход. Например някои искат клиентът да има трудов договор от поне шест месеца или просто да работи на постоянен трудов договор.

Други изискват минимални доходи, така че след плащане на вноската по кредита на разположение на клиента да остава определена сума. За хората, които не са на заплата, а работят за себе си, банките искат финансови отчети за дейността им.

На пазара има оферти за потребителски заеми с лихва под 5%. Средният размер на лихвите по левовите банкови потребителски заеми е 7,88%. С прибавянето на всички такси и комисионни средният годишен процент на разходите става 8,4%.

Така за банков заем от 10 хил. лв. за срок от 5 години месечната вноска е под 200 лв.

Разликата във вноските за изплащане на заем от например 10 хил. лв., при различните банки е от порядъка на 10-20 лв. Затова при избора на банка е добре да прегледате допълнителните условия за отпускане на заем.

Например каква е лихвата при превеждане на заплатата по сметка в банката и без превод на заплатата. Някои банки дават по-добри условия, ако използвате техни кредитни карти, дебитни карти или електронно банкиране. Банките взимат и различни такси за разглеждане на документите. А в някои случаи има и изискване за сключване на застраховка.

Добре е да проучите таксите за бързите заеми, преди да се съгласите с предложените ви условия.

Фирмите за бързи заеми казват лихвите на клиентите си едва след като те подадат заявка за отпускане на кредит. Повечето дружества не посочват лихвите на видно място на сайта си, за да не стряскат клиентите. А това затруднява сравняването на наличните оферти на пазара.

Освен лихвите фирмите за бързи заеми взимат и редица такси, които трябва да проучите, преди да се съгласите с предложените ви условия.

Например може да има такса за отлагане на прехвърляне на просрочено задължението към агенция за събиране на вземания, такса за изпращане на напомнително писмо за наличие на просрочено задължение, такса са отлагане на започване на процедура за принудително събиране, такса за издаване на справка за наличие или липса на задължения.

За тези такси може да ви вземат между 20 лв. и 50 лв.. Ако поискате срокът за връщане на заема да бъде удължен, също ще платите такса.

Така при невъзможност да платите в срок вноската по заема, размерът на задължението бързо ще нарасне.

Фирмите за бързи заеми нямат специални изисквания за доказване на доход. Но често искат клиентите да имат гарант или поръчител, който е предложен от самото дружество за бързи заеми.

А за използването на този поръчител също може да се плаща такса.