Д-р Любомир Канов е политзатворник преди 10 ноември 1989 г., емигрант в САЩ, писател и публицист. Какво мисли той пред "Труд" за случващото се сега в България, за първите два месеца на правителството, за намеренията на президента Радев и за ситуацията около Украйна.


Д-р Любомир Канов

- Правителството вече е на два месеца, д-р Канов. С какво ще ги запомним?
- Няма нищо особено забележително. Хаотични, несигурни и неопитни стъпки в различни посоки. Не бих започнал да осъждам строго каквото и да било, няма ясни очертания да кажа нещо определено. Донякъде ми хареса това, че правителството се опитва да се еманципира от президента, което според мен е позитивно и така трябва да бъде.

- Премиерът казва, че не спят достатъчно, работят здраво и имат голям прогрес...
- Е, какъв прогрес може да има за два месеца. Но - и тук има едно голямо „ако“ тръгне азерският газ, това за мен ще бъде абсолютният лакмус за това дали тези хора ще имат успех или не. Защото там е заровено кучето, там са и скелетите в гардероба и нашата зависимост от големия североизточен брат за газ и нефт - там се разплита дамаджаната, така да се каже.

- Имат ли някаква визия хората от „Продължаваме промяната“, освен махането на главния прокурор Иван Гешев?
- Това е някаква монотематична почти налудност. Христо Иванов от една страна и новата правосъдна министърка...

- Която му е бивша секретарка...
- Точно така. Това е нелепо поведение спрямо конституцията и издава липса на стратегическо отношение към страхотната беда и щета, каквото представлява нашето правосъдие.

- Тунели под Стара планина, мостове над Дунава - това визия ли е или по-скоро видения?
- Очевидно има липса на преценка за това какво е възможно и какво - не. От друга страна министърът на регионалното развитие Гроздан Караджов, който е отговорен за тези проекти, е по-здравомислещ към възможностите в това отношение. Има един такъв ентусиазъм, който изглежда почти юношески наивен, напълно нереалистичен, бодрост някаква. Не знам дали няма бързо да спихне.

- Вечно усмихнати на фона на галопиращата инфлация, цените на енергоносителите... На какво отгоре, на какво се дължи това самочувствие?
- Като човек, който е живял много дълго време на Запад аз разбирам това поведение. То е обаче доста различно от поведението на българите, които са леко мрачни, скептични, огорчени и недоволни. Този вид поведение е характерен особено за Северна Америка, даже в известен смисъл е задължителен. Защото самата система бързо елиминира хора, които не излъчват енергия и оптимизъм.

Дори такава енергия при ръкостискането, усмивка, внушава оптимизъм и е част от корпоративното поведение на хората. Но на българския терен това изглежда неуместно, дори гротескно на моменти. Но е разбираемо за човек, който е живял на Запад и знае, че хората там на високи постове задължително се държат по този начин.

- Е, в България за такива случаи си имаме поговорката „На гол тумбак чифте пищови“...
- Аз не бих влязъл в риториката на журналисти от миналото, които са славословели светлото бъдеще и сега знаят само да критикуват. Но да, изглеждат ювенилно, инфантилно даже, но от друга страна мисля, че не е лошо хората да бъдат оптимисти, стига да бъдат и реалисти. Аз съм много против някои от назначенията в това правителство.

Има някакъв кръг от приятели и роднини, но не ми харесват министри като вътрешния Рашков и военния Янев. Там съзирам доста голям капан и доста противоречиви сигнали, които излъчва самото правителство, поне за хора като мен. И не бих се изненадал, ако възникне конфликт между розовия оптимизъм и ретроградните червени отблясъци в дълбочина на силовите министерства.

- Става въпрос за отношението на Стефан Янев към НАТО и за конфликта Русия-САЩ и НАТО около Украйна?
- Разбира се. Този сигнал, че няма да се допускат войници от НАТО на българска територия, това е недопустимо за страна член на НАТО и ЕС. Не разбирам защо министър-председателят не вземе нещата в свои ръце по отношение на тези двама министри, да ги извади веднага от правителството. А единият от тях безчинства и се изживява и като прокурор, и като съдия.

- Но и вечно усмихнатият министър-председател показа остри зъби - всяка седмица нареждал на Рашков и ДАНС да има арести...
- Такова неумело боравене с понятия е недопустимо за един министър-председател. Дори да приемем, че той е изключително неопитен и непознаващ в дълбочина аспектите на разделението на властите. Такива неща не се говорят, защото те дават повод да бъде лесно критикуван и бламиран и разнасян по медиите. Получава се нещо като дузпа, която всеки може много лесно да бие.

- Но никой не реагира на тези приказки на премиера - няма правозащитни организации, Хелзински комитет и т. н., които скачаха за най-малкото нещо, а сега всеки си трае?
- Точно. Оглушително е мълчанието на НПО-тата, когато един следовател от Живковското МВР се изживява като силов министър, който е над закона, но използва и речник, който трябва да бъде остракиран. Той трябва да бъде изваден от правителството.

- Според вас освен с НАТО, нанесе ли правителството други щети на външната ни политика, например със Северна Македония?
- По отношение на НАТО и ЕС премиерът по-скоро се опитва да сдържа вредата, нанасяна от военния министър. По отношение на Северна Македония неговият подход е отново западен, оптимистичен и се опитва да бъде прагматичен.

В отношенията между България и Северна Македония аз винаги съм виждал задкулисната дълга ръка на Москва и от двете страни на границата. Така че всеки който пали тлеещото от 1947 г. насам гюбре, така да се каже, обслужва интересите на Москва на Балканите и на Сърбия, която е прокси на Москва. Така че защо да го критикувам аз премиера, ако се опитва да развива някакви бизнес отношения със Северна Македония? За мен това е позитивно.

- От ГЕРБ обвиниха премиера в лъжа по отношение на Плана за възстановяване и развитие. Той твърди, че неговото правителство е внесло някакви поправки, ЕК в Брюксел отговаря, че не знаят?
- Честно казано, аз не знам дали са изпратили плана или не или части от него за доуточняване. Противниците на министър-председателя градят доста бързо и сръчно образа му на лъжец. Дали е справедливо или не, може да се каже ако се знаят точните факти. Не бих скочил веднага с такива обвинения.

- Откъде според вас идва този реваншизъм у младите хора в „Продължаваме промяната“? Доста от тях са станали милионери по време на 12-те години на лошия според тях Борисов?
- Поначало този импулс за изчегъртване на Борисов роди, под юмрука на президента, разбира се, сегашната констелация от тези различни лица на битката срещу „модела Борисов“, както те го наричат.

Аз съм сигурен, че много от онези, които честно демонстрираха на площада, студентите, които се бяха върнали през ваканцията и част от демократично настроените хора, които участваха, след това бяха стъпкани от Бабикян с вмирисаната риза, от ковчези и други изпълнения.

Тези хора се отдръпнаха и оставиха да вилнеят бандитите от „Люлин“, платени от Божков. Така че целият импулс за изчегъртване роди това. А младите хора, които учат на Запад, искаха да се върнат в една нормализирана страна, това беше техният импулс. А това, което се получава сега, е една сбирщина от съвършено различни компоненти, която даже не съм сигурен колко дълго ще изтрае.

- Вече се заговори за предсрочни избори от президентството и от „Демократична България“... Какво значи това - че президентът не е доволен от правителството и че ДБ може да напусне коалицията?
- Има един процеп между президента и правителството, който се забелязва. Аз не изключвам да има второ раздаване в състава на този парламент, в който президентът вероятно би желал да има още по-силна ръка, макар че не знам как може да стане това в момента. Допускам, че президентът има политически планове, които отиват отвъд непосредствената патаклама, която ще се развие сигурно тази година.

- Например да реализира свой ляв проект, за какъвто вече упорито се говори - с Мая Манолова, Кирил Добрев и други от опозицията на Корнелия Нинова?
- Да, става дума точно за това, за някаква нова левица, която да бъде идеологически по-близо до ляволибералите и зелените, каквито са те в ЕС и на Запад по принцип. Тази нова левица трябва да замести ретроградно-сталинистката червена консервативна партия на Нинова.

- Тя има опит като приватизатор и ликвидатор. Такава ли ще бъде и съдбата на БСП?
- БСП вероятно ще остане като по-малка партия, обединена около паметниците на партизаните, около паметника на съветската армия, около Альоша и т. н. Тези хора не може нищо да ги разруши, дори съветски танк. Те са непоколебими в своето виждане и най-вероятно по-скоро те ще се радват, че Нинова упражнява някаква власт и че прокарва някакви леви политики, главно в пенсионен смисъл.

Така че разцепление има, доколко се дължи на самата Нинова - определено да. Но се дължи също така и на кариеризма на онези, които са обединени около Кирил Добрев и тези млади лъвове, желаещи да бъдат напред тук и сега да вземат своето. Ако Нинова е приватизатор, Добрев е валутен специалист...

- Как ще коментирате самотното присъствие на президента Радев пред Мемориала на жертвите на народния съд на 1 февруари? В петте години на предишния си мандат той не стъпи там за разлика от президентите Стоянов и Плевнелиев?
- За мен това е почти някаква бутафория след толкова години мълчание. Но е може би подаване на сигнал към тези, които са в момента в правителството за бъдещо сътрудничество при второто раздаване при евентуални предсрочни избори.

Според мен той даде знак и към Корнелия Нинова, че след евентуалния провал на сегашното правителство някъде към лятото, ще се еманципира от червените и ще търси при нови избори нова политическа конфигурация, в която ще съжителстват Радан Кънев и Христо Иванов, Мая Манолова и Бабикян, Кирил Добрев и Кирил Петков.

- Остана ли нещо автентично консервативно дясно в България, според вас?
- Дясно е КОД - консервативното обединение на десницата, но има много малка популярност, без подкрепа от тези, в които са парите.

- Как виждате развръзката на конфликта за Украйна?
- За съжаление аз не съм оптимист за това какво става в главата на Путин, дали той може да се самозаблуди, че гаснещият в деменцията си Байдън може да направи нещо решително срещу него. Но във всички случаи Путин подценява украинския народ и второ - прави впечатление засилената солидарност и обединение срещу реваншистката политика на Русия и желанието u отново да се превърне в империя.